Решение № 3468 от 09.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3468 гр. Пловдив, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20245330111633 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищецът В. В. С. е предявила срещу О. В. Т., С. М. Т., К. С. Т. и С. С. Т. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. **, ул. „**“ № **.

В исковата молба се излагат съображения, че процесният недвижим имот бил придобит от наследодателите на страните – В. С. Т. и М. С. Т., по време на действието на техния брак по силата на Нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 от ЗПИН от **г., вписан под акт № **, т. **, дело № **/**г. на Нотариус с район на действие **народен съд.

Посочва се, че В. Т. е починал на **г., а М. Т. – на **г., като двамата оставили за наследници трите си деца – О. В. Т., В. В. С. и С. В. Т.. Последният починал на **г., като оставил за наследници - С. М. Т., К. С. Т. и С. С. Т.. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, се претендира процесният недвижим имот да бъде допуснат до съдебна делба.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на искова молба от С. С.

Т., К. С. Т. и С. М. Т., идентични по своето съдържание, с които се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск за делба.

1

Признава се, че процесният недвижим имот бил придобит от наследодателите на страните – В.С. Т. и М. С.Т.. Посочва се, че от четиридесет години в имота живеели, освен наследодателите, и ответницата С. Т. и и нейният съпруг С.Т.. Те се грижили за апартамента и двамата знаели, че същият е тяхна собственост. Посоченото било заявявано многократно от наследодателката М.

С. Т. на ответниците. С оглед изложеното се претендира, че имотът е придобил по давност от С. Т. и и нейният съпруг - С. Т., а след неговата смърт, собствеността е преминала и върху техните деца - К. С. Т. и С. С. Т.. Поради посоченото се претендира предявеният иск за делба да бъде отхвърлен.

В указания срок не е постъпил отговор на искова молба от ответника О.

В. Т..

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

Между страните не е спорно, а и от представения по делото Нотариален акт за собственост по чл. 55 от ЗПИНМ № **, т. **, дело № **/**г. на нотариус с район на действие – **народен съд, се изяснява, че В. С. Т. е признат за собственик въз основа на покупка от **градски народен съвет на апартамент № **в бл. **на четвърти етаж, вх. **, в жилищен комплекс „**“.

Посоченият недвижим имот съответства на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, видно от вписванията в кадастралната карта и кадастралните регистри, обективирани в Схема от **г., издадена от СГКК **.

Към посочената дата В. Т. е имал сключен граждански брак с М.Т., видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № **/**г. на Община **, поради което и на основание СК от 1985 г. /отм./, който се явява приложим съобразно пар. 4 от ДР на СК, собствеността е придобита в режим на съпружеска имуществена общност.

От Удостоверение за наследници на В.С. Т., издадено от Община **, се изяснява, че същият е починал на **г., като е оставил за наследници съпругата си – М. С. Т. /починала на **г. и оставила същите наследници/, и трите си деца – О. В. Т., В. В. С. и С. В. Т.. Поради изложеното и на основание чл. 5, ал.1 ЗН всеки един от последните трима е придобил собствеността върху 1/3 ид. част от процесния недвижим имот. С. Т. е починал на **г., като е оставил за наследници: съпругата си – С. М. Т., и двете си деца – К. С. Т. и С. С. Т.. На основание чл. 9, ал.1 СК всеки един от тримата е придобил собствеността 2 върху 1/3 ид. част от наследството на С. Т., респ. по 1/9 ид. част от процесния недвижими имот. Поради изложеното и съсобствеността е била разпределена по следния начин: за О. Т. - 3/9 ид. части, за В. С. – 3/9 ид. части, за С. Т. – 1/9 ид. част, за К. Т. – 1/9 ид. част и за С. Т. – 1/9 ид. част.

Основният според въпрос в настоящото производство е придобити ли са С. и С. Т. притежаваните от О. Т. и В. С. идеални част от правото на собственост от процесния недвижим имот.

За установяване на посоченото възражение ответниците К. Т. и С. Т. дадоха обяснения в производството по чл. 176 ГПК. От същите несъмнено се установи, че след смъртта на С. Т. била проведена среща в дома на ищцата, на която присъствали тя, ответникът О. Т. и двамата ответници – К. и С. Т.. На срещата било направено предложение да бъде изкупена притежаваната 1/3 ид. част идеална част от наследниците на С. Т. за сумата от 15000 лева. За да се осигури тяхното спокойствие и това на тяхната майка, ответниците К. и С. Т.и предложили на О. Т. и В. С. да им заплатят суми от по 10 000 лева за притежаваните от тях идеални части.

По делото са разпитани и двама свидетели – М. М.и Т. М.

Свидетелката М. си спомня, че познава С. и С. Т., доколкото били в една компания. Те живеели в апартамент, находящ се в гр. **, ул. „**“ № **.

Свидетелката често посещавала апартамента. В него живеели майката и бащата на С., той и неговото семейство. След смъртта на бащата на С.Т., той заявявал, че неговите братя и сестри няма да имат претенции към апартамента. Домакинството се издържало от С. и С. Т.. Те купили мебели и ел. уреди.

Свидетелката М. посочва, че познава С. Т., доколкото са съседи. Двете се запознали преди 25 години. С. живеела заедно със свекър си и свекърва си.

Свидетелката виждала събрания на етажната собственост на входа, на които присъствала С. Т.. Последната й споделяла за ремонт на покрива на техния вход. Преди 7-8 месеца С. Т. споделила на свидетелката, че братът и сестрата на С. Т. имат претенции към имота.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите са преки, непосредствени и съответстват на приобщения по делото доказателствен материал. В същите не се констатираха и противоречия.

Въз основа на така посоченото от фактическа страна, от правна страна следва да се посочи, че наведеното от ответниците С., К. и С. Т. придобивно 3 основание - давностно владение, е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държат вещта като своя, като същата да е осъществена от С. и С. Т.. Владението е легално дефинирано в разпоредбата н а чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) - намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, но въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.

Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като психическо състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано заключението за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на владението - намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг факт - обективния признак на владението упражняването на фактическа власт върху вещта. Понякога обаче придобиването на вещни права и наличието на съсобственост не е свързано с придобиването на фактическата власт върху вещта. След като владението е фактическо състояние, то не би могло да има легално определяне на основанията за възникването му. В закона се урежда придобиването и изгубването на права, а не и на факти. Възможни са различни хипотези, при които един от владелците упражнява фактическа власт върху общата вещ, като разграничителният критерий е по какъв начин е започнало владението. Има случаи на частно правоприемство – когато на две лица е прехвърлено /възмездно или безвъзмездно/ правото на собственост и е предадено владението върху един имот като впоследствие въз основа на вътрешните им отношения само един от приобретателите остава там. Тогава следва да се приеме, че съвладението продължава като последният владее своята идеална част и същевременно държи идеалната част на другия приобретател. Той е съсобственик и съвладелец. Подобни са случаите при наследяването като 4 общо правоприемство. Владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. Различна е хипотезата, при която правото на собственост се прехвърля по производен начин без прехвърлителят да е собственик на целия имот, а само на идеална част от него и владението е предадено на приобретателя. В този случай последният е станал съсобственик с притежателя на останалите идеални части, но като владелец /добросъвестен или не в зависимост от знанието за обема на правата на праводателя/ е започнал да упражнява фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението на другия съсобственик. Затова той е съсобственик и владелец на целия общ имот.

Самостоятелно е владението и когато още при установяване фактическата власт върху имота единият от съсобствениците е отнел владението на останалите и е останал единствен владелец. Ето защо намерението му да държи имота като свой се предполага. Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни, поради което винаги при правен спор трябва да се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се 5 превръща в съсобственик владелец /така мотивите към Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/.

В настоящия случай, несъмнено С. Т. е започнал да осъществява фактическата власт върху процесния недвижим имот въз основа на наследствено правоприемство. По този начин същият не е бил владелец на идеалните части на ищцата и ответника О. Т., а техен държател, като съображенията за това са следните: както бе посочено, съобразно разясненията в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, при преценка дали едно лице се явява владелец или държател на идеалните части на останалите съсобственици на вещта, следва да се изхожда от основанията, на които е възникнала съсобствеността. Несъмнено в настоящия случай, съсобствеността е възникнала въз основа на наследяване.