Определение № 542 от 09.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542 гр. Кюстендил, 09.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Веселина Д. Джонева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500358 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу определение № 644/30.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1827/2022 г., по описа на КнРС, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молба с вх. № 4545/10.05.2023 г. за изменение на решение № 315/17.04.2023 г. по същото дело в частта му за разноските.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение.

Оспорва се наличието на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ, като се твърди, че ответницата в първоинстанционното производство не е материално затруднено лице. Поддържа се, че при наличие на възражение относно липса на предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ, съдът следва да прецени валидността на сключения между довереника и доверителя договор за правна защита и съдействие, като включително служебно изследва въпроса дали лицето, на което е оказана правна помощ, е материално затруднено. Моли в настоящото производство съдът служебно да изиска справки от НАП – относно трудовата заетост на ответницата, от служба „Местни данъци и такси“ - относно недвижими имоти, от КАТ – за регистрирани МПС и от Национална база данни „Население“ – относно семейното положение на ответницата. На следващо място сочи, че в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. не е изрично предвидено възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК срещу издадена заповед за изпълнение, поради което изготвянето и подаването на такова не е процесуално представителство, защита и съдействие по частното гражданско дело и съответно не се дължи възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени първоинстанционното решение в частта му за разноските като остави без уважение 1 претендираното на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение. Моли съда да не присъжда разноски в настоящото производство, тъй като подари характера му, такива не се дължат.

Ответникът по жалбата не изразява становище.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че при наличие на договор, с който е уговорено осъществяване на процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА, възражението, че ответникът не е материално затруднен и е бил в състояние да заплати възнаграждение на упълномощения от него адвокат, не обосновава извод за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. Посочил е, че изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Съдът е допълнил, че му е служебно известно, че в КнРС се разглеждат няколко дела, по искове депозирани от кредитни институции срещу В., поради което може да се предположи, че материалното положение на ответницата е реална пречка за заплащане на адвокатско възнаграждение, което обаче не следва да я лишава от адекватно и квалифицирано юридическо съдействие.

Установеният в гражданскопроцесуалния кодекс принцип е, че разноските се понасят в зависимост от изхода на делото. Настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че възражението, че ответникът не е материално затруднен и е бил в състояние да заплати възнаграждение на упълномощения от него адвокат, не обосновава извод за неоснователност на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в определение№ 163/3.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I ГО, определение № 505 от 22.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4887/2017 г., III ГО, определение № 400 от 15.10.2020 г. по ч. т. д. № 1826/2020 г., II ТО, определение № 429 от 15.06.2023 г. по ч. т. д. № 413/2023 г., I ТО. и др., страната, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като в този случай носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. Именно страната релевирала възражението следва да представи най-късно в производството по чл. 248 ГПК доказателства в подкрепа на твърдението си, че страните по договора за адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА. За съда не съществува задължение служебно да изследва въпроса за наличието на предпоставки за оказване на безплатна правна помощ, нито да събира доказателства в подкрепа или опровержение на твърденията на една от страните по делото, като в конкретния случай, предвид качеството на оспорващата страна – 2 юридическо лице и търговец по занятие, на още по-малко основание съдът дължи служебно да събира доказателства за проверка на твърденията на същата. В този смисъл неоснователно е искането на жалбоподателя съдът служебно да изиска справки, от които да е видно материалното и семейно положение на ответницата в първоинстанционното производство.

В производството пред КнРС В. е била представлявана от адв. Икономов, като видно от представения договор за правна защита и съдействие вместо възнаграждение е посочено „безплатно“, както и чл. 38 ЗА. Не са налице данни между ответницата и пълномощника да е било уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение. Принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. При предоставяне на безплатна правна помощ размерът му се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 като не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от данните по делото, първоинстанционният съд е осъдил ищцовото дружество да заплати на адв. Икономов възнаграждение в размер на 331,02 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, така присъденото адвокатско възнаграждение се равнява на минимално дължимото при осъществяване на процесуално представителство по гражданско дело с материален интерес в размер на 6026,15 лв., каквото е първоинстанционното. Неотносимо е възражението на настоящия жалбоподател, че не се дължи възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, тъй като такова не е присъдено от първоинстанционния съд. Единственото присъдено възнаграждение е за осъществено процесуално представителство в исковото производство.

С оглед на изложеното, обжалваното определение, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на настоящия жалбоподател за изменение на решение № 315/17.04.2023 г. в частта му за разноските, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 644/30.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1827/2022 г., по описа на КнРС, с което е оставена без уважение молба за изменение на решение № 315/17.04.2023 г. в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3