Решение № 1122 от 19.09.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1122 гр. София, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.а

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000500768 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 260097 от 07.01.2021 г., постановено по гр. д.

№ 3792/2018 г., по описа на СГС, I ГО, 19-ти състав, е осъдено дружеството ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на И. В. В., Й.

П. С. и И. К. С. сумата от по 75 000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени поради смъртта на В. В.

С., настъпила в резултат на ПТП на 24.07.2016г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2016г. до окончателното й изпащане, като исковете са отхвърлени за разликата над присъдените суми до пълния предявен им размер от по 150 000 лв., като неоснователни.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника, К. Д. К..

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 274498 от 04.02.2021г., подадена от И. В., Й. С. и И. С., с която се обжалва съдебно решение № 260097 от 07.01.2021 г., постановено по гр. д. № 3792/2018 г., по описа на СГС, I ГО, 19-ти състав, в отхвърлителната му част. Жалбоподателите твърдят, че 1 решението в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно.

Излагат възражение относно неправилното прилагане на разп. на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение.

Твърдят, че неправилно първоинстанционният съд е приел за основателно и доказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, в нарушение на разпоредбата на чл. 51, ал.

2 от ЗЗД.

Молят обжалваното решение да бъде отменено в отвхърлителната му част и предявените искове да бъдат уважени до пълния им предявен размер.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна, ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД е депозирала писмен отговор. Оспорва жалбата.

Постъпила е въззивна жалба № 277316 от 10.02.2021г., подадена от ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД, с която се обжалва съдебно решение № 260097 от 07.01.2021г., постановено по гр. д. № 3792/2018 г., по описа на СГС, I ГО, 19ти състав, в осъдителната му част, изцяло. Твърди се, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло на пострадалият велосипедист, който е предприел навлизане в коридора на лентата за движение на лекия автомобил, без да се съобрази с конкретната пътна обстановка. Оспорва приетия за доказан от първоинстанционния съд механизъм на ПТП.

При условията на евентуалност, навежда възражение, че присъдените от съда обезщетения са прекомерни по размер и са определени в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Моли, да бъде постановено решение, с което първоинстанционното такова да бъде отменено в обжалваната му осъдителна част, а предявените искове, да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни, евентуално да бъде намален размера на присъдените обезщетения.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемите И. В., Й. С. и И. С. са подали писмен отговор. Оспорват жалбата.

2

Постъпила е въззивна жалба № 1390 от 01.02.2021г., подадена от третото лице помагач на ответника К. К., с която се обжалва съдебно решение № 260097 от 07.01.2021г., постановено по гр. д. № 3792/2018 г., по описа на СГС, I ГО, 19-ти състав, в осъдителната му част. Твърди се, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че не са налице предпоставките за конституирането му като трето лице – помагач на страната на ответника, както и че от събраните по делото доказателства не се установява негово противоправно поведение, обуславящо евентуалната му отговорност за репариране на причинените вреди. Твърди, че липсата на влязла в сила присъда в наказателно производство сочи на липса на вина у застрахования водач.

Навежда възражение, че присъдените от съда обезщетения са прекомерни по размер и са определени в противоречие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Моли, да бъде постановено решение, с което първоинстанционното такова да бъде отменено в обжалваната му осъдителна част, а предявените искове, да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемите И. В., Й. С. и И. С. са подали писмен отговор. Оспорват жалбата.

С определение № 276528 от 13.12.2021г., постановено по същото дело, е оставена без уважение молбата на ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД за изменение на решението в частта за разноските.

Това определение не е обжалвано от страните по делото.

Постъпили са частни жалби, подадени от ЗК“ЛЕВ ИНС“ АД и от К. К. срещу Определение № 270789 от 23.06.2021г., постановено по същото дело.Тези частни жалби не са предмет на разглеждане в настоящото производство, т.к. предвид тяхната преюдициалност са разгледани в самостоятелно частно производство по ч.гр.д.№ 3281/21 по описа на САС.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства.

3

От фактическа страна:

Съгласно представения като писмено доказателство КП рег. № 286р3392815.08.2016 г. на ОД на МВР - София, РУ - Костинброд, на 24.07.2016г. в 06.50 часа, на второстепенен път „Ломско шосе“ е осъществено ПТП от лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ********, управляван от К. К., при което е починал В. С.. Като причини и обстоятелства за ПТП в протокола е посочено, че лекият автомобил, който се е движил по ВП -81 от гр. София в посока гр.

Костинброд, при разклона за фирма „Джиев“, поради движение с несъобразена скорост, блъска движещ се по ВП-81 посока към гр. Костинброд велосипедист.

По делото е представено удостоверение за родствени връзки с изх. № 34/12.01.2018г., от което се установява, че Й. С. е съпруга на починалия В. С., И. С. е негова майка, а И. В., негов син.

По делото е представен препис-извлечение от акт за смърт, изд. от Община Костинброд, от който се установява, че В. С. е починал на 25.07.2016г.

В първоинстанционното производство е допусната и изслушана САТЕ, чието заключение е прието от съда без оспорване от страните. Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира заключението на САТЕ.

От приетото от съда като неоспорено заключение на изслушаната САТЕ се установява механизма на ПТП. Съгласно същото, ПТП е настъпило в участък от пътното платно с двупосочна организация на движението, с обособени две платна с по две ленти за движение, ограничени с прекъсната линия, преминаваща в предпазна еластична ограда и разделителен остров с широчина 3 метра. Посочено е, че пътят е покрит с асфалтова настилка, без неравности и наклони като преди кръстовището вдясно от пътното платно е монтиран пътен знак „Б3“ /Път с предимство/, а вдясно от пътното платно на път FO1403, преди кръстовището с ВП81 е монтиран пътен знак „Б2“ /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство/. Посочено е, че ПТП е осъществено в светлата част от денонощието, при суха пътна настилка и добра видимост. Вещото лице е посочило, че скоростта на движение на лекия автомобил преди задействане на спирачната му система е била около 64 км/ч, при която скорост опасната зона за спиране е 42,34 метра. Вещото лице е посочило, че при сравнение на 4 разстоянието на опасната зона за спиране и разстоянието, на което се е намирал лекия автомобил към момента на навлизане на велосипеда в лентата за движение към гр. Костинброд и при своевременно предприемане на аварийно спиране, водачът е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара. Посочено е, че към момента на навлизане на велосипеда в лентата за движение към гр. Костинброд, водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да възприеме велосипедиста. Вещото лице е обосновало извод за липса на технически причини за настъпване на произшествието. Посочено е, че водачът на лекия автомобил при своевременно предприемане на маневра за аварийно спиране е имал техническата възможност да спре преди мястото на удара, а велосипедистът е имал техническата възможност да спре и пропусне движещите се по път с предимство пътни превозни средства, след което да предприеме маневрата за завИ.е към гр. Костинброд.

В първоинстанционното производство е допусната и изслушана СМЕ, чието заключение е прието от съда без оспорване от страните. Настоящата съдебна инстанция изцяло кредитира заключението на СМЕ.Съгл. същото съществува пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и смъртта на В. С..

Не е спорно между страните обстоятелството, а същото е видно и от представената справка от ИЦ на ГФ, че отговорността на водача на лек автомобил

„Опел Вектра“ към датата на процесното ПТП е била застрахована от ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства досежно твърдените от ищците, изпитвани болки и страдания: разпитан е един свидетел – Р. Б., без родство. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелката.

Ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществените вреди, причинени им от смъртта на В. С.. Съгл. ППВС №4/61г. кръгът на лицата, които имат право на обезщетяване на претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща найблизките роднини - низходящи, възходящи, съпруг.

Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното 5 съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на Й. С. е съпруга на починалия В. С., И. С. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разгледани по същество въззивната жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС“АД и К. К. са ЧАСТИЧНО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищците, от което т е търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на въззивниците-ищци пред първоинстанционния съд, е да 6 докажат изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено. От представените писмени доказателства, посочени по-горе, вкл. и от двете заключения на САТЕ и СМЕ , се установява вината на К. К., за причиняване по непредпазливост смъртта на В. С. при извършеното от него ПТП и виновното му и противоправно поведение, вследствие на нарушаване на правилата на и ППЗДвП.