Определение № 1851 от 03.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1851 гр. София, 03.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20248002900073 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 48 ЗМТА.

Образувано е по подадена от ЕТ“Ненкова – Николинка Николова“ искова молба срещу „Лено“ АД за отмяна на арбитражно решение от 14.11.2023 г. по арбитражно дело № 107/2023 г. на АС при Асоциация Български арбитражен съд, с което търговецът е осъден да заплати на ответника суми в общ размер на 7217,46 евро по договори за бизнес кредит от 21.09.20г., 14.01.21г. и 31.05.21г., на основание чл. 47 ал. 1 ЗМТА. В исковата молба са изложени твърдения, че договорите за кредит са сключени от Николинка Николова в качеството й на потребител по смисъла на ЗЗП, въпреки,че в тях е посочена като едноличен търговец, тъй като регистрацията й като такъв е извършена непосредствено преди сключването на договорите за кредит / на 17.09.2020г./ под въздействието на предприети от представителите на „Лено“ АД заблуждаващи действия, без тя да разбира последиците от тях и без наличие на съзнателно проявена от нейна страна воля. Твърди се,че договорите са сключени изцяло с оглед личните потребителски нужди на Николова, както и за учредяване на ипотеки върху семейното й жилище, като не е получила никаква част от сумата по отпуснатия кредит, която да използва за търговска дейност. Поддържа се в исковата молба,че под правната форма на едноличен търговец не развива никаква дейност,нито има лице, което счетоводно да го обслужва. С оглед това 1 и при приложението на императивната норма на чл. 19 ал. 1 ГПК вр. § 13 т. 1 от ДРЗЗП моли да бъде прието, че възникналият и отнесен за разрешаване пред арбитражния съд спор относно неизпълнението на трите договора е неарбитрируем и постановеното по делото арбитражно решение е нищожно, поради което прави искане то да бъде отменено на основание чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА, респ. да бъде обявено за нищожно на основание чл.47 ал.2 ЗМТА.

Претендира се разноските за производството пред ВКС.

Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания: на основание чл.192 ГПК да бъде изискана от трети лица – ТР към АВп и ТД на НАП съответна информация дали едноличният търговец е подавал информация за извършена търговска дейност в периода 17.09.20г. – 30.11.23г. и дали е подавал ГДД в същия период; да бъде задължен ответникът да представи цялата му налична кореспонденция със солидарните длъжници – писма, имейли, факсове и др., както и съответните товарителници и разписки; да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза с посочени в три точки въпроси към нея; да се изиска арбитражно дело №107/23г. от АС при Асоциация Български арбитражен съд.

Ответникът по исковата молба „Лено“ АД оспорва изложените в исковата молба твърдения. Счита,че не са налице предпоставките на чл. 19 ал.

1 ГПК, тъй като кредитополучателят е едноличен търговец и поради това няма качество на потребител, а сключените между страните договори представляват двустранни търговски сделки по смисъла на чл. 286 ТЗ и ищецът е действал в рамките на своята професионална /търговска/ дейност.

Поради това поддържа,че спрямо него не следва да се прилагат разпоредбите на ЗЗП. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си,че не е налице основание за отмяна по чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА и за нищожност по чл.47 ал.2 ЗМТА, по които съображения моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира присъждане на направените от него разноски за производството.

Представя писмени доказателства и оспорва доказателствените искания на ищеца като неотносими.

Настоящият състав на Върховен касационен съд Второ търговско отделение намира, че са налице основания за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

По направените от ищеца доказателствени искания по чл.190 и чл.192 2

ГПК приема,че към момента не са налице предпоставки за произнасяне – искането по чл.190 ГПК не е конкретизирано от гледна точка на посочване на обективно съществуващи писмени доказателства с индивидуализиращите ги белези, за да би могла насрещната страна да бъде задължена да ги представи, както и не е посочено какво е значението на тези доказателства за спора; на основание чл.192 ГПК трето, неучастващо в спора лице може да бъде задължено да представи намиращ се у него конкретен документ, а не хипотетична информация за наличие/липса на определени факти, като съдът се произнася след представяне на съответна молба от страната с препис за връчване на третото лице.

Искането за изискване и прилагане на арбитражното дело следва да бъде уважено за нуждите на процеса.

По останалите доказателствени искания съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание след изслушването на страните.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗИСКА арбитражно дело № 107/2023 г. на АС при Асоциация Български арбитражен съд.

ОТЛАГА произнасянето по събиране на поисканите от страните доказателства в първото по делото открито съдебно заседание.

ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на Председателя на Второ търговско отделение, след което да се призоват страните с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3