Определение № 1306 от 20.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1306 гр. Благоевград, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20231200501175 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК вр. чл. 274 и следващите от ГПК и е образувано по частна жалба на адвокат С. А. Н., АК - Варна, в качеството му на процесуален представител на К. Д. А., ЕГН: **********, срещу Разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 385/04.07.2023 г., издадено по ч.гр.д.

№ 692/2023 г. на Районен съд - Сандански. В жалбата се релевира, че атакуваното в настоящото производство разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, тъй като приложеният към заявлението документ не съставлявал “извлечение от счетоводни книги” по смисъла на чл. 417, т. 2 ГПК, тъй като не индивидуализирал по ясен начин вземането, претендирано от банката, в това число размера на извършените плащания от страна на длъжника, броя на погасителните вноски, информация дали е настъпила предсрочна изискуемост според условията на договора. Според жалбоподателя от изявлението на Банка “ДСК” АД не ставало ясно дали длъжникът е извършвал погасителни вноски, съответно ако да - какъв е остатъкът на дължащата се главница и договорната лихва, отделно извлечението касаело друго сметка, а не тази, определена в процесния договор за ипотечен кредит. На следващо място, в жалбата се сочи, че неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗПП са клаузите, съдържащи се в чл. 20.1 и 20.2 от Общите условия на заявителя към 2007 г.; чл. 21.1 и 21.2 от ОУ към 2014 г., 21.1 и 21.2 от ОУ към 2016 г. и 20.1 и 2.2 от ОУ към 2017 г., касаещи едностранно увеличение на лихвата по договора, 1 като в подкрепа на това си твърдение жалбоподателят цитира съдебна практика, относима към поставеното от него възражение. Счита, че правото на кредитора да увеличи едностранно размера на лихвения процент, без да е предвидена изрична възможност за понижаване на този процент, води до неравноправие между правата и задълженията на двете страни по договора.

Възразява още, че чл.7 от сключената сделка, чл. 9.1, 9.4, 25.3 от ОУ (2007 г.), чл. 2 от допълнително споразумение № 2; чл. 2, чл. 3.2 и 303 от допълнително споразумение № 3 и чл. 9.1 - 9.3 от ОУ, действащи към 2014 г., 2016 г. и 2017 г. също са неравноправни, като се аргументира, че към момента на сключването на договора не било ясно какво представлява базов лихвен процент и как се определял неговият размер. В подписаните допълнителни споразумения по абстрактен и неясен начин била описана процедурата за изчисляване на договорната лихва по кредита. За неравноправни длъжникът счита още и договорните клаузи, според които при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Отделно, заявителят не представил пълна и ясна информация относно общите разходи по кредита, а като е добавила към размера на главницата и просрочените лихви допуснал проява на анатозицъм.

Окръжен съд - Благоевград, след като съобрази гореизложените възражения и аргументи на страната жалбоподател, както и приложените пред първоинстанционния съд писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

На 28.06.2023 г. заявителят “Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616, чрез юрисконсулт С.П., сезирал РС - Сандански с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу длъжника К. Д. А., ЕГН:

**********, с адрес в *******, с предмет следните суми: 92 688,28 лева главница по договор за кредит от 25.06.2007 г.; 5 790,59 лева договорна лихва за периода от 28.07.2022 г. до 01.06.2023 г. ; 4 611,81 лева - дължими разсрочени лихви за периода от 28.01.2021 г. до 28.09.2021 г.,; 70,06 лева обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 28.07.2022 г. до 01.06.2023 г.; 735,08 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода от 02.06.2023 г. до 26.06.2023 г.;

147,99 лева - такси ;120,00 лева - разходи при изискуем кредит, ведно със 2 законната лихва върху главницата, считано от 27.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2083,28 лева - държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че така индивидуализираните суми се дължат на основание сключен между страните на 25.06.2007 г. договор за кредит в размер на 150 000 лева със срок на задължението от 309 месеца, като на 02.06.2023 г. настъпила предсрочна изискуемост на претендираното вземане поради допусната забава от страна на длъжника в плащанията над 90 дни. Твърди се, че потребителят бил уведомен за настъпилата изискуемост на вземането чрез връчване на покана - уведомление на неговия племенник. Към заявлението са приложени извлечение от счетоводни книги, покана - уведомление от 02.06.23 г., договор за ипотечен кредит, сключен с К. Д. А. на 25.06.2007 г., ведно с погасителен план, условия за ползване на преференциален лихвен процент, такси, общи условия за предоставяне на ипотечен кредит, молба, изхождаща от длъжника, анекс № 1 от 26.06.2008 г., допълнително споразумение № 2 с актуализирани общи условия; допълнително споразумение № 3 с приложен погасителен план и общи условия (2016 г.), условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма “ДСК Уют”, допълнително споразумение № 4 и общи условия на банката към 2017 г., условия програма “ДСК Уют плюс”; допълнително споразумение към договор за кредит от 22.02.2021 г.; искане на длъжника за отсрочване на погасителни вноски по жилищния ипотечен кредит; застрахователна полица.

В тази връзка първоинстанционният съд издал заповед № 385 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК, с което и е допуснато незабавно изпълнение на претендираните със заявлението парични задължения. Срещу издадената заповед било подадено на 31.08.2023 г. възражение от страна на длъжника, както и искане за спиране на изпълнението на основание чл. 420, ал. 2 ГПК, доколкото срещу К. Д. А. било образувано изпълнително дело № 1115 от 2023 г. по описа на ЧСИ А.

Цанковски. По посоченото изпълнително дело на длъжника на 17.08.2023 г. била връчена покана за доброволно изпълнение. С определение № 863 от 31.10.2023 г. Районен съд - Сандански на основание чл. 420, ал. 2 т. 2 и т. 3 ГПК спрял принудителното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу К. Д. А..

Настоящото производство е образувано по подадена от страна на длъжника в 3 заповедното производство частна жалба от 14.09.2023 г. срещу разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение № 385/2023 г. на РС - Сандански по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК. В настоящия случай, както се посочи, наред с жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта е подадено искане за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл. 420 ГПК, което е уважено от страна на първоинстанционния съд. Настоящата съдебна инстанция служебно е изискала информация дали определение № 863/31.10.2023 г. по ч.гр.д. № 692/2023 г. по описа на РС - Сандански, с което е спряно по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК принудителното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 385/04.07.2023 г., по повод на която е образувано изпълнително дело № 1115 от 2023 г. по описа на ЧСИ Александър Цанковски, рег. №701 към КЧСИ, е обжалвано от страна на заявителя, като поради липсата на подадена жалба в законоустановения за това срок същото е влязло в законна сила. С оглед на посоченото обстоятелство се поставя под въпрос правният интерес от обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение на така издадената заповед за изпълнение, като на този съдебен състав е известно преобладаващото становище, което отрича правота на жалба в случай като процесния, а именно влязло в сила определение за спиране на изпълнителното производство.

Настоящата съдебна инстанция обаче приема, че потребителят има интерес да обжалва разпореждането, послужило за издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното производство, дотолкова доколкото, ако бъде констатирано, че вземането се основава на неравноправна клауза или документът към нея не отговаря на изискването на чл. 418, ал. 2 ГПК, то това действително не би повлияло върху самата заповед за изпълнение (съответно и върху допустимостта на исковото производство по реда на чл. 422 ГПК), но би довело до прекратяване на самото изпълнително дело (чл. 433, ал. 1 т. 3 ГПК) със следващите се от това законни последици (чл. 435, ал. 4 ГПК). Ако се приеме обратното, то потребителят ще следва да търпи ограничението на наложените междувременно обезпечителни мерки по изпълнението (възбрана) без да разполага с възможността на съдебния контрол, предвиден в чл. 419, ал. 1 ГПК, върху претендираното вземането обусловило тези ограничения. Това положение би било несъвместимо с идеята на уредбата на потребителската закрила в заповедното производство, която не позволява 4 дори само при обоснована вероятност за неравноправен характер на договорните клаузи издаването на заповед за изпълнение. Освен това, в практиката на СЕС, изразена например в Решение 14.03.2013 г. по дело C-415, е постановено, че Директива 93/13/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че не се допуска правна уредба на държава - членка, която не предвижда възможност в производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот да се прави възражение за неравноправност на договорна клауза, въз основа на която е издаден изпълнителен титул, а на практика до този резултат би се стигнало, ако се отрече интереса на потребителя да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение, обусловило издаването на самия изпълнителен лист и образуването на изпълнителното производство.

Иницииращият настоящото производство документ е подаден в срока по чл.

419, ал. 1 ГПК, заедно с възражението срещу издадената заповед за незабавно изпълнение (ПДИ на Кръстьо А. е връчена от съдебния изпълнител на 17.08.2023 г., а жалбата е изпратена на 14.09.2023 г.). Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 - 261 ГПК, като е и осъществена процедурата по чл. 276, ал. 1 ГПК. По същество на спора съдът приема следното:

На първо място следва да се посочи, че представеното извлечение от счетоводните книги на банката заявител по ясен и разбираем начин индивидуализира както длъжника, така и сключения договор за кредит.

Посочени са падежните дати на всяка една вноска, броят на изискуемите вноски, общият размер на просрочената сума, размера и вида на претендираните лихви. Ето защо възраженията срещу представеното извлечение са неоснователни, като разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ не предвижда сред минималното задължително съдържание на счетоводната сметка изискването за посочване на извършените плащания от страна на длъжника. В случая обаче не е установено от заявителя спазването на изискването по т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за надлежно обявяване на длъжника, преди подаване на заявлението, че банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем.

Съгласно разясненията, дадени в цитираното тълкувателно решение, обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия остатък от кредита за предсрочно изискуем, а предсрочната изискуемост има действие от момента 5 на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. За да се постанови незабавно изпълнение, е необходимо получаването на това волеизявление да предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Както се приема и в посочената точка на ТР на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от неизпълнение от страна на длъжника на задълженията му по договора /обективен елемент/ и волеизявление от страна на кредитора, че счита целия остатък за предсрочно изискуем. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до знанието на длъжника - кредитополучател. В случая от представените писмени доказателства не се удостоверява надлежно връчване до длъжника на съобщението на кредитора за възникване на предсрочната изискуемост. При липса на уговорка в договора относно кореспонденцията между страните, връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ). При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК (така и Решение № 148/02.12.2016 г., постановено по т.д. № 2072/2015 г. по описа на ВКС). В случая връчителят към кантората на съдебен изпълнител Ш. Дервиш, рег. № 796 не е спазил изискването на чл. 46, ал. 2 вр. чл. 44, ал. 1 ГПК да удостовери дали получателят на съобщението е сред кръга от лицата, оправомощени от процесуалния закон да получат книжата на адресата (членове на неговото домакинство), като изискването за удостоверяване на коментираното обстоятелство не е самоцелно, а идеята му е да препятства получаване съобщенията от лице, което няма трайна връзка с адресата или неговото семейство, но е открито случайно на посетения адрес от връчителя. Само живущ на съответния адрес има право да получава книжа и съобщения на крайния адресат със съответното задължение за предаване, като това че длъжностното лице е посочил в разписката, че получателят е племенник на К.