Решение № 2433 от 30.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2433 гр. София, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20261110200441 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на “*****“ ЕООД, представлявано от управителя Р. Т. К., срещу наказателно постановление /НП/ № 847724-F823758/ 02.09.2025 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.7а, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В нарочна жалба се релевират доводи за това, че обжалваното НП е незаконосъобразно и неоснователно. Иска се пълна отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. Претендират се разноски за 1 адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП, като иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, намирайки адвокатското такова за прекомерно.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.05.2025 г. в 13:51 ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – ресторант „***“, находящ се на адрес:

***********, стопанисван от „*****“ ЕООД в качеството на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Проверяващите констатирали, че дружеството-жалбоподател е допуснало нарушение на разпоредбите на Наредбата, като е издало бележка от нефискален принтер с информация за текуща сметка , наподобяващ по съдържание фискален бон и съдържащ дата, час, точен вид на стоката, кличество и единична стойност, като предоставя информация за текуща сума по сметка.

Резултатите от проведената проверка са обективирани в протокол серия АА № 0206202/ 08.05.2025 г.

Съставен е АУАН сер. AN № F823758 от 23.05.2025 г., редовно предявен и връчен на същата дата на упълномощено лице на жалбопозателя.

На основание чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу АУАН не е постъпило писмено възражение в законоустановения срок.

Въз основа на съставения акт на 02.09.2025 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.7а, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин 2

/Наредбата/, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка съдът установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетеля З. Н., които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по делото писмени доказателства. Съдът възприе показанията на свидетеля Н. като последователни и логични, без противоречия, като същите потвърждават по същество констатациите по АУАН. Съдът цени писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред. От представените заповеди се извлича информация за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган за съставяне на АУАН, респективно – издаване на НП.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.

По съществото на спора:

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, съставен от компетентен орган в рамките на неговата материална и териториална компетентност. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП от териториално и материално компетентен орган.

От показанията на св.Н., участвала в извършване на процесната проверка и в този смисъл очевидец на извършеното нарушение се констатира, че в обекта има фискално касово устройство и нефискален принтер. Именно от последния е отпечатана нефискална касова бележка с наименование на стоките на единична цета с дата, час и обща сума. Това категорично се потвърждава и от приложеното по делото копие на документ с информация за текуща сума по сметка, наподобяващ визуално или по съдържание на фискален бон. Този документ действително наподобява както визуално, така и по съдържание фискален бон, защото съдържа само една много малка част от нормативно установените реквизити на фискалния бон, изчерпателно 3 изброени в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Наредба Н18/13.12.2006 г., от което произтича наподобяването по съдържание на фискалния бон. Издаденият документ във връзка с извършената продажба само наподобява фискален бон при съпоставка с изискванията към фискалния бон, предпоставени в приложение № 1 към Наредбата. Така дружеството-жалбоподател е нарушило санкционната разпоредба на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС предвид препращането към нормативен акт по приложението на чл.118 от ЗДДС.

Извършено е от обективна страна нарушение на разпоредбата на чл.7а, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г., вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, затова правилно е ангажирана отговорността на „*****“ЕООД по смисъла на чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС. Имуществената санкция е правилно индивидуализирана в размер на 10 0 0 лв. /минимален такъв/, доколкото нарушението е първо за жалбоподателя.

По доводите на жалбоподателя:

Не се установяват нарушения на нито на процесуалните правила, нито на материалния закон. Същественото е, че нарушението е описано с всичките му признаци от обективна страна и то по начин напълно разбираем за наказаното лице, което то не е лишено от възможността да разбере за какво точно е обвинено, а впоследствие и наказано, и съответно в никакъв аспект не е нарушено правото му на защита. Като неоснователно съдът прецени възражението, че от жалбоподателя не са правени опити за прикриване на доходи; изрично алинея 2 на разпоредбата на чл.185 от ЗДДС, приложима в казуса, предвижда, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по алинея 1. Съдът не цени и останалите доводи, наведени с жалбата, които прецени на плоскостта на изграждане на удобна защитна версия на жалбоподателя.

Предвид изхода на делото, неговата фактическа и правна сложност и изричното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган, дружеството-жалбоподател следва да заплати на административнонаказващия орган разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 65.00 евро.

Искането на жалбоподателя за заплащане на разноски се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно 4 постановление следва да бъде потвърдено като обосновано законосъобразно, тъй като не са налице за неговата отмяна или изменение.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН СЪДЪТ и

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 847724-F823758/ 02.09.2025 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“-София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за нарушение на чл.7а, ал.1 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

НЕ УВАЖАВА искането на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 65.00 евро /с левова равностойност 127.13 лева/.

Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5