Решение № 931 от 20.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. Варна , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела И. Писарова

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно гражданско дело № 20213100500394 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.259 ГПК.

Производството е образувано по две въззивни жалби, както следва:

Въззивна жалба вх.№288459 от 11.12.2020г. на ДДД ВЕЛДЕТ ЕООД, ЕИК 203481982, гр.Велики Преслав, чрез адв.В.В. от ВАК срещу решение от 20.11.2020г., постановено по ГД №17507/2019г. на 7 състав на ВРС, в частта, в която съдът е отхвърлил иска на „ДДД Велдет” ЕООД ЕИК 203481982, гр.Велики Преслав, пл.„Александър Стамболийски” бл.6, вх. Б, ет. 1, ап. 1 срещу „Банчев- 90“ ООД, ЕИК 202384834, с.Лозево, ул. „Август Попов“ №26, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 3 628,80 лева, представляваща компенсаторна неустойка по чл.20, ал.2 от договор № 6002/01.07.2015г. за предоставяне на услуга /дезинсекция, дератизация и дезинфекция/ на предприятието на ответника - кравекомплекс в с.Драгоево, община Велики Преслав, дължима за неизпълнение на договора - неспазване срока по разплащането, в тройния размер на договорената годишна такса по чл.14 от договора, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 25.10.2019г., на основание чл. 92 ЗЗД;

Въззивна жалба вх.№289627/16.12.2020г. на БАНЧЕВ -90 ООД, ЕИК 202384834, с.Лозево, общ.Шумен, обл.Шумен, срещу решение №261322/20.11.2020г., постановено по ГД №17507/2019г. на ВРС, 7 състав, в частта, в която съдът е осъдил „Банчев- 90“ООД, ЕИК 202384834, с. Лозево, общ.Шумен, ул. „Август Попов“ № 26 ДА ЗАПЛАТИ на „ДДД Велдет”ЕООД, ЕИК 203481982, гр. Велики Преслав, пл. „Александър Стамболийски” бл.6, вх.Б, ет.1, ап.1, сумата от 604,80лева, представляваща компесаторна неустойка по чл.21 от договор №6002/01.07.2015г. за предоставяне на услуга /дезинсекция, дератизация и дезинфекция/ на предприятието на ответника- кравекомплекс в с.Драгоево, община Велики Преслав, дължима за неизпълнение на договора поради прекратяването му, в размер на 50% от общата стойност на договора, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 25.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.92 ЗЗД.

И двете ВЖ съдът намира за редовни – подадени са от легитимираните страни, чрез 1 надлежно упълномощени проц.представители, в преклузивния срок, при наличие на интерес от обжалване. На тези изисквания отговаря и постъпил по едната жалба отговор от Банчев 90 ООД.

С първата жалба ищецът –въззивник твърди, чрез пълномощника си адв.В., че в обжалваната част решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, а също така и необосновано. В жалбата основно се навеждат оплаквания срещу превратното тълкуване на събраните доказателства и игнориране изцяло от съда на други такива, което е повлияло на крайните правни изводи. Оспорва се становището на съда за основателност на възражението на ответника за нищожност на договорната неустойка поради прекомерност и нарушаване на добрите нрави.

В жалбата ищецът поддържа, че процесният договор е сключен между търговци и макар да има характера на договор за изработка, с оглед естеството на страните по него, представлява търговска сделка. Поради това и съдът е следвало да прецени постановките на т.3 от ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС относно характера и действителността на неустоечната клауза. През тази призма въззивникът поддържа, че съдът следва да извърши съвкупно тълкуване клаузите на чл.19, чл.20, ал.2 и чл.21 от процесния договор. Твърди се, че РС не е отчел императивната разпоредба на чл.309 ТЗ, която дерогира чл.92, ал.2 ЗЗД. При съобразяване на същата и постановената относима практика, съдът следва да присъди претендираната мораторна неустойка в пълен размер. /цит. р.ВКС по т.дело №911/2009г. на Първо т.о.; решение по т.дело №977/2009г. на ВКС и по т.дело №426/2012г. на ВКС/.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и вместо това уважаване на иска изцяло ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ГПК /пощ.клеймо/ ответникът БАНЧЕВ -90 ООД, чрез адв.С.Е. от ШАК, оспорва основателността на жалбата. Изразява становище за законосъобразност на изводите на съда за нищожността на уговорената неустойка за забавено изпълнение в трикратен размер на договорена годишна такса, при това единствено в тежест на възложителя Банчев -90 ООД.

Поддържа се, че тази клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави и не поражда действие между страните. Твърди се, че независимо от търговския характер на сделката, това не препятства възражения срещу валидността поради накърняване на добрите нрави и чл.9 ЗЗД.

Претендира се отхвърляне на въззивната жалба ведно с присъждане на сторените съдебноделоводни разноски.

С втората жалба, подадена от ответника БАНЧЕВ -90 ООД, чрез адв.Е. се оспорва осъдителната част на решението на ВРС като неправилно и незаконосъобразно по отношение на присъдената компенсаторна неустойка по чл.21 от договора, в размер на 604.80 лева. Излагат се съображения, че сумата е била платена, а представеният по делото платежен документ не е бил оспорен от насрещната страна, поради което е следвало да бъде зачетен от съда, а искът – отхвърлен. Отправено е искане до въззивния съд, ако приеме, че е налице непълнота на доклада на съда /че не се представят доказателства за плащане на процесната сума/, то да бъде извършено ново разпределение на доказателствената тежест ведно с даване на изрични указания на страните.

Моли съдът да приеме, че са налице основанията на чл.266, ал.3 ГПК като бъде допуснато изготвянето на ССЕ, по която вещо лице след проверка при двете дружества, да посочи какви задължения включва извършеното от ответника на 30.04.2019г. плащане на сумата 2 534.40 лева по пл.нареждане №TEXPN-0000465772/30.04.2019г.

Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска по чл.92 ЗЗД изцяло ведно с присъждане на сторените деловодни разноски.

По делото не е постъпил отговор по жалбата на БАНЧЕВ -90 ООД, въпреки редовното връчване на преписа от същата на 30.12.2020г., на адв.В..

В съдебно заседание пред въззивния съд страните, чрез процесуалните представители, поддържат жалбите си; не въвеждат нови твърдения и възражения; не оспорват доклада по спора.

За да се произнесе по жалбите съдът констатира, че производството пред ВРС е било образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.92 ЗЗД 2 от „ДДД Велдет” ЕООД срещу „Банчев- 90“ ООД, за осъждане на ответника да заплати 604,80лева, представляваща компесаторна неустойка по чл.21 от договор №6002/01.07.2015г. за предоставяне на услуга /дезинсекция, дератизация и дезинфекция - ДДД/ на предприятието на ответника - кравекомплекс в с.Драгоево, община Велики Преслав, дължима за неизпълнение и прекратяване на договора в размер на 50% от общата стойност на договора, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба - 25.10.2019г. както и за осъждане ответникът да заплати сумата от 3 628,80лева, представляваща компенсаторна неустойка по чл.20, ал.2 от договора /цит.по-горе/ за предоставяне на услуга /ДДД/ на предприятието на ответникакравекомплекс в с. Драгоево, община Велики Преслав, дължима за неспазване срока за разплащане, в размер на тройния размер на договорената годишна такса по чл.14 от договора, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба- 25.10.2019г.

Ищецът твърди, че на 01.07.2015г. между него като изпълнител и ответника като възложител бил сключен договор за предоставяне на услуга /дезинсекция, дератизация и дезинфекция/ на предприятието на ответника - кравекомплекс в с. Драгоево, община Велики Преслав. Първоначално договорът бил сключен за срок от една година, като на основание чл.24, ал.1 от него доколкото не бил прекратен с писмено предизвестие от страните, същият се твърди като безсрочен. По силата на договора, задължение на ищеца било извършването на регулярно, ежемесечно наблюдение на предприятието на ответника и при нужда извършване на дезинсекция и дератизация. Насрещното задължение на ответника било заплащане на възнаграждение за годишно абонаментно обслужване по чл.14 от договора в размер на 1 206,60лева. Съгласно чл.15 от договора, задължение на ответника било и заплащането на услугите по третираните площи.

Твърди, че ответникът не изпълнил задължението си по чл.14 и не извършил плащане на абонаментните такси за 2017г., 2018г. и 2019г. в размер на общо 3 628,80 лева, по 1206,60лева за всяка година. Извън това се твърди, че ответникът не изпълнил и задължението си за плащане на дължимото възнаграждение за извършените услуги по чл.15 от договора за периода 2017 - 2019г.

Поради това на 27.03.2019г. ищецът изпратил покана, получена от ответника на 04.04.2019г. за погасяване на натрупаните задължения като признава, че на 30.04.2019г. получил плащане на сумата от 2 534,40лева, представляваща стойност на извършените услуги по чл.15 от договора.

Твърди се още, че на 15.04.2019г. ответникът връчил на ищеца предизвестие за прекратяване на договорните отношения, въпреки собствената си неизправност по договора. Твърди, че предвид забавеното плащане на част от паричните задължения и цялостното неизпълнение на задължението за плащане на годишните абонаментни такси, ответникът се явява неизправна страна, поради което дължи и компесаторни неустойки уговорени в чл.20, ал.2 и чл.21 от договора.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Исковите претенции се оспорват като неоснователни. Не се оспорва наличието на твърдяното правоотношение между страните. Ответникът признава получаването на покана за доброволно плащане на сумата от 6 768 лева, включваща две неплатени абонаментни такси от по 1209,60лева, две допълнителни обработки - 115,20лева, неустойка по чл.20, ал. 2 от договора в размер на 3 628,80лева и отделно 604,80лева - неустойка по чл. 21 от договора. С уведомление от 15.04.2019г. ответникът твърди, че уведомил ищеца, че считано от 01.05.2019г., на основание чл. 24 от договора, последният следва да се счита за прекратен. На 30.04.2019г. твърди, че превел по посочената в покана за доброволно изпълнение банкова сметка, сумата от 2 534,40лева, с което е погасено задължението по неплатените фактури за извършени услуги по договор № 6002 и неустойката за разваляне от 604,80 лева. Оспорва дължимостта на сумата от 604,80лева като платена. По отношение на неустойката по чл.20, ал.2 прави възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че дължимостта на такава е уговорена единствено и само в тежест на възложителя, докато в чл.20, ал.1 било разписано, че при неспазване срока за предоставяне на услугите, изпълнителят дължи неустойка в размер на законната лихва върху стойността на услугите за конкретния период.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните, въз основа на приложимия закон, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка редовността на жалбите, съдът констатира, че същите са подадени от надлежно легитимирани страни, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в 3 преклузивния срок. На изискванията за редовност отговарят и отговорите.

Съгласно чл.369 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на обжалваното решение, а по допустимостта му – в обжалваната част. По отношение правилността на съдебния акт съдът е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Въз основа на двете въззивни жалби, предмет на въззивното производство е постановеното от ВРС решение изцяло. Повдигнатите с жалбите въпроси касаят действителността на уговорената в договор между страните компенсаторна неустойка по чл.20, ал.2 и съответствието с добрите нрави както и преценка на извършено от насрещната страна Банчев -90 ООД плащане на другата претендирана неустойка по чл.21 от същия договор, с общо платежно нареждане от 30.04.2019г.