Решение № 275 от 17.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. София, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100505021 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение от 28.12.2021 г., постановено по гр. дело № 30842/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ответникът ЗАД „Д..Б.Ж.И З.“ АД е бил осъден да заплати на ЗЕАД „ББ.В.И.Г.“ ЕАД на основание чл. 411 КЗ вр. чл.

45 ЗЗД сумата от 17 746,79 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470418191915044, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 2 215,95 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Д..Б.Ж.И З.“ АД, с която се поддържа неправилност, поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост на решението. Въззивникът оспорва размера на присъденото обезщетение, като счита, че съдът неправилно не е отчел направеното от ответника възражение за съпричиняване. Твърди, че по данни от делото е налице съпричиняване в размер на 50 % от страна на водача, застрахован при ищцовото дружество в резултат на нарушение на правилата по ЗДвП, изразяващи се в неспазване на указаната за пътния участък скорост за движение - 30 км/ч. Въззивникът оспорва и приетия по делото механизъм на ПТП. Излага становище, че представеният по делото двустранен протокол е с невярно съдържание. Предвид изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и необосновано и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения от ищеца иск. При 1 условията на евентуалност моли да бъде намален размерът на дължимото застрахователно обезщетение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗЕАД „ББ.В.И.Г.“ ЕАД, с който оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Излага становище за правилност и обоснованост на постановения първоинстанционен акт. Оспорва твърдението на въззивника, че водачът на л.а. „Мини Купър“ е управлявал автомобила си към момента на ПТП с превишена скорост. Оспорва твърдението на въззивника за наличие на съпричиняване, както и твърдението, че приложеният по делото двустранен протокол е с невярно съдържание. Моли въззивния съд да остави без уважение подадената въззивна жалба и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 411 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД от ЗЕАД „ББ.В.И.Г.“ ЕАД срещу ЗАД „Д..Б.Ж.И З.“ АД за сумата от 17 746,79 лв., от които 17 721,79 лв. изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470418191915044, и 25 лв. ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищцовото дружество твърди, че на 20.03.2019 г. в гр. София, на кръстовището при бул. „Лазар Михайлов“, и пл. „Биримирци“, водач на МПС марка „БМВ“, модел 316 с ДК № *******, при излизане от пл. „Биримирци“ не е пропуснал движещия се с предимство по бул. „Лазар Михайлов“ л.а.

„Мини Купър“, модел СД, с ДК № ******* и е предизвикал ПТП, в резултат на което причинил щети по облицовка предна броня; спойлер предна броня; преден капак, предна решетка; фар десен; калник преден десен; рог десен, въздушни възглавници; арматурно табло и др. на стойност 17 721,79 лв.

Между страните е бил съставен двустранен протокол за ПТП от 20.03.2019 г., в който са били описани механизмът на ПТП и нанесените щети. Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ“, модел 316 е била застрахована при ответното дружество, а тази на л.а. марка „Мини Купър“ - при ищцовото дружество. По случая е била заведена щета №470418191915044. С Доклад по щета от 03.04.2019 г. и съгласно описзаключение, на собственика на застрахования автомобил е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 17 721,79 лв. с преводно нареждане от 05.04.2019 г. Ищецът твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице на основание чл. 411 КЗ и на основание чл. 412 КЗ с писмо № 02239/19.04.2018 г. е предявил регресна покана за доброволно плащане на застрахователната сума от 17 721,79 лв. и 25 лв. ликвидационни разноски към ответното дружество, които ответникът 2 не е погасил до датата на завеждане на исковата молба. Предвид изложеното моли съда да осъди ответното дружество да заплати процесните суми, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим поради неизпълнение на процедурата по чл. 498, ал. 3 КЗ, както и като нередовен поради липса на индивидуализация на претенцията по основание и размер. По основателността на иска е изразил становище, че същият е неоснователен доколкото в случая не се касаело за виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „БМВ“, модел 316. Алтернативно твърди, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. Признава, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ“, модел 316 е била застрахована при ответното дружество, а тази на л.а. марка „Мини Купър“ при ищцовото дружество.

Оспорва механизма на ПТП, както и настъпилите вреди. Оспорва верността на представения от ищеца двустранен протокол за ПТП от 20.03.2019 г.

Прави възражение за съпричиняване от страна на водача на л.а. „Мини Купър“, поради нарушение на правилата на ЗДвП. Моли съда да отхвърли така предявения иск и да осъди ищеца да му заплати направените по делото разноски.

По делото е приложен двустранен протокол за ПТП от 20.03.2019 г., който е подписан от Веселин Веселинов - водача на л.а. „БМВ“, модел 316, собственост на В.С. и водача на л.а. „Мини Купър“ – С.Б.М., от който се установява, че на тази дата между двата автомобила е настъпило ПТП на кръстовището при бул. „Лазар Михайлов“, и пл. „Биримирци“, като съгласно т. 12 „Обстоятелства“ от Протокола, водачът на л.а. марка „БМВ“, модел 316 е идвал отдясно на кръстовището и е предприел маневра завиване на ляво, без да спази пътен знак „Б2“ - пропусни движещите се по път с предимство. В протокола са описани щетите по двата автомобила, настъпили в резултат на ПТП.

По делото е обявено за безспорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ относно л.а. „Мини Купър“ ДК № ******* с ищцовото дружество и наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на л.а.

„БМВ“, модел 316, с ДК № ******* с ответното дружество към датата на ПТП, както и изплащането от страна на ищцовото дружество на застрахованото юридическо лице – „М. А.М.“ ЕООД застрахователно обезщетение в размер на 17 721,79 лв.

По делото е изискано и приобщено копие от проект за организация за движението по бул. „Лаззар Михайлов“ в района на пл. „Биримирци“, гр.

София от Столична община, действащ към 20.03.2019 г.

По делото е изслушана неоспорена от страните съдебно-техническа 3 експертиза, която и настоящата въззивна инстанция кредитира изцяло като компетентно изготвено и обосновано, от която се установява следният механизъм на ПТП: отнето предимство от страна на водача на л.а. „БМВ“, модел 316, с ДК № ******* на водача на л.а. „Мини Купър“, вследствие на което е настъпило ПТП, в пряка причинно-следствена връзка с което са настъпили материални щети. Пазарната стойност за възстановяване на причинените щети според заключението възлиза на 17 721,79 лв. При посещение на място на ПТП в.л. е установило разположението на хоризонтални и вертикални маркировки, както и наличие на пътни знаци, регулиращи движението в този участък. По посока на движение на л.а. „Мини Купър“ са установени пътни знаци „Б 26“, ограничаващ скоростта на движение до 30 км/ч; знак „А 12“, указващ неравности по пътя; знак „А 18“ и знак „Д 17“, указващ пешеходна пътека, знак „Б3“ – за път с предимство, а по посока на движение на л.а. „БМВ“, модел 316 е установен пътен знак „Б2“ спри и пропусни движещите се по път с предимство. По отношение на скоростта на движение на двата автомобила, вещото лице е изразило становище, че такава не може да бъде установена поради липса на достатъчно данни.

По делото е разпитана свидетелката - С.Б.М. – водач на МПС „Мини Купър“, която пред първоинстанционния съд е споделила, че процесното ПТП е настъпило около обяд на път към работното й място със сиво по цвят БМВ.

Свидетелката се е движила по главната улица, а другият автомобил я е ударил от дясната й страна. Споделя, че малко преди мястото на ПТП е имало легнал полицай и не е видяла другият автомобил да се приближава. На свидетелката е предявен протокол от ПТП от 20.03.2019 г., за който поддържа, че почеркът на текста от дясната страна под автомобил „Б“, както и положеният подпис са нейни.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.

Предявен е осъдителен регресен иск по чл. 411, вр. чл. 410 от КЗ, вр. чл.

45 ЗЗД от ЗЕАД „ББ.В.И.Г.“ ЕАД срещу ЗАД „Д..Б.Ж.И З.“ АД за сумата от 17 746,79 лв., от които 17 721,79 лв. заплатено застрахователно обезщетение и 25 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

4

Съгласно чл. 411 КЗ, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществена застраховка с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – наличие на неправомерно поведение, вина, която се презюмира, причинна връзка и вреда, и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответното дружество. При доказване на тези факти от ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираната сума. При своевременно направено възражение по реда на чл.

51, ал. 2 от ЗЗД, в тежест на ответника е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, конкретният обективен принос на другия участник.

По делото е обявено за безспорно, а и се установява от представените по делото писмени доказателства наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ относно л.а. „Мини Купър“ ДК № ******* с ищцовото дружество и наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между л.а.

„БМВ“, модел 316, с ДК № ******* с ответното дружество към датата на ПТП, както и изплащането от страна на ищцовото дружество застрахователно обезщетение на застрахованото юридическо лице – „М. А.М.“ ЕООД в размер на 17 721,79 лв.