Решение № 12 от 22.03.2024, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Тополовград, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Гражданско дело № 20232320100233 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.297 от ГПК във вр.чл429 ал.3 изр.2-ро от КЗ от С. М. К. против Застрахователна компания „Л.И.“ с цена на иска 1250 лева законна лихва за забава.

Твърди се в исковата молба, че на 01.07.2020 г. в Т. е настъпило пътнотранспортно произшествие. На кръстовището между ул.“О.“ и ул.“Х.С.“ в гр.Т. около 07.15 часа Д.Т.С., в качеството си на водач на лек автомобил „Т.Х.“ с рег.№ **********, не съобразявайки поведението си с пътен знак „Б1“ /пропусни движещите се по пътя с предимство/ навлиза в кръстовището и блъска движещият се по пътя с предимство лек автомобил „**********“ с рег.№ **********, вследствие на което става причина за настъпването на ПТП с пострадал и материални щети. Вследствие на така настъпилата злополука е пострадал ищецът по настоящото дело С. М. К., който се е возил на задна дясна седалка в лек автомобил „**********“. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/01.07.2020 г. по описа на РУ на МВР – Тополовград.

Твърди се още в исковата молба, че в резултат на катастрофата пострадалият – ищецът по настоящото дело е бил откаран в „МБАЛ – 1

Хасково“АД, където след направени редица прегледи, изследвания и ренгенография, в отделението по „Ортопедия“ лекарите поставян на С. К. следната окончателна диагноза: супракондилно счупване на лява раменна кост – долен край; оток, деформация в долна трета на лява раменна кост, невъзможни активни и пасивни движения в лява раменна кост.

От името на ищеца е образувано ГД № 608/2020 г., с което претендира изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди. Делото е приключило с Решение № 72/07.10.2021 г. и изменено частично с Решение № 72/29.04.2022 г. постановено по ВГД № 55/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с които ответното застрахователно дружество е било осъдено да заплати на ищеца следните суми: 36 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 2812,88 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на изтичане на 3 месечния срок за произнасяне по щетата от страна на застрахователя, а именно 18.10.2020 г.

Ищецът сочи, че съгласно актуалната съдебна практика на ВКС се приема, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респективно предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. Ищецът не е получил лихвата за забава за периода от предявяване на претенцията си като увредено лице пред застрахователя, т.е. ищецът не е получил дължимата му се от застрахователя лихва за периода от 17.07.2020 г. /датата на подаване на застрахователната претенция и съответно на уведомяване на застрахователя за ПТП/ до 17.10.2020 г. /денят, в който е изтекъл 3 месечния срок за произнасяне по щетата от страна на ответника/.

Поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „ЗК Л.И.“ АД да заплати на ищеца С. М. К. сумата в размер на 1250 лева, представляваща законна лихва за забава върху присъденото му обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 48 396 лева, за периода от датата на която ищеца е предявил претенцията си по доброволен ред пред застрахователя – 17.07.2020 г. до датата на която е изтекъл 3 месечният срок за произнасяне по заведената щета, а именно – 2

17.10.2020 г.

Претендират се и направените по делото разноски, както и да бъде осъден ответникът да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна защита и съдействие по делото.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на 31.08.2023 г. В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който заявява, че оспорва предявеният иск по основание и по размер, като излага подробно становището си относно иска.

Ответното дружество, чрез процесуалния си представител оспорва всички твърдения на ищеца, направени с исковата молба по основанието на предявената претенция, тъй като според него този иск има акцесорен характер и е преклудирано правото на ищеца да претендира вземането, като счита че това не е самостоятелен иск и ищецът е могъл и е бил длъжен да предяви претенцията си заедно с предявения главен иск по гр.д.№ 608/2020 г. на Окръжен съд – Ямбол. Според ответникът когато задължението е с определен падеж, длъжникът изпада в забава с изтичането му и претенцията за лихва не следва да бъде предявяване в момент последващ претенцията по първоначалния иск. Оспорва началната дата на претенцията на ищеца, относно изпадането на застрахователното дружество в забава, твърди че не са представени годни доказателства относно това. Твърди че при евентуално определяне на сума за дължима лихва следва да се приложи и процента доказан принос на пострадалия за нанесените му вреди, с оглед на което според него претенцията следва да бъде намалена 20%, тъй като според него ищецът е имал принос към настъпването на вредите от ПТ, изразяващо се в пътуване без поставен обезопасителен колан, поради което моли съда да отхвърли изцяло предявената искова претенция.

Ищецът, редовно призован, не се явява, като не се явява и упълномощения му процесуален представител адв.К.Г. като от същия е постъпило писмено становище за гледане на делото в тяхно отсъствие, с което същият поддържа исковата претенция и излага подробни съображения в тази насока. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответното дружество – редовно призовани, не изпращат представител в 3 съдебно заседание.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 01.07.2020 г. в Т. е настъпило пътнотранспортно произшествие. На кръстовището между ул.“О.“ и ул.“Х.С.“ в гр.Т. около 07.15 часа Д.Т.С., в качеството си на водач на лек автомобил „Т.Х.“ с рег.№ **********, не съобразявайки поведението си с пътен знак „Б-1“ /пропусни движещите се по пътя с предимство/ навлиза в кръстовището и блъска движещият се по пътя с предимство лек автомобил „**********“ с рег.№ **********, вследствие на което става причина за настъпването на ПТП с пострадал и материални щети.

Вследствие на така настъпилата злополука е пострадал ищецът по настоящото дело С. М. К., който се е возил на задна дясна седалка в лек автомобил „**********“. За пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3/01.07.2020 г. по описа на РУ на МВР – Тополовград.

В резултат на катастрофата пострадалият – ищецът по настоящото дело е бил откаран в „МБАЛ – Хасково“АД, където след направени редица прегледи, изследвания и ренгенография, в отделението по „Ортопедия“ лекарите поставят на С. К. следната окончателна диагноза: супракондилно счупване на лява раменна кост – долен край; оток, деформация в долна трета на лява раменна кост, невъзможни активни и пасивни движения в лява раменна кост.

От името на ищеца е образувано ГД № 608/2020 г., с което претендира изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди. Делото е приключило с Решение № 72/07.10.2021 г. и изменено частично с Решение № 72/29.04.2022 г. постановено по ВГД № 55/2022 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с които ответното застрахователно дружество е било осъдено да заплати на ищеца следните суми: 36 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 2812,88 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на изтичане на 3 месечния срок за произнасяне по щетата от страна на застрахователя, а именно 18.10.2020 г.

Съгласно актуалната съдебна практика на ВКС се приема, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ 4 се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респективно предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя. Чл.429 ал.3 изр.2-ро от Кодекса на застраховането /КЗ/ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение а от там и в застрахователната сума, като ги огнаичава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя, за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430 ал.1 т.2 от КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенция на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. С оглед на това следва, че в случая ищецът не е получил лихвата за забава за периода от предявяване на претенцията като увредено лице пред застрахователя, т.е. С. М. К. не е получил дължимата му се от застрахователя лихва за периода от 17.07.2020 год./ датата на подаване на застрахователната претенция и съответно на уведомяване на застрахователя за ПТП/ до 17.10.2020 г. /денят, в който е изтекъл 3 - месечния срок за произнасяне по щетата от страна на ответника/.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приетите по делото писмени доказателства – констативен протокол, епикризи, застрахователна претенция, решение № 260077 от 07.10.2021 г. по гр.д. № 608/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, Решение № 72 от 29.04.2022 г. постановено по ВГД № 55/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас, разпечатка от онлайн калкулатор за размера на законната лихва.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които кредитира като обективни и непротиворечиви, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.297 от ГПК във вр.чл.429 ал.3 изр.2-ро от КЗ, изплащане на законна лихва за забава върху присъдено обезщетение за периода от датата, на която ищецът е предявил претенцията си по доброволен ред пред застрахователя – 17.10.2020 г. до датата, на която е изтекъл 3-месечния срок за произнасяне по заведената щета. Съдът счита че същият е основателен и доказан, и следва да бъде уважен в пълния му размер.

Съдът не приема възраженията на ответното дружество за прекратяване 5 на производството и отхвърляне на исковете като неоснователни, заради това, че според тях ищецът е станал повод за завеждане на делото. За ответното дружество ЗК“Л.И.“ АД е ноторно известен факта и актуалната съдебна практика, по приложението на чл.429 ал.3 изр.2-ро от КЗ. Ответникът е знаел преди завеждането на настоящата искова молба, че с постановеното решение № 260077 от 07.10.2022 г. по гр.д. № 608/2020 г. по описа на ОС – Ямбол, на ищеца е присъдена законна лихва от по-късен момент и е могъл и е бил длъжен да се обърне към ищеца и по доброволен ред да изплати полагаемата му се законна лихва за периода от 17.07.2020 г. до 17.10.2020 г.

Поради това, съдът счита, че иска е основателен и доказан, и следва да бъде уважен изцяло, както и да бъдат присъдени разноските по водене на настоящото дело, а именно: 50 лева за държавна такса, плюс адвокатско възнаграждение. Тъй като ищецът е представляван безплатно по делото от Адвокатско дружество“Генев Марков“ и делото е решено в негова ползва, осъденото лице е длъжно да заплати и разноските за адвокатско възнаграждение, което в случая при този правен интерес е 400 лева, плюс 20% ДДС или общо адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.

Водим от гореизложеното, съдът