Решение № 48 от 14.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Варна, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20253100502273 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 54599/18.06.2025г. от В. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр .Варна, ул. „Г.К.“ № ***, чрез процесуалния си представител адв. Б. Д. от АК - Варна, срещу решение № 1918 от 27.05.2025г., постановено по гр. дело № 8045/2023г. на ВРС, ХХХIII-ти състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу С. Д. К., ЕГН ********** и Е.

П. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. Д., общ. В.П., ул. „К.“ № 9, и „Вип Билд“ ЕООД, ЕИК 148146329, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, р-н Приморски, ул. „Бели Лилии“ № 3, евентуално съединени искове: 1/ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 1/2 ид. части от ПИ с идентификатор *****, находящ се гр. Варна, р-н „Приморски“, ж.к. „Б.“, местност „С.Н.“, с площ от 1105 кв.м., съгласно документ за собственост и 1252 кв.м., съгласно КК, трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план - ***, при граници: ПИ с идентификатори: ****,****,****,**** и ****, поради изтекла в полза на ищеца придобивна давност върху имота, считано от пролетта на 2009г. до завеждане на ИМ, евентуално - 24.05.2023г., на основание чл. 124 ал.

1 от ГПК; 2/ за прогласяване за нищожен договор за замяна, обективиран в НА № 86, том 2, peг. № 3058, дело 254 от 07.04.2023г. на нотариус рег.№ 549 НК, 1 район на действие ВРС, като привиден, прикриващ договор за покупкопродажба, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и 3/ за допускане изкупуването на 9/20 ид. части, собственост на първите двамата ответници от ПИ с идентификатор *****, находящ се гр. Варна, р-н „Приморски“, ж.к. „Б.“, местност „С.Н.“, с площ от 1105 кв.м., съгласно документ за собственост и 1252 кв.м., съгласно КК, трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план - ***, при граници: ПИ с идентификатори:

****,****,****,**** и ****, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС.

Въззивникът счита обжалваното решение за незаконосъбразно, неправилно и необосновано. По отношение на главния иск за собственост сочи, че съдът е изложил изключително фрагментарни мотиви, което по съществото си представлявало липса на мотиви. Освен това, съдът не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност и не е изложил мотиви защо част от същите не са обсъждани и по каква причина ги възприема или отхвърля. По аналогични съображения се обжалва и евентуално съединения и разгледан иск за прогласяване за нищожен сключеният между ответниците договор за замяна. По отношение иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС намира за доказано, че продавачите на процесните идеални части от недвижимия имот не са предложили на съсобственика си – ищец по делото изкупуването им при цената, на която са ги продали на третия ответник купувач и че същият е предявен в преклузивния 2-месечен срок. Заявява, че искът е предявен по отношение на договора за продажба, а не на договора за замяна, както е приел първоинстанционният съд.

Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират се и направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори от насрещните страни по жалбата, в които е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намират за правилно и законосъобразно. Молят за потвърждаване на решението и за присъждане на направените съдебно –деловодни разноски пред въззивната инстанция.

Образувано е и по частна жалба вх. № 71593/18.08.2025г. от В. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр .Варна, ул. „Г.К.“ № ***, чрез процесуалния си представител адв. Б. Д. от АК - Варна, срещу определение № 10674 от 07.08.2025г., постановено по гр. дело № 8045/2023г. на ВРС, ХХХIII-ти състав, с коeто съдът е уважил молбата на ответниците К.и и е допълнил решението си, като е осъдил ищеца да им заплати сумата от 3000 лв., представляваща стоР. разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 248 от ГПК.

Частният въззивник намира определението за незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че съдът не е съобразил обстоятелството, че ответниците не са депозирали отговор, както и че интересите им са идентични и се касае 2 единствено за явяване в няколко открити съдебни заседания. Намира, че определението е в противоречие с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С438/2022г. и определение № 4888/29.10.2024г., постановено по ч.гр.д. № 3551/2024 на ВКС, I-во гр.отд. Счита присъденото адвокатско възнаграждение за прекомерно, предвид цитираната практика и количеството извършена работа. Моли да се отмени определението и да се отхвърли изцяло претенцията или да се намали.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по частната жалба със становище за нейната неоснователност.

Процесуалният им представител сочи, че е упълномощен да ги представлява след изтичането на срока за депозиране на отговор, но в първото съдебно заседание е изразила подробно становище по предявените искове. По отношение възражението, че интересите на съпрузите са идентични се излага, че заплатеното адвокатско възнаграждение е под минималния размер на Наредба № 1/2004г. и за един ответник. Моли частната жалба да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно евентуално съединени искове от В. С. В. срещу С. Д. К., Е. П. К. и „Вип Билд“ ЕООД с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС.

В исковата молба ищецът излага, че с първите двама ответници съпрузите С. и Е. Кулаксьзови, са били съсобственици на ПИ с идентификатор *****, с адм. адрес гр. Варна, р-н 1 приморски, ж.к. „Б.“, местност „С.Н.“, с площ от 1105 кв.м. по документ за собственост и 1252 кв.м. по КК, при квоти 3/8 ид.ч. за ищеца и 1/8 ид.ч. за сина му, придобити чрез покупка и по наследство за ищеца и само по наследство за сина му след смъртта на съпругата на ищеца - Р.В. В.а, и 1/2 ид.ч. за първите двама ответници, придобити в СИО. Ищецът счита, че ответниците не са собственици на посочените идеални части, тъй като ищецът ги е придобил по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 2009г. до 24.05.2023г., когато третият ответник без никакво основание е поставил ограда върху 419 кв.м. от северната част на имота на ищеца. Ищецът продължавал да ползва останалата част от 1105 кв.м. от имота и до предявяване на исковата молба.

Излага се, че първите двама ответници са посетили за последно имота през 2009г. и от тогава ищецът не ги е допускал в имота. Ищецът сочи, че от пролетта на 2009г. до датата на подаване на исковата молба, евент. до 24.05.2023г. постоянно, непрекъснато, явно и спокойно свои целият имот в неговата цялост от 1251 кв.м. и в посочените граници. Ищецът се изненадал, когато научил, че ответниците са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от имота на 07.04.2023г., когато срещу получаване в замяна на климатична система са прехвърлили в полза на третия ответник - „ВИП 3

БИЛД“ ЕООД, 1/20 ид.ч. от имота, а останалите 9/20 ид.ч. са продали на посоченото дружество също на 07.04.32023г., като сделките са обективирани в НА за замяна №86, том2, рег.№3058, дело 254 от 2023г. и НА №88, том2, рег.

№ 3069, дело 256 от 2023г. на нотариус рег.№ 549 НК, район на действиеВРС.

Ищецът счита, че договорът за замяна е нищожен, като привиден, който прикрива договор за продажба. Излага, че през 2015г. Кулаксьзови и „ВИП БИЛД“ ЕООД са сключели предварителен договор за покупко-продажба, по който на продавачите е надлежно платено. Сочи се, че посочените движими вещи по договора за замяна не са предадени на съпрузите, а освен това част от същите били несъвместими помежду си.

Ищецът намира, че в нарушение на чл. 33, ал. 1 от ЗС първите двама ответници не са предложили на ищеца да купи идеалните им части при същите условия, при които е извършена продажбата на„ВИП БИЛД“ ЕООД. За извършеното разпореждане ищецът разбрал от третия ответник на 24.05.2023г., по повод спречкване помежду им във връзка с незаконното поставяне на ограда в част от имота.

Ответниците С. Д. К. и Е. П. К. не са депозирали отговор на исковата молба в предоставения им срок. В първото съдебно заседание процесуалният им представител изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца за упражнявано владение на целия имот през посочения в исковата молба период.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ВИП БИЛД“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявените искове. Ответникът излага, че е придобил правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот по силата на договор за замяна и договор за продажба, сключени на 07.04.2023г. Освен това се позовава на решение № 1482 от 17.05.2022г. по гр. дело № 20213110117190 на ВРС, влязло в законна сила на 16.06.2022г., с което е обявен за окончателен сключеният на 13.05.2016г. между „ВИП БИЛД“ ЕООД, от една страна, и Е.Г.Ц., ЕГН ********** и Й.Г.А., ЕГН **********, от друга страна, предварителен договор за покупко-продажба на ПИ, находящ се в гр.

Варна, район Приморски, местност „А.“, ж.к. „Б.“, представляващ южната част на имот пл. № ****, кв. 10 по плана на ж.к. Б., с площ от 419 кв. метра, при посочени граници. Ответното дружество намира, че е собственик както на ½ ид.ч. от лозето-хавра, описано в нотариалните актове за замяна и продажба и включено в ПИ с идентификатор *****, така и на реална /северна/ част на същия ПИ.

Ответникът оспорва изложените в исковата молба твърдения, че ответниците за последно са посетили имота през 2009 г., че не са били допуснати до него от ищеца, че оттогава той постоянно, непрекъснато, явно и спокойно своил целия поземлен имот с идентификатор ***** или пък стар имот ****. Сочи, че ищецът и първите двама ответници заедно са придобили 4 право на собственост върху имота и от този момент всеки е упражнявал фактическа власт върху своята част от имота и от страна на ищеца не е обективирано поведение като заявеното. Сочи, неговите праводатели са били собственици на имота, поради което правото на собственост е преминало в неговия патримониум.

По евентуалните искове ответникът сочи, че предварителен договор между ответници не съществува. Излага, че визираното ограничение по чл. 33, ал. 1 от ЗС засяга само случаите на продажба, т.е. при всички други транслативни сделки изискванията по чл. 33 от ЗС не са приложими.

Посоченото ограничение не следва да се прилага по сключения между ответниците договор за продажба, доколкото дружеството е притежавало идеална част от имота и не се явява външно лице по отношение на собствеността.

С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като постановено от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата форма и при наличието всички положителни, респ. липса на отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи правото на иск и неговото надлежно упражняване.