Решение № 700 от 28.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. Варна, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20243110110552 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищецът Д. Х. П. твърди, че на 30.07.2024 г., около 12:50 часа, слязъл от автобус № 22 на спирка „****“ и се отправил към дома си, находящ се в ж.к.

„*******. По пътя минал през магазина, находящ се на ул. „***“. След като преминал през паркинга, на външното стълбище за общата маза пред четвъртия вход на бл .** забелязал жена, която се радвала на малки кученца.

Докато я подминавал, голямо черно женско куче го нападнало в гръб, минало от дясната му страна и го захапало в областта на подбедрицата на левия крак, а с предната си дясна лапа се подпряло на десния му крак. При това изгубил равновесие и приклекнал. Ищецът твърди, че не забелязал кучето, тъй като не вижда с дясното си око. След като кучето го пуснало, той се обърнал към жената, която се намирала до малките кученца, и я попитал защо кучето е свободно, а тя му отговорила, че то е безстопанствено. Заявява, че след това се прибрал в дома си и промил с йод раната, която продължавала да кърви. Сочи, че не се чувствал добре, тъй като има и съпътстващи заболявания – хипертония, диабет, тип 2 и сърдечна недостатъчност. След като по телефона споделил за инцидента на жената, с която съжителства на съпружески начала, по настояване на последната посетил спешното отделение на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД. Там му поставили ваксина против тетанус, промили, зашили и превързали раната. Бил му предписан антибиотик „Акцеф-500 мг“, който закупил на същия ден.

Излага, че на 31.07.2024 г. бил освидетелстван от лекар в Отделение 1

„Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна“-Варна АД, във връзка с което заплатил такса в размер на 50 лева. При прегледа били констатирани следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана, травматичен оток, кръвонасядане и ожулвания в областта на лявата подбедрица, кръвонасядане и ожулвания в областта на дясната подбедрица. Посочено е, че описаните травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност, отговарят добре да са получени при ухапване от куче в указаното време.

Заявява, че в деня на инцидента изпитвал силни болки и не се чувствал добре. Тъй като на следващия ден кръвната му захар била повишена, посетил личния си лекар, който му издал болничен лист за четиринадесет дни, както и направление за преглед при ортопед. Сочи, че успял да си запише час за ортопед едва на 12.08.2024 г., като до тогава неколкократно трябвало да бъдат сменени превръзките на раната. Твърди, че в първите дни след инцидента предимно лежал заради болките и отоците в краката. Сънят му се нарушил от преживения стрес, като по препоръка на лекар започнал да приема медикамента „Атаракс“. Сочи, че и до настоящия момент изпитва безпокойство и тревожност, във връзка с което приема медикаменти.

Инцидентът се отразил на самочувствието и увереността в собствените му сили. Поддържа, че и след сваляне на конците от раната на 12.08.2024 г. продължава да изпитва дискомфорт.

Сочи, че претърпял имуществени вреди в общ размер от 96.70 лева, включващи такса за издаване на съдебномедицинско удостоверение в размер на 50 лева, разноски за закупуване на антибиотик в размер на 24.50 лева, както и за превързочни материали и спрей за рани в размер на 22.20 лева.

Поддържа, че Община Варна отговаря за претърпените вследствие на описания инцидент вреди, като се позовава на разпоредбите на чл. 41, ал. 1, чл. 42, чл. 47, ал. 1, чл. 50, т. 2 и чл. 59 от Закона за защита на животните.

Счита, че Общината не е положила дължимата грижа за изпълнение на задълженията си за овладяване популацията на безстопанствените кучета, упражняване на надзор и грижа по отношение на тях.

Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати следните суми:

1) сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се претърпени болки и страдания вследствие на ухапване от безстопанствено куче на 30.07.2024 г. в гр. *******“, в района зад жилищен блок **, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 30.07.2024 г. до окончателното й изплащане;

2) сумата от 96.70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на същата злополука, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 30.07.2024 г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че участъкът, в който се твърди, че е настъпило увреждането, не е конкретизиран.

2

Оспорва уврежданията да са в причинно-следствена връзка с поведението на служители на Община Варна. Навежда доводи, че с решение на Общинския съвет е приета програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на общ. Варна за периода 2023-2027 г. и са предприети действия по предотвратяване агресивното поведение на безстопанствените кучета. Счита, че по делото не са представени доказателства, установяващи, че кучето, нападнало ищеца, е безстопанствено. Оспорва претендираните от ищеца неимуществени вреди като завишени и недоказани.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени, в евентуалност - да бъде намален размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Сочи, че при евентуално уважаване на исковете законна лихва следва да се присъди от датата на исковата молба, а не от датата на деликта.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

С писмена молба, подадена преди първото по делото заседание, ищецът оспорва доводите, наведени с отговора на исковата молба. Сочи, че неправилно ответникът е възприел, че малките кученца споменати в исковата молба са били придружавани от някого. Намира за недоказани твърденията за приемане на Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета и за предприети действия въз основа на същата. Отделно от това, счита, че това не обосновава извод за полагане на изискуемата от закона дължима грижа за живота и здравето на хората. Поддържа, че към исковата молба е представен фискален бон във връзка със закупени медикаменти по повод назначеното лечение, като се позовава на издадения лист за преглед от Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа писмения отговор и оспорва исковата молба, както и допълнителната молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Към исковата молба е приложен лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 30.07.2024 г. /л. 8/, от съдържанието на който става ясно, че на посочената дата ищецът е посетил спешното отделение на МБАЛ „Света Анна-Варна“. В документа е отразена диагноза „ухапване или удар от куче“, като на база извършения преглед са констатирани рани от ухапване от куче в областта на подбедриците. Предписаната терапия включва смяна на превръзки през 3-4 дни, премахване на конците на 14 ден, антибиотична терапия.

Представен е болничен лист от 31.07.2024 г. /л. 9/, съгласно който ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за период от 14 дни от 31.07.2024 г. до 13.08.2024 г. Вписаната диагноза е „множествени открити рани на подбедрицата“.

3

Към писмените доказателства е приобщено медицинско удостоверение, издадено на 31.07.2024 г. /л. 10/. В същото е отразено, че след извършен преглед на Д. П. са констатирани следните телесни увреждания: разкъсноконтузна рана, травматичен оток, кръвонасядане и ожулвания в областта на лявата подбедрица, кръвонасядане и ожулвания в областта на дясната подбедрица. Съгласно заключението на съдебния лекар описаните увреждания са резултат от действието на твърди, тъпи предмети с ограничена повърхност, отговарят добре да са получени при ухапване от куче в указаното време /на 30.07.2024 г./, като в своята съвкупност те са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Видно от приложения на л. 11 от делото амбулаторен лист, на 12.08.2024 г. конците от раната на ищеца са били свалени.

На л. 12 и 13 от делото са приложени доказателства за извършването на разходи, както следва: 50 лева, заплатени на 31.07.2024 г. в Отделение „Съдебна медицина“; 24.50 лева, заплатени на 30.07.2024 г. за медикамента „Аксеф 500“ и 22.20 лева, заплатени на 01.08.2024 г. за медицински изделия.

Ищецът е представил Експертно решение на ТЕЛК от 18.09.2017 г. /л.

14/, с което му е призната 62 % трайно намалена работоспособност пожизнено поради поставена диагноза „други вродени аномалии /пороци на развитието/ на окото“

Към отговора на исковата молба е приложено копие от електронно подаден на 01.08.2024 г. сигнал до Община Варна от Д. Н. /л. 33/. Същият има следното съдържание: „Моля вземете мерки за това черно бездомно куче, което напада другите кучета и хора. Видях как във вторник по обяд нападна един възрастен човечец и го нахапа. Това се случва на *******, пред входа.“ Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани като неотносими към предмета на спора.

По делото са ангажирани специални знания посредством проведената съдебномедицинска експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и обосновано. Въз основа на представената по делото медицинска документация и след проведен преглед на ищеца, вещото лице достига до извод, че същият е получил следните увреждания: разкъсно-контузна рана, травматичен оток, кръвонасядане и ожулвания по задната повърхност на лявата подбедрица, кръвонасядане и ожулвания по задната повърхност на дясната подбедрица. Сочи, че описаните травматични увреждания са резултат на действие на твърди тъпи предмети с подчертани ръбове и неголеми размери, биха могли да се получат по описаните от ищеца време и начин от действие на зъби при ухапвания от куче. Според заключението в своята съвкупност описаните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Отразено е, че след получаване на травмите Д. П. е посетил Спешно отделение при МБАЛ „Св.

Анна-Варна“ АД, където раните са обработени, наложен е хирургичен шев на раната по лявата подбедрица, поставена е ваксина против тетанус и стерилна превръзка. Вещото лице излага, че обичайно след такива травми се предписва широкоспектърен антибиотик, смяна на превръзките на 2-3 дни, като след 14 4 дни се премахват конците от хирургичния шев. Заявява, че продължителността на оздравителният период е около 15-20 дни. При проведения преглед на ищеца вещото лице е констатирало белези по задната повърхност на двете подбедрици.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Пояснява, че не може да се даде прогноза в каква степен ще избледнеят белезите. Излага, че на мястото на раната се образува съединителна тъкан, която сраства с кожа и подкожие и може да причини оплаквания от придръпване и опъване, като при рана с размери като процесната тези усещания биха били слабо изразени.

От показанията на свидетелката Д. Д. Г., съжителстваща на семейни начала с ищеца, преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

На 30.07.2024 г. ищецът се обадил на св. Г. по телефона по време на обедната й почивка и й разказал, че го е нахапало куче пред блока, в който живеят. Г. го посъветвала да посети Спешна помощ, за да му бъде поставена ваксина против тетанус. Както по време на разговора, така и вечерта на същия ден ищецът бил много разстроен. Притеснила се за него, тъй като страда от диабет. Свидетелката сочи, че раните му били много големи и същият изпитвал „неистов страх“. След инцидента започнал да носи верига, за да се предпазва, постоянно говорел за инцидента и не можел да спи през нощта.