Решение № 246 от 22.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Благоевград , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Надя Узунова

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20211200500291 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.435 и сл.ГПК.

Образувано е по жалба от адв.Б.Б., в качеството й на представляващ Н.

АТ. П. – длъжник по изпълнителното дело №130/2020г. по описа на ЧСИ Ш.Д. против разпореждане за разноски от 03.11.2020г. по същото дело.

Изложени са възражения против определените от ЧСИ разноски, както и такива, обосноваващи незаконосъоразност на отказа му да намали адвокатския хонорар, приет като разноски, направени от кредитора.

Въз основа на оплакванията в ажалбата е направено искане да се намалят начислените такси по делото, съобразно действително възложените, извършени и необходими действия по изпълнението, изцяло да се отмени постановлението за разноски, относно включването на адвокатски хонорар от 1 000 лв. или да се намали до минимума по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Претендират се разноски от жалбоподателя производството по обжалване на действията на ЧСИ. за настоящото

Постъпил е отговор на жалбата от адв. К., в качеството й на 1 пълномощник на кредитора В.Я., в който се оспорва жалбата и се излагат доводи за неоснователност на искането относно намаляване на адвокатското възнаграждение.

Мотиви по чл. 436, ал.3 от ГПК е представил ЧСИ Д., в които сочи,че разноските са изчислени съгласно ТТРЗЧСИ, поради което жалбата срещу постановения от него акт е неоснователна.

Съдът констатира, че жалбата на процесуалния представител на длъжника е допустима, тъй като е подадена в срок и от страна, легитимирана да обжалва акта на ЧСИ. Заедно с изложеното, тя е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

При преценката за неината основателност, решаващият състав прие следното :

Изпълнителното производство е образувано на 28.02.2020г. по искане на адв.К., в качеството й на пълномощник на В.Я. срещу Н.П. за сумата от 5 583 лв. , за която е издаден ИЛ от 18.10.2018г. по решение №4460 от 03.10.2018г. по гр.д. №290/2018г. по описа на БлОС. В молбата е поискано да се пристъпи към изпълнение, като се извършат 4 броя справки, и да се наложат запори и възбрани на съществуващо имущество.

Представителната власт на адв. К. е възнакнала от писмено пълномощно, дадено й от В.Я. с права да изготви, подпише и депозира молба за образуване на изп.д. по горепосочения ИЛ, както и да осъществи цялостно процесуално представителство по делото.

Успоредно с това с бланково пълномощно, издадено от кредитора Я. в полза на адв. К., последната е упълномощена да води и изпълнителни дела, като в договора за правна защита и съдействие, сключен с този адвокат е отразено, че Я. е платила 1 000 лв. в брой за адвокатско възнаграждение.

Видно е от материалите в изп.д., че на 31.08.2020г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника П. чрез неговата майката, която е поела задължение да го предаде, поради което връчването е редовно. Последната е погасила задължението по настоящото, както и по още едно изп. дело на 08.09.2020г.

2

Установява се от преводно нареждане за кредитен превод от 26.02.2020г., че кредиторът – взискател е внесъл авансово такса от 90 лв. за образуване на изп.дело.

В хода на делото ЧСИ е извършил справки в системата Икар относно имущественото състояние на длъжника, в ТР, в ДФ „Земеделие“, справка за банкови сметки, справка по НБД, до НАП, които са били необходими с оглед установяване имущественото състояние на длъжника.

Във връзка с горното съдебният изпълнител е имал пощенска кореспонденция и е реализирал връчване на книжа по делото чрез длъжностно лице, работещо при него.

Установи се от материалите в ИД, че длъжникът е внесъл авансовата такса, поради което тя се дължи от длъжника П.. Размерът на същата е определена от ЧСИ по т.1, т.3, т.4 и т.5 от ТТРЗЧСИ . Съдът констатира, че са направени 4 бр. справки, поради което са таксувани по – малко от 20лв. Съдът констатира,че има 4 бр. връчвания на книжа/жалби и съобщения/ лично от служител на ЧСИ , което действие по т.5 е в размер на по 20 лв.

Жалбата обаче е основателна за таксата по т.12 /за изготвяне на сметка за размера на дълга/в размер на 30 лв., защото ЧСИ не е извършвал такова действие.

На следващо място не се дължат и сумите по т.31 от ТТРЗЧСИ за допълнителни разноски, защото не е обосновано за какви разходите се отнасят от изброени от б. "а" до б. "к", а именно: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора, заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. Заедно с това не е издаден документ по Закона за счетоводството, съгласно забележка към цитираната т. 31. Ето защо сума в размер на 50 лв. не се дължи.

Основателна е жалбата и в частта, с която се обжалва приетото в постановлението на ЧСИ от 03.11.2020г., че не следва да намали адвокатското 3 възнаграждение за услугите, платено от кредитора. Според действащите разпоредби на Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от 01.12.2019г., за образуване на изпълнително производство възнаграждението е 200лв., а за процесуално представителство с оглед размера на дълга, е 510, 50лв. В настоящото изпълнително производство е подадена само молба за образуването му. Задължението е било платено доброволно и не са извършени действия по принудително събиране.С оглед на това решаващият състав приема, че възнаграждение се дължи в рамките на чл.10, т.1 за образуване на изпълнително производство - 200 лв. и адвокатският хонорар следва да се редуцира до тази сума.

Жалбоподателят във въззивното производство претендира заплащане на разноските по списък. Поради това следва да се уважи искането и да се присъдят разноски за адвокатски хонорар от 300 лв., платената д.т. от 25 лв., както и таксата по т.8 и т.5 от ТТРЗЧСИ в размер на 48 лв., като за последните е представен счетоводен документ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА разпореждане от 03.11.2020г. по изп.д. № 130/2020г. по описа на ЧСИ Ш.Д. в частта, с която е определил разноски за изпълнението, платими от длъжника Н. АТ. П. по отношение на таксата по т.12 /за изготвяне на сметка за размера на дълга/в размер на 30 лв. и по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 50 лв.

ИЗМЕНЯ разпореждане от 03.11.2020г. по изп.д.№ 130/2020г. по описа на ЧСИ Ш.Д. в частта, с която е отказано да се намали адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя, като НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК приетите разноски по изп.д. №130/2020г. за адвокатско възнаграждение от 1 000 лв. до 200 лв.

ОСЪЖДА В. Б. ЯН. да заплати на Н. АТ. П. разноски за настоящото обжалване в размер общо на 373лв.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5