Решение № 155 от 02.06.2023, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 73/2023
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 02.06.2023
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Константин Георгиев Моллов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426 · Граждански процесуален кодекс
- чл.429 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 · Граждански процесуален кодекс
- чл.441 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.74 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. Шумен, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20233600500073 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на ЧСИ Я. В. Д., действаща чрез пълномощника адв. Ив. К. от ШАК срещу решение № 768/19.10.2022 г. по гр.д. № 910/2022 г. на ШРС, поправено с решение № 44/18.01.2023 г. по същото дело.
Жалбоподателката обжалва решението изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при изопачено интерпретиране на събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения, по съображения, подробно изложени в жалбата й, поради което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли предявените искови претенции и й присъди извършените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата М. Д. К. от гр. Шумен, действаща чрез пълномощника адв. Д. С. от ШАК е депозирала отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на направените деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК третото лице помагач ЗК „ Лев Инс „ АД, ЕИК 121130788, представлявано от изпълнителните директори М.М.Г. и П.Д.в, чрез юрисконсулт И. К.а е депозирало отговор на жалбата, в който изразява становище, че е основателна, като моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковите претенции, както и за присъждане на извършените по делото разноски.
Третите лица помагачи ЗАД „ Армеец „, ЕИК 121076907 и „ ДЗИ – Общо 1 застраховане „, ЕАД, ЕИК 121718407 не са депозирали отговор на жалбата. С представени по делото допълнителни молби оспорват същата като неоснователна и молят за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 910/2022 г. на ШРС е образувано по искова молба на въззиваемата срещу жалбоподателката, с искане ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 11 000 лева – имуществени вреди, нанесени й от недопустими действия на ответницата ЧСИ Я. Д. по изп.д. № 358/2012 г. по събиране на суми от трудовото й възнаграждение и банкови сметки, както следва:
1 487 лева – за 2014 г., 1 477 лева – за 2015 г., 1 502.54 лева – за 2016 г., 1 047.07 лева – за 2017 г., 712.67 лева – за 2018 г., 321.27 лева – за 2019 г. и 378.37 лева – за 2020 г., или общо 11 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.03.2014 г. до изплащане на сумата и извършените по делото разноски.
Ищцата е обосновала претенцията си с твърдението, че е длъжник по посоченото изпълнително дело, по което, в качеството си на ЧСИ, ответницата е извършила запор и неправомерно и умишлено е удържала суми от трудовото й възнаграждение и по банкова сметка в периода 06.03.2014 г. – 27.04.2022 г.. Сочи, че ответницата е била уведомена от първоначалния кредитор за цедиране на вземанията по изпълнителния лист на „Еос Матрикс“ ООД с молба от 06.03.2014 г., но въпреки това и при липса на подадена от цесионера молба за кнстиуирането му като взискател е продъжила да събира суми по запори, наложени в полза на стария кредитор. Също така, служебно и без изрично искане ответницата е конституирала цесионера „Еос Матрикс“ ООД като взискател, въпреки, че цесията не е била съобщена на длъжника и, че в подадената от цесионера молба не е бил посочен изпълнителен способ, като е извършвала принудително събиране на суми и след настъпила перемпция, тъй като повече от две години, в периода от 13.02.2014 г. до 06.03.2016 г. не е имало конституиран нов взискател, не е била подавана молба за конституиране на такъв и от новия кредитор не са били искани конкретни способи за събиране на вземането. Освен това, в нарушение на закона ЧСИ не е прекратила изпълнителното производство по искане на взискателя „ЕОС Матрикс“ ООД на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, не е уведомила ищцата за тази молба и отказа си, възпрепятствайки правото на ищцата да го обжалва, и продължила да удържа суми от трудовото й възнаграждение. На следващо място, ЧСИ неправилно е изчислила размера на задължението, тъй като, видно от съдържанието на договора за цесия, задължението към 13.02.2014 г. е било в размер на 2 500 лева, а от момента на подаване на молбата за прекратяване на изпълнителното дело до 2022 г. от трудовото й възнаграждение и от банковата й сметка са събрани общо 11 000 лева. Ето защо, счита, че като е поддържала у нея заблудата, че е длъжник по вече прекратен по силата на закона изпълнителен процес и е удържала суми от трудовото й възнаграждение, ответницата умишлено е увредила нейните права и интереси и незаконосъобразно й е събрала сумата от 11 000 лева по изп.д. № 2
358/2012 г..
В срока за отговор, ответницата е оспорила иска и е предявила възражение за погасяване правото на такъв по отношение на лихвите върху удържаните от ищцата суми до 29.04.2019 г., поради изтичане на тригодишна давност и за удържаните от нея суми, както следва: 1 487 лева – за 2014 г., 1 477 лева – за 2015 г., 1 502.54 лева – за 2016 г., 339.35 лева – за периода 01.01.2017 г. – 27.04.2017 г., поради изтичане на петгодишна давност, или общо 4 805.89 лева – главница.
По молба на ответницата, с определение № 1487/04.07.2022 г. като трети лица помагачи са били конституирани ЗАД „Армеец“, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и ЗК „Лев Инс“ АД, в качеството на застрахователи на ЧСИ, които са оспорили предявения иск като неоснователен.
С решението си първоинстанционният съд е осъдил, на основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, Я. В. Д. с ЕГН ********** от гр. Шумен, в качеството й на ЧСИ с рег. № ********** на КЧСИ и район на действие ШОС, да заплати на М. Д. К. с ЕГН ********** от гр. Шумен, сумата от 11 000 лева, представляващи имуществени вреди, нанесени от ответника чрез незаконосъобразни действия по принудително събирани суми по изп. дело № 2012**********0400358, както и 1 270 лева – деловодни разноски, посочвайки изрично, че производството се е развило с участието третите лица помагачи на страната на ответника ЗАД „Армеец“, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД и ЗК „Лев Инс“ АД.
Решението се обжалва изцяло от ответницата.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.
Относно възражението на ответницата за недопустимост на предявения иск досежно 1/2 от претендираната сума, приема, че следва да се отхвърли като неоснователно, тъй като соченото обстоятелство, а именно, че в качеството й на солидарен длъжник ищцата има право да претендира половината сума, касае материалния спор по същество, а освен това е и ирелевантно, доколкото предявеният иск е за обезщетение от деликт, а не за неизпълнение на договор или за неоснователно обогатяване.
По същество, от събраните по делото доказателства се установяви, че изп. дело № 2012**********0400358 по описа на ЧСИ Я. Д. с рег. № ********** на КЧСИ и район на действие ШОС е образувано по молба на „ Рйфайзенбанк / България / „ ЕАД срещу длъжниците Р.Х.Й. и М.Д.Г., въз основа на изпълнителен лист от 10.05.2012 г., издаден по заповед за незабавно изпълнение № 932 от 10.05.2012 г. по ч.гр.д. № 1601/2012 г. на ШРС, за заплащане на сумите 4 800.20 лева - изискуема главница по Договор за банков кредит от 15.09.2008 г.; 1 796.64 лева - изискуема редовна лихва за периода 15.10.2009 г. – 28.03.2012 г.; 356.94 лева - наказателна лихва за периода 15.11.2009 г. – 08.05.2012 г.; 125.13 лева лихва за периода 07.05.2009 г. – 30.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.05.2012 г. до изплащане на вземането и 493.95 лева - разноски, сторени от взискателя в заповедното производство. С молбата си за образуване на изпълнително производство 3 взискателят е възложил на ЧСИ да направи цялостно проучване на длъжниците и, на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, да определи способа на изпълнение.
От представените по делото доказателства не се установява и не се твърди, че по делото има присъединени по право взискатели.
На 11.09.2012 г. на ищцата е била връчена покана за доброволно изпълнение, в която е било посочено, че общият размер на задължението й възлиза на 9 342.41 лева.
Със запорно съобщение от 03.09.2012 г. ЧСИ е наложила запор върху трудовото възнаграждение на ищцата от Дома за медико-социални грижи за деца – Шумен.
Със запорно съобщение от 12.09.2012 г. ЧСИ е наложила запор върху банковите сметки на ищцата в „ Райфайзенбанк / България / „ ЕАД.
Със запорно съобщение от 19.04.2013 г. ЧСИ е наложила запор върху трудовото възнаграждение на ищцата от МЦ МБАЛ – Шумен.
С молба вх. рег. № 03938 от 29.05.2014 г. „Еос Матрикс“ ООД е поискало от ЧСИ конституирането му като взискател по делото на основание чл.429 от ГПК, в качеството му на цесионер за подлежащите на принудително изпълнение вземания, по силата на сключен между него и „ Райфайзенбанк / България / „ ЕАД конкретен договор за цесия от 13.02.2014 г. към рамков договор от 03.01.2011 г. и анекс № 1 от 10.08.2012 г.. Със същата молба е поискал ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК и да върне оригинала на изпълнителния лист.
С разпореждане от 02.06.2014 г. ЧСИ Я. Д. е конституирала „Еос Матрикс“ ООД като взискател по делото и е оставила без уважение искането за прекратяване на производството, поради „ непредставянето на доказателства „.
Със запорно съобщение от 25.03.2022 г. ЧСИ е наложила запор върху трудовото възнаграждение на ищцата от Община – Шумен.
Със запорно съобщение от 04.04.2022 г. ЧСИ е наложила запор върху банковите сметки на ищцата в „ ОББ „ АД.
На 14.04.2022 г. взискателят „Еос Матрикс“ ООД е подал молба с искане за прекратяване на производството срещу двамата длъжници на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като всички задължения към него са погасени.
С разпореждане от 19.04.2022 г. ЧСИ е разпоредила да се уведомят длъжниците за дължимите такси.
На 20.04.2022 г. М. Д. К. е внесла сумата от 744.09 лева, след което, ЧСИ Я. Д. е прекратила изпълнителното производство, за което ищцата е била уведомена със съобщение от 04.05.2022 г., връчено й лично на 09.05.2022 г..
В периода от образуване на изпълнителното дело до неговото прекратяване от длъжника М. Д. К. са били събрани суми в размер на 15 347.29 лева, от които 14 860.47 лева са били разпределени за погасяване на дълга. В периода от образуване на изпълнителното производство до подаване молбата на
4
„Еос Матрикс“ ООД за конституирането му като взискател, в качеството на цесионер – 29.05.2014 г., от ищцата са били събрани суми в размер на 2 460 лева, разпределени за погасяване дълга към взискателя. Разликата от 12 887.29 лева е била събрана след конституиране на цесионера.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.441 от ГПК, вр. чл.74 от ЗЧСИ и практиката на ВКС, отговорността на ЧСИ за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразно принудително изпълнение е деликтна и се реализира при условията на чл.45 от ЗЗД, което предпоставя кумулативно наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на ЧСИ във връзка с дейността му на орган по принудително изпълнение, настъпили в резултат на него вреди и причинно следствена връзка между тях и противоправното поведение на деликвента.
Противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразност на увреждащото действие на ЧСИ, а вината му се презюмира, на основание чл.45, ал.2 от ЗЗД. За надлежно провеждане на защитата си ищецът по иска следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативно наличие на три елемента: неправомерни действия на ЧСИ, вреда настъпила по повод и вследствие упражняване на дейността на съдебния изпълнител и причинна връзка между настъпилата вреда и действията му. При доказването им, ЧСИ дължи на увреденото лице обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за всички негативни последици върху имуществената сфера на увредения, вследствие директно въздействие върху нея, които не биха настъпили без незаконосъобразното действие или бездействие. Преки са вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от увреждането. Пряка означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. Противоправността на действията, респ. бездействията на ЧСИ се преценява от съда по деликтния иск, независимо от това дали те са били обжалвани и ако са били, дали са били отменени или жалбата е оставена без уважение. Без значение е дали тези действия са били обжалвани и резултата от обжалването.
Разпечатката съдържа 44 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2882c562-c2e1-4339-a21b-ad9f208d44d5