Определение № 1978 от 15.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1978 гр. София, 15.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20238002901015 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Билиив“ ЕООД, гр. Пловдив срещу решение № 740 от 24.11.2022 г. по т. д. № 730/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което след отмяна на решение № 16 от 12.05.2022г. по т. д. № 51/2020 г. на Видински окръжен съд са отхвърлени предявените при условията на чл. 649, ал. 1 ТЗ искове по 135 ЗЗД от кредитора „Билиив“ ЕООД, с конституиран съищец на основание чл. 649, ал. 3 ТЗ синдика на „Ромекс инс“ ЕООД /н./, срещу ответниците „Ромекс инс“ ЕООД /н./, гр. Враца и „Неман БГ“ ЕАД, гр. Пловдив за обявяване за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ромекс инс“ ЕООД /н./ на извършения апорт чрез учредителна вноска в капитала на „Неман БГ“ ЕАД на 99 % идеални части от правото на собственост върху недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти в сграда в гр. Пловдив, подробно индивидуалиризани в диспозитива на въззивното решение.

В касационната жалба са поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Оспорва се извода на въззивния съд, че предявените искове по чл. 649 вр. чл.

1

135 ЗЗД са погасени по давност, тъй като към момента на депозиране на исковата молба – 24.08.2020 г. е бил изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Касаторът счита, че от пасивността на кредиторите на несъстоятелния длъжник, свързана с липсата на предплащане на разноските по несъстоятелността, не могат да се черпят правни аргументи във връзка с погасяване на права, имащи отношение към попълване на масата на несъстоятелността. Мотивира разбиране, че изводите на решаващия състав не отчитат, че издирването и уточняването на имуществото на длъжника е в правомощията на синдика. Изразява становище, че правото на кредиторите на несъстоятелността да предявяват искове за попълване на масата на несъстоятелността е несамостоятелно право, предпоставено от назначен синдик на длъжника. Касаторът поддържа, че изводът на състава на САС, че погасителната давност тече в периода от постановяване на решението по чл.

632, ал. 1 ТЗ до възобновяване на производството с решение по чл. 632, ал. 2 ТЗ е неправилен, като черпи аргументи от Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: „1. Тече ли погасителна давност за исковете по реда на чл. 649, ал. 1 ТЗ /включително и за иска по чл. 135 ЗЗД/ в периода между постановяване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ и възобновяване на производството по несъстоятелност и назначаване на синдик с решение по чл. 632, ал. 2 ТЗ?; 2. Тече ли погасителна давност за исковете по реда на чл. 649, ал. 1 ТЗ /включително и за иска по чл. 135 ЗЗД/ в периода между постановяване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ и влизането на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ в сила, когато решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ е обжалвано от длъжника?“ Твърди, че първият въпрос е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС. Въвежда въпросите и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Излага доводи, че въззивният акт е очевидно неправилен.

Ответниците по касационната жалба длъжникът „Ромекс инс“ ЕООД /н./ и „Неман БГ“ ЕАД са депозирали отговори на касационната жалба, в които изразяват становища за отсъствието на основания за допускане на касационно 2 обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба.

Синдикът на длъжника в несъстоятелност Р. Р. не изразява становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Софийски апелативен съд е извършил самостоятелна преценка за допустимост на предявените искове по чл. 649 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД, като е посочил, че ответникът „Ромекс инс“ ЕООД е легитимиран да отговаря по исковете по чл.

135 ЗЗД, независимо, че е поръчител, а не длъжник по договора за заем, от който ищецът „Билиив“ ЕООД черпи права, както и че ищецът като цесионер е легитимиран да предяви исковете с посоченото основание.

В обжалваното решение е изложено, че в ъззивните жалби на ответниците не съдържат оплаквания досежно установеното от съда по релевантните факти по исковете по чл. 135 ЗЗД – извършен апорт от ответника „Ромекс инс“ ЕООД на 99% от процесните недвижими имоти в новоучредяваното дружество „Неман БГ“ АД, вписано в ТР на 19.08.2013 г.; не се оспорват изводите на съда за увреждащия характер на сделката – решение по учредяване на АД с учредителна апортна вноска - специфичен прехвърлителен способ, който проявява транслативния си ефект с вписване на дружеството, както и че предвид спецификата на последния не се изисква съгласие от страна на учредяваното дружество, респективно не следва да се доказва знание за увреждането или намеР.е за увреждане от страна на новоучреденото дружество.

Във въззивния акт е формиран извод за основателност на единственото поддържано от ответниците възражение по съществото на спора, а именно за погасяване по давност на съдебно предявеното право да се претендира относителна недействителност на апортите поради изтекла обща петгодишна давност. Решаващият състав е приел, че давността за обявяване на относителна недействителност на увреждащата сделка тече от момента на 3 нейното сключване, като потестативното право на кредитора да иска обявяване за недействителни по отношение на него на увреждащите го актове на длъжника се погасява с изтичане на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД.

По тези съображения и като е отчел установените по делото факти, САС е приел, че предвидената в нормата на чл. 110 ЗЗД обща петгодишна давност за упражняване на потестативното право по чл. 135 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на процесните апорти е започнала да тече на датата 19.08.2013 г., когато е вписано в ТР дружеството „Неман БГ“ АД, и петгодишният срок е изтекъл към датата на депозиране на процесната искова молба в съда – на 24.08.2020 г. Счел е за неоснователни поддържаните от ищеца доводи, че давността не е текла в периода от 15.01.2018 г., когато е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „Ромекс инс“ ЕООД на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, до датата 14.08.2020 г., когато производството по несъстоятелност е възобновено.

Изложил е съображения, че императивните норми на закона, уреждащи погасителната давност, не могат да бъдат тълкувани разширително, и същите лимитативно уреждат хипотезите, при които давностният срок спира да тече или се прекъсва, като измежду последните не е постановяване на решение за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 632, ал. 1 ТЗ. Изтъкнал е, че такъв резултат не може да бъде постигнат и с предявяване на други, различни от иска по чл. 135 ЗЗД, претенции. Подчертал е, че в разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ, която е специална, също не се предвижда нещо различно.

Възпроизвел е разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, че уреденият в чл. 649, ал. 1 ТЗ срок за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност е преклузивен по своя характер, поради което не може да се прекъсва и спира течението му.

Решаващият състав е счел за неоснователни доводите на ищеца „Билиив“ ЕООД, че за кредиторите на масата на несъстоятелността и за него лично е била налице правна невъзможност да упражнят правата по чл. 135 ЗЗД срещу длъжника. Изтъкнал е, че: постановяването на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ е предпоставено от пасивно поведение на кредиторите – липсата на предплатени от кредиторите съобразно опредЕ.та от съда с определението му по чл. 629б ТЗ и при даден срок за последното сума на началните разноски;

4 периодът, през който производството по несъстоятелност ще остане спряно, също зависи от активността на кредиторите, които могат да привнесат определените от съда разноски във всеки момент, което ще има за последица възобновяване на производството по несъстоятелност и назначаване на синдик. Съставът на САС е изложил съображения, че откритото производство по несъстоятелност на длъжника, не е пречка всеки от кредиторите да предяви сам иск по чл. 135 ЗЗД и да защити така своя интерес да бъде обявен по отношение на него за относително недействителен процесният апорт. С оглед поддържаното от ответниците възражение за давност и изтичането на установената в закона такава по отношение на потестативното право на кредиторите да искат обявяване на относителната недействителност на процесните апорти, съдът е счел, че предявените искове по чл. 649 ТЗ вр. чл.

135 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени.

Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Първият поставен от касатора въпрос, който се отнася до течението на давностния срок по отношение на правото по чл. 135 ТЗ да бъдат обявени за относително недействителни на увреждащи правни действия и сделки на длъжника в периода между постановяване на решението по чл. 632, ал. 1 ТЗ и възобновяване на производството по несъстоятелност и назначаване на синдик с решение по чл. 632, ал. 2 ТЗ, е с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са налице обаче въведените от касатора допълнителни предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, на противоречие с което се позовава касационният жалбоподател, във връзка с началния момент на течение на преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ /след измененията с ДВ, бр. 66 от 2023 г. този срок е двугодишен/ за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност, е прието, че за да започне да тече този срок трябва да са се осъществили кумулативно две предпоставки: 1. наличие на висящо производство по несъстоятелност и 2. назначен синдик като носител на правото на иск. С оглед отсъствието на втората предпоставка при постановено решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ в тълкувателното решение са дадени разяснения във връзка с хипотезата на произнасяне по молбата по чл. 625 ТЗ с такова решение. Изтъкнато е, че при 5 решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ началният момент на неподлежащия на спиране и прекъсване преклузивен срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ е обявяването в търговския регистър на решението за възобновяване по чл. 632, ал. 2 ТЗ, тъй като с него за първи път се назначава синдик в производството по несъстоятелност.

Посочено е, че законодателят предвижда само в хипотеза на начално спиране на производството едновременно с откриването му по чл. 632, ал. 1 ТЗ срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ да започва да тече от вписването в ТР на възобновяване на производството, тъй като няма легитимирано лице (синдик), което да предяви исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ. С оглед даденото задължително тълкуване от ВКС хипотезата на постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 ГПК е свързана само с изключение относно началния момент на течението на преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ, а не и с изключения досежно давностните срокове и основанията за спиране и прекъсване им, за които липсва специална разпоредба в ТЗ и същите са уредени изчерпателно с императивните разпоредби на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. Друг извод не следва и от посоченото във връзка с тълкувания въпрос по т. 2 от цитираното тълкувателно решение, че невъзможността синдикът да предявява по време на спряно производство по несъстоятелност искове за защита и попълване на масата на несъстоятелност ще доведе и до неприемливия резултат – изтичане по време на спряното производство по несъстоятелност на погасителната давност по някои от исковете за защита на масата на несъстоятелност, по които синдикът упражнява правомощията по чл. 658, ал. 1, т. 7, пр. 2 ТЗ, доколкото изложеното касае запазването на правомощията на синдика при последващо спиране на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 ГПК.