Решение № 4201 от 20.09.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4201 гр. София, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110200168 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № НП-88/06.12.2023 година изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” е наложил на В. Н. Б. с ЕГН **********, наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на осн. чл117, вр. чл.116б, ал.1 от Закона за лечебните заведения/ЗЛБ/, за извършено нарушение на чл. 9, ал.3, т.1 от Правилника за устройство и дейността на ЦСМП, вр. 35, ал.1, т.3 ЗЛЗ.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се излагат оплаквания за неспазване срока по чл.34 ЗАНН, а именно тримесечния срок за съставяне на АУАН, като жалбоподателя, счита за неправилно определен началния момент на същия и изтъква, че той съвпада с датата на нарушението. На следващо място се излагат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, с аргумент, че Правилника за устройство и дейност на ЦСМП не представлява нормативен акт по прилагането на ЗЛЗ, съответно нарушаването му не е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност. В заключение пък се изтъква, че не е допуснато нарушение на изискванията на правилника, като обаждането е прието и обработено съобразно неговата спешност, като лицето е консултирано съобразно чл.9, ал.3, т.6 от Правилника.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована се представлява от адвокат П., която поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление, като в допълнение изтъква, че е налице разминаване в нормативното основание, посочено в наказателното постановление и въпроса за повторността. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от юрисконсулт Й., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, като нарушението е формално и касае липсата на регистриране на сигнала, без да е необходимо изследване на спешността. Представя подробни писмени 1 бележки, в които се опонира на всеки от доводите в жалбата.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В. Н. Б., ЕГН **********, с адрес гр. ***. Жалбоподателката упражнявала дейност като медицински специалист- медицинска сестра в Районна координационна централа/РКЦ/ при ЦСМП -София.

В Изпълнителна агенция "Медицински надзор" постъпила чрез Министерство на здравеопазването постъпил депозиран по електронна поща сигнал вх. № 96-00645/22.08.2023г., от страна на С. С., в който се излагали оплаквания за отказ да му бъде изпратен екип на Спешна помощ при обаждането му от 27.07.2023г. Във връзка със същия, със Заповед № РД-13-823/20.09.2023г., на изпълнителния директор на ИАМН на инспектори при ИАМН, включително свидетеля С. Й.-К. било възложено извършване на проверка на дейността на ЦСМП във връзка с представения сигнал.

В хода на проверката на ИАМН били представени данните от постъпилите от С. С. обаждания от 27.07.2023г. както и данните по обработката им. При това се установило, че на посочената дата- 27.03.2023г. са постъпили три обаждания на телефон 112, от мобилен телефонен номер ***, от лице представило се като С., съответно в 02:56 часа, в 03:08 часа, както и в 00:36 часа. При първото обаждане регистрирано в 00:36 часа на 27.07.2023г., посоченото лице се е обадило на телефон 112, свързано е с ЦСМП, където е съобщило на оператора, че не се чувства адекватно, че вероятно се е натровил с алкохол, като при това са му дадени указания за посещение на близко лечебно заведение- ИСУЛ и прием на конкретен медикамент- активен въглен. Именно съдържанието и обработвнето на това обаждане е изследвано от проверяващия екип на ИАМН, като е констатирано, че същото не е било регистрирано в ЦСМП, като не е изготвен нито електронен картон, нито е попълнен образец УФ 257.

Малко по-късно, а именно в 02:56 часа отново е постъпило обаждане от същия телефон, прехвърлено към ЦСМП, като лицето С. е съобщило за отпадналост, главоболие и гадене поради прием на голямо количество алкохол. Адресът е приет и отработен от медицинска сестра П. С., като са снети пълни данни от лицето, насочен е екип и е оформена УФ 257, с № 76756. Няколко минути по-късно, а именно в 03:08 часа на 27.07.2023г., същото лице се е обадило повторно, като е заявил, че отказва сигнала, тъй като му се спи.

Посоченото обаждане също и прието и отработено от оператор при Национална система 112, предал отказа на ЦСМП.

В рамките на извършената от ИАМН проверка е приобщен запис от първото обаждане, график на 5-та нощна смяна на ЦСМП за нощта на 26/27.07.2023г. и изготвения за второто обаждане УПФ. Видно от същите жалбоподателя В. Б. не е била част от посочената работна смяна на ЦСМП, а съставения за второто обаждане УФ 257 е попълнен от медицинска сестра С., т.е. от П. С., включена в представения график. Този извод не се променя от представената заповед за разрешаване използването на платен годишен отпуск от същата, който включва период извън датата на нарушението. В хода на извършена вътрешна проверка в ЦСМП, на 14.08.2023г. е снето саморъчно обяснение от жалбоподателката, в което същата заявява, че именно тя е приела първоначалния сигнал.

Проверката на ИАМН била извършена по писмени данни в периода 20.09.2023г. 29.09.2023г.

На 02.11.2023 година бил съставен акт за установяване на административно нарушение № А- 223/02.11.2023г., от страна на свидетеля С. Й.-К., с който срещу В. Н. Б., било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че в качеството си на 2 дежурна медицинска сестра към РКЦ при ЦСМП- София, не е регистрирала чрез създаване на електронен картон или изготвяне на УФ 257, обаждане от С. С. в 00:36 часа на 27.07.2023г, квалифицирано като нарушение на чл.9, ал.3, т.1 Правилника за устройството и дейността на ЦСМП.

Актът бил предявен на нарушителя на датата на съставянето му чрез връчване на препис от същия, като срещу същия в законоустановения срок е постъпило възражение.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № НП-88/06.12.2023 година изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” е наложил на В. Н. Б. с ЕГН **********, наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на осн. чл117, вр. чл.116б, ал.1 от Закона за лечебните заведения/ЗЛБ/, за извършено нарушение на чл. 9, ал.3, т.1 от Правилника за устройство и дейността на ЦСМП, вр. 35, ал.1, т.3 ЗЛЗ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля С. Й.-К., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН № А- 223/02.02.2023 година, Наказателно постановление № НП-88 от 06.08.2023 година, Заповед № РД-13823/20.09.2023г. на изпълнителния директор на ИАМН, Заповед № РД-01-112/26.10.2023г. на изпълнителния директор на ИАМН и приложения към същата, справка от дирекция „Национална система 112“ с приложени към същата звукозаписи, писмо вх. № 96-00645/22.08.2023г. по описа на ИАМН, съдържащо проверка на СЗРИ и приложения към същото, Трудов договор, заключение на аудио-техническа експертиза.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля Й.-К., досежно факта на извършената проверка, обема на проверената информация, формираните констатации, като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и в тези си части напълно съответни на приобщените по делото писмени доказателства.

Същата по несъмнен начин установява обстоятелствата включени в предмета на доказване по делото, относно факта на извършената проверка и направените при това констатации.

При това обаче следва да се отбележи, че показанията на свидетеля се свеждат до пресъздаване на обстоятелства от проверка по документи, приложени по делото, респективно свидетелят не е възприела или установила допълнителни обстоятелства, в частност относно авторството на деянието.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, касае се за документи, чиято автентичност не спори, като въз основа на същите се установя подаденото оплакване и извършената от СЗРИ проверка, факта на получено в ЦСМП обаждане от лицето С. С., както и графика за работната смяна на ЦСМП през нощта на 26/27.07.23г. Най-сетне съдът кредитира като пълно и обосновано заключението на изготвената по делото аудио-техническа експертиза при която се установява точното съдържание на разговорите между С. и оператор на национален телефон 112, респективно оператор при ЦСМП- София.

Възприетата за фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване в рамките на установения от закона преклузивен срок, с оглед, на което същата е допустима, а разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на административно-наказателното производство и атакувания акт, налага отмяна на издаденото наказателно постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № А3 223/02.11.2023 година, който е съставен от главен инспектор при Изпълнителна агенция „Медицински надзор” . Съгласно чл.117 от ЗЛЗ „ Нарушенията по чл. 115 - 116к се установяват с актове, съставени от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор. В настоящия случай актът е съставен от главен инспектор в ИАМН, която видно от представената Заповед № РД-13-823/20.09.2023г. е надлежно оправомощена в съответствие с цитираната разпоредба на чл.117 ЗЛЗ вр. чл.37, ал.1, б.Б от ЗАНН, да съставя актове за установяване на административно нарушение. Наказателно постановление № НП-88/06.12.2023г. също е издадено от надлежен орган- изпълнителен директор на ИАМН, съгласно чл.117, in fine ЗЛЗ.

При съставянето им са спазени изискванията на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН, като както АУАН, така и НП са изготвени в съответна форма, и съдържат предвидените реквизити, в частност дадено е достатъчно пълно и ясно описание на фактическата и правна страна на нарушението, с което е гарантирано правото на защита на санкционираното лице.

Наред с това са спазени предвидените в чл.34, ал.1 и ал.3 давностни срокове, като във връзка с оплакването на жалбоподателя следва изрично да се изтъкне, че тримесечният срок за съставяне на АУАН, тече от откриване на нарушението, съответно нарушителя. В настоящия случай това е станало в рамките на извършената в периода 20.09.2023г.29.09.2023г. проверка, предвид, на което съставения на 02.11.2023г. АУАН попада в рамките на посочения давностен срок, с оглед на което отразеното в жалбата възражение се явява несъстоятелно.

На следващо място преди да се занимае с нарушението по същество, съдът следва да вземе отношение по принципното оплакване на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон, касаещо естеството на Правилника за устройство и дейност на ЦСМП, част, от който е и нарушената разпоредба на чл.9, ал.3, т.1. Посоченият правилник е издаден на основание изричната законова делегация на чл.35, ал.3, т.1 ЗЛЗ, съгласно който устройството, дейността и структурата центровете за спешна медицинска помощ се уреждат с правилник издаден от министъра на здравеопазването. Предвид на това съдът намира, че процесният правилник се явява именно акт по прилагане на ЗЛЗ, а за нормативния му характер свидетелстват както правилото на чл.7, ал.1 ЗНА, така и съдържанието на същия, видно от което по общ и абстрактен начин се урежда определена обществена дейност, в случай функционирането на ЦСМП. Предвид на това посочения правилник се явява акт с нормативен характер, издаден по приложението на ЗЛЗ, респективно нарушаването му е потенциално годно да обоснове ангажиране на отговорност на основание чл.116б, ал.1 ЗЛЗ.