Решение № 465 от 10.10.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. ***, 10.10.*** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И*** Й. М*** при участието на секретаря М*** КР. К*** като разгледа докладваното от И*** Й. М*** Гражданско дело №

***4310101041 по описа за *** година

ОСИ: за отмяна на наложено дисциплинарно наказание и по чл.344, ал.1 ,т.1 и т.3 от КТ :

Постъпила е искова молба от Й. Д. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „***; против: ОБЩИНА ***, ЕИК ***, с адрес: гр. ***, ул. "***, представлявана от С. В. П. - *** на *** ***, по която се твърди, че работила на длъжност "Старши експерт Превантивноинформационен център" в Общински съвет по наркотични вещества и Превантивноинформационен център при *** ***. Със Заповед № *** на С. П. - Кмет на *** *** й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", а със Заповед № *** г. На *** на *** *** е прекратено трудовото правоотношение, считано от 18.04.*** г. Счита, че така издадените Заповеди за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и за прекратяване на трудовото правоотношение са незаконосъобразни и ги обжалва в законоустановения двумесечен срок. Твърди, че с писмо с изх. № ЧР-18 от 01.03.*** г. на *** на *** *** е изискано предоставяне на писмени обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина. В писмото се твърди, че нарушенията се изразяват в закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа и неуплътняване на работното време, неизпълнение на законните нареждания на работодателя и трудовите задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение. Обвинена била с това писмо с думите "Вие не спазвате работното време и не информирате прекия си ръководител при закъснение или отсъствие от работа, не представяте своевременно молби за отпуск и болнични листи, не спазвате правилата за работа в екип, не присъствате на работни срещи, проявявате нелоялно отношение към прекия си ръководител, не изпълнявате задължения, вменени Ви по длъжностна характеристика като старши експерт ПИЦ“. Счита, че и от текста на изпратеното писмо от *** на *** ***, е видно, че то съдържа многобройни 1 обвинения от най-различно естество, но нито едно конкретно. Липсва абсолютна яснота относно какви точно обстоятелства следва да бъдат предоставени обясненията. Така например, твърди се, че не изпълнявам нарежданията на работодателя, но изобщо не е посочено в какво се състои това неизпълнено нареждане, запозната ли съм била с него.

Твърди се, че не присъства на работа, но същевременно се твърди и, че закъснява, както и преждевременно напускам работа. Това според нея са три взаимно изключващи се твърдения, но все пак дори не е посочено кога са констатирани тези нарушения.

Същевременно имала нелоялно отношение към прекия ми ръководител, което и е напълно непонятно. Въпреки неясните за нея формулировки, представила писмени обяснения в посочения тридневен срок. В тези обяснения се стараела да обясни, че е добър, съвестен служител, изпълнява задълженията си. Дори посочила примери, когато участвала в провеждане на мероприятия по време на отпуск по болест и по време на платен годишен отпуск като посочих и датите, на които е извършвала това през последния месец - мес.

Февруари *** г. Обясненията й били няколко страници, въпреки липсата на яснота относно фактите, по които трябвало да се обяснявам. Въпреки това, и била връчена Заповед № ***, с която е наказана с дисциплинарно наказание "уволнение" за нарушение на трудовата дисциплина. В заповедта вече се съдържали конкретни посочени дати и твърдени нарушения. Това обаче е първия документ, в който можела да открие твърдените от работодателя й нарушения. В исканите писмени обяснения изобщо такива твърдения липсвали. При липса на конкретни описани нарушения, нямала възможност да се защити адекватно и на практика това опорочава според нея цялостния процес. Искането на обяснения без конкретика, е всъщност липса на искане по смисъла на чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда. Посочва, че в посочената заповед се съдържат обвинения за допуснати повече от три закъснения и преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час, неявяване на работа и неуплътняване на работното време, както следва - на екипни срещи, проведени на 05.04.*** г., 12.02.*** г., 19.02.*** г. И на 26.04.*** г. Твърди се, че в тези четири дни са били провеждани екипни срещи от 9.30 часа, на които отсъствала. Запознала се с обвиненията в заповедта, при връчването й на 17.04.*** г. И прекратяването на трудовото й правоотношение и не може да се съгласи с посоченото в тази заповед. Действително не е присъствала на екипни срещи на 9.30 часа на посочените четири дати. Твърди обаче, че това не може да се вмени във вина и да носи дисциплинарна отговорност. В нито един от посочените случаи, тя не е била уведомявана за провеждането на такива екипни срещи. Във всеки от посочените дни твърди, че е била на работното си място - в сградата на *** *** и е изпълнявала трудовите си задължения.

Неверни са твърденията, че на тези четири посочени дати е закъсняла за работа не по-малко от един час или не съм се е явила изобщо или не е уплътнявала работното си време.

Всъщност това са три отделни различни хипотези и дори не става ясно от тази заповед всъщност дали е закъсняла за работа тези четири дни, дали изобщо не се е явила, дали се е явила, но не е уплътнявала работното си време. Въпреки това, която и трите хипотези да бъде приета от съда, твърди, че през посочените четири дни е била на работното си място в рамките на работното време и е изпълнявала всички свързани с това задължения съгласно 2 длъжностната й характеристика. Във връзка с тази заповед и от същата дата е издадена и втора такава - Заповед № ***г., с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2 т. 6 във връзка с чл. 190. ал. 1. т. 1 и ал. 2, чл. 195. ал. 1, чл. 192, ал. 1, чл. 188. т. 3 във вр. с чл. 187. ал. 1 и чл. 193. ал. 1 от КТ - поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение". В тази заповед не са посочени мотиви, но доколкото същата се издава на основание предходната, то счита, че същата е незаконосъобразна и неправилна.

Моли Да се признае за незаконно уволнението и да се отмените Заповед № *** и Заповед № ***г., издадени от *** на *** *** като незаконосъобразни; Да се възстанови на предишната работа на длъжността **** Превантивно-информационен център в Общински съвет по наркотични вещества и Превантивно - информационен център; Да се осъди *** *** да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ дължимо за времето, през което е останала без работа от 18.04.*** г., но не повече от шест месеца като се приспадне периода, през който е била на работа в "***"ЕООД от 29.04.*** г. до 07.06.*** г.; да им се присъдят и направените по повод на делото съдебно деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника *** ***, чрез пълномощник Гл. юриск. Д. К. , която сочи, че исковата молба е депозирана в срока по чл.

358 от КТ, същата е допустима, а по същество е неоснователна по следните съображения:

Оспорените заповеди № 238/17.04.***г. и № 3-592/17.04.***г. са издадени при наличие на материално-правните предпоставки за това, при съобразяване с материалния закон. Видно от представените документи при издаване на оспорените заповеди са спазени процесуалните правила и процедури като са изискани обяснения от служителката с оглед установяване на фактическата обстановка. Дадените обяснения са разгледани и обсъдени от работодателя, който е стигнал до извода, че не са налице обективни причини, които да възпрепятстват присъствието на служителката на ежеседмичните работни срещи. Представена е докладна от секретаря на Общинския съвет по наркотични вещества, както и протоколи от проведените работни срещи, подписани от присъствалите служители, като в тези протоколи е отразено отсъствието на ищцата и обстоятелството, че липсват данни същата да е ползвала отпуск за дните 29.01.***г., 05.02.***г., 12.02.***г., 19.02.***г., 26.02.***г., 05.03.***г.Констатираното нарушение попада в примерно посочените в чл. 190 КТ тежки нарушения на трудовата дисциплина- това по точка първа „три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час". Работодателят е извършил преценка на конкретно извършеното дисциплинарно нарушение - какво е нарушението, каква е неговата тежест, какви са обстоятелствата, при които е извършено, подбудите на нарушителя и поведението му.Спазени са процедурните правила и сроковете на налагане на дисциплинарното наказание.

Съдът е изпълнил процедурата по чл.312 от ГПК. Посочена е доказателствената тежест при трудов спор, законността на наложеното дисциплинарно нарушение е в доказателствена тежест на работодателя, който следва при условие на пълно и главно доказване да установи, че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарна отговорност на служителя. С оглед на това същият следва да докаже в хода на съдебното производство, че 3 служителят е извършил нарушенията на трудовата дисциплина, за което е наказан. В случая ищецът отрича да е осъществила противоправно и виновно поведение, съставляващо нарушение на трудовата дисциплина, поради което в доказателствена тежест на ответника е да установи, че такова е било налице, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност.

В съдебно заседание, ищеца лично се явява и се представлява от адв. В. Н., която поддържа исковете и представя подробна писмена защита.

Ответникът, редовно призован, чрез юриск. Н. моли за отхвърлянето на исковете и съобразяване на становището им, сизложено в отговора.

От събраните по делото по съответния ред писмени и гласни доказателства, от заключениeто на вещото лице по съдебно-икокономическата е-за, от становищата на страните и процесуалните им представители, от ищцовата писмена защита, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът прие за установено следното:

Съгласно чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него лице или от друг орган, оправомощен със закон. В случая са издадени и от *** на *** ***, а видно от трудовото досие, е бил с сключено между спорещите последно ДС ------- към Тд-р №01/07. 01.2020г., за длъжността старши експерт „Превантивноинформационен център“, за неопределен срок, 8 часов работен ден с основно трудово в-е 1200,00 лева и ДПМ 14% -168,00 лева, считано от 01.01.2023г., с възможност за прекратяване и за двете страни-30 дни.

Длъжността се отнася към АДМИНИСТРАЦИЯ: *** ***, Дирекция: Образование, здравеопазване,култура и туризъм“, отдел „Здравеопазване, социални и младежки дейности и спорт“ , Функция: Други дейности в здравеопазването-Общински съвет по наркотични вещества/ОСНВ/ и Превантивно-информационен център/ПИЦ/.

От изслушването на гласните доказателства се установи, че работното място на ищцата се е намирало извън сградата на *** ***-в гр. ***, бул. ***, Сградата на ***, ет.3. като са имали на разположение няколко канцеларии, разположени на различни етажи.

Според изготвената длъжностна характеристика /ДлХ/ за длъжността, /стр.1/ , старши експерта е бил подчинен йерархично в структурата на ОБЩИНА ***, съответно на Кмет, Председател ОСНВ, Секретар ОСНВ. Същата е връчена на 29.03. 2023г. на Т..

Налагането на дисциплинарното наказание преминава за работодателя-работника/служителя през няколко етапа, които най общо са: установяване на нарушението и извършването му; определяне на вида на наказанието; издаване на заповед за дисциплинарно наказание; връчване на ЗДН; Касае се за отделни действия със строго формален характер и нарушаването им в самото провеждане на дисциплинарната процедура е основание за незаконосъобразността на издадената заповед, позволяващо съгласна практиката, да се произнесе съда по предявения иск.

В случая е издадена и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.330,ал.2, т.6КТ, която имплицира в себе си и горната процедура, която дава възможност 4 да я издаде работодателя без предизвестие по причината именно виновното поведение на лицето, извършило някое от изброените нарушения на трудовата дисциплина по чл.187 КТ, което следва да бъде установено в своите обективни и субективни признаци, доколкото става въпрос за действия и бездействия, вменени на ищцата.