Решение № 155 от 03.07.2023, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. С., 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20232200500195 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №241/24.03.2023г. по гр.д.

№5245/2022г. на С.ски районен съд, с което е признато за установено, на основание чл.124, ал.1 от ГПК по предявения от О. С. против Н. Т. Д. отрицателен установителен иск, че Н. Т. Д. не е собственик на 600/717 ид.ч. от ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр. С., находящ се в с. Ч., общ. С., площ 717 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгл. пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 79, при съседи: ***. С Решението са присъдени разноски на ищцовата страна.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство Н. Т. Д. чрез пълномощник адв. М. С. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.

С Решение №334/25.04.2023г. по гр.д. №5245/2022г. на С.ски районен съд е допълнено Решение №241/24.03.2023г. по гр.д.№5245/2022г. на С.ски районен съд, като е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт №***г. на нотариус Е. Ш., рег. №* и район на действие СлРС за собственост върху недвижим 1 имот, придобит на основание нотариален акт от 1994г., Заповед **г., отказ от наследство и наследяване по закон, с който Р.С.К. и С.С.К. са признати за собственици при равни квоти на 600/717 ид.ч. от ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр. С., с адрес на имота: гр. С., м. „Ч.“, с площ на целия имот 717кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгл. пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята: 0, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 79, при съседи: ***, ведно с направените подобрения и трайни насаждения в имота.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Н. Т. Д. чрез адв. М. С. и с него се обжалва допълнителното решение изцяло.

В първоначалната въззивна жалба въззивникът Н. Д. чрез пълномощника си адв.

С. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че съдът неправилно възприел фактическата обстановка и превратно тълкувал констатациите на вещото лице. Посочва, че за спорната земеделска земя няма одобрен план по реда на чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ, съдържащ границите на имотите, предоставени на ползвателите. Не е предоставена информация какви записвания има на разписния лист за имота. О. С. следвало да установи, че е собственик на имота и на какво основание. Счита, че заповед №656/12.05.2008г. е законосъобразна, произвела е действие, тъй като е станала замяна на земеделски земи.

Съдът не конкретизирал по кой точно текст на ЗСПЗЗ или ППЗСПЗЗ имота попада в територията за управление и разпореждане под режима на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Имота дори и да попада в земите по пар. 4 от ЗСПЗЗ, заповедта на Кмета била законосъобразна. Ставало дума за един цял имот от 1200кв.м., разделен бил на два нови имота, имащ своя площ и граници. Посочва, че след като имал право да придобива 1200 кв.м., не било изчерпано правото му да придобива права върху образуваните два отделни имота. Посочва, че на база анализа на събраните по делото писмени доказателства, се стигало до извода, че за двата ПИ – 78 и 79 е придобито правото на собственост в резултат на замяната с 1200 кв.м., за всеки от двата имота по 600кв.м., което било допустимо за земите по пар.4 от ЗСПЗЗЗ. Наследниците на Д.К. не са изкупили ПИ 431.79, тъй като не са имали правото да извършат това и на са упражнявали владение върху имота. Въпросната земя не била предмет на земеразделителния план и не била включена в обхвата на допълнителния план за земите по пар. 4 от ЗСПЗЗ, което не давало основание на О. С. да счита имота за свой собствен. Въззивникът посочва, че съдът не се мотивирал при отхвърлянето на възражението му за придобиване на 600/717 ид.ч. от имот №79 по давност, считано от 12.05.2008г. до завеждане на исковата молба, както и преди това от 1996г. Със Заповедта от 12.05.2008г. счита, че имота е загубил статута на общинска частна собственост и с влизането й в сила е настъпил транслативния ефект за абсолютното 2 вещно право на собственост и по давност върху терена от 600/717 кв.м. в полза на С.И.К., а след смъртта му и за неговите наследници. С оглед изложеното, моли съда да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение.

С въззивната жалба против допълнителното решение от 25.04.2023г., въззивникът Н. Д. чрез адв. С. обжалва същото като неправилно и незаконосъобразно.

С тази жалба на първо място въвежда твърдения за нищожност и на двете решения по делото, като се позовава на обстоятелството, че той, като ответник е придобил имота в режим на СИО със съпругата си С.А. Д.а, с която имал сключен граждански брак от 01.09.2001г. О. С. е имала възможност да установи това обстоятелство преди завеждане на исковата молба. На следващо място излага отново същите съображения за неправилност и незаконосъобразност, развити в първоначалната въззивна жалба против постановеното по делото Решение №241/24.03.2023г. По отношение на произнасянето по чл.537, ал.2 от ГПК посочва, че съдът се е произнесъл в повече, отколкото е поискано в исковата молба. Моли въззивния съд да прогласи нищожността на първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, респ. да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на първоначалната и на допълнителната въззивни жалби от насрещната страна – ищеца в първоинстанционното производство О. С. чрез пълномощник адв. Ю. К., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на първоначалната въззивна жалба, подаден от О. С. чрез пълномощника адв. Ю. К., се оспорва жалбата като неоснователна. Въззиваемата страна намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли въззивният съд да го потвърди. Съдът анализирал подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочва, че предмет на доказване по предявения отрицателен установителен иск е правото на собственост на ответника, а не на ищеца. Районният съд ясно е посочил доказателственото задължение на ответника. За твърдяната от въззивника замяна на земеделски земи липсвали доказателства по делото. Заповедта, която районният съд приел за нищожна, се позовавала на текстове, които са свързани с правото на изкупуване на земеделски имоти от страна на ползвателите по пар. 4 и пар. 4А и сл. от ЗСПЗЗ и не сочи никакви актове по замяна. Но дори и да не била нищожна, тя не е последвана от оценяване и изкупуване на спорния имот. Плановете, на които въззивникът се позовавал, нямали законово вещноправно действие. Въззиваемата страна счита, че твърдението за придобиване на имота по давност останало недоказано и неоснователно. Самата заповед от 2008г. сочела, че наследодателят на праводателите на въззивника нямал анимус към него момент за своене на имота. Не било доказано и владение като упражняване на фактическа власт.

3

С отговора на въззивна жалба против допълнителното решение, въззиваемата страна чрез пълномощника адв. К. посочва, че въззивникът излага всъщност оплаквания срещу първоинстанционното решение, а не срещу допълнителното такова, което било недопустимо, поради изтичане на срока за това. Съдът не следвало да разглежда нововъведените основания и оплаквания. Относно придобиването на имота в режим на СИО посочва, че противоречивата практика е преодоляна с ТР №3/2016г. на ОСГК на ВКС, приемащо, че съпрузите са необходими факултативни другари в процеса, т.е. не е задължително конституирането на двамата съпрузи. Допълнителното решение е за частична отмяна на нотариален акт и то има действие спрямо всички.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С Определението по чл.267 от ГПК въззивният съд е приел като доказателство по делото представения с въззивната жалба против допълнителното решение на СлРС препис от удостоверението за сключен граждански брак на въззивниците – ответници в първоинстанционното производство, с оглед наведените твърдения за нищожност на решението.

В с.з., въззивникът Н. Т. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. М. С., който поддържа подадените въззивни жалби на изложените в тях подробни основания и моли за уважаването им.

Не претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна. Посочва, че О.

С. разполага с достатъчен брой юрисконсулти, като липсва необходимост от адвокат.

Счита, че евентуално следва да се присъди възнаграждение в размерите за юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. въззиваемата страна О. С., редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител по пълномощие адв. Ю. К., която оспорва въззивната и допълнителната въззивна жалби като неоснователни. Поддържа изложеното в отговора на жалбите. Моли съда да потвърди обжалваните решения. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната инстанция разноски по представения списък.

Въззивният съд намира въззивните жалби против първоначалното и допълнителното съдебно решение на С.ски районен съд за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваните съдебни решения са валидни и допустими.

Във връзка с възраженията за нищожност на двете решения по първоинстанционното производство, поради неучастие на единия от съпрузите, 4 придобили процесния имот в режим на СИО, следва да се посочи, че същите са неоснователни. С ТР №3/2016 от 29.06.2017г. по т.д.№3/2016г. ОСГК на ВКС приема, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Прието е, че при необходимото другарство на съпрузите по искове за собственост законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация - липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие по тези искове, а естеството на спора също не налага задължителното участие на съпрузите като предпоставка за допустимост на процеса по дела за собственост.

Поради това, неучастието на съпругата на ответника в производството по предявения ОУС за собственост не води до нищожност на постановения съдебен акт, нито до неговата недопустимост. Съдът не е длъжен служебно да конституира неучаствалия съпруг, респ. да дава указания на ищеца за насочване на претенцията и спрямо него. Обжалваните решения са валидни и допустими.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваните решения са правилни и законосъобразни.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от О. С. против Н. Т. Д. отрицателен установителен иск за установяване, че ответникът не е собственик на 600/717 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. С., с адрес: гр. С., м. „Ч.“, целият с площ от 717кв.м., намиращ правното си основание в чл.124, ал.1 от ГПК, ведно с искане за отмяна на нотариалния акт, с който ответника е закупил процесните 600/717 ид.ч. от имота, с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК.