Решение № 1408 от 24.07.2023, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 197/2023
- Вид
- Решение № 1408
- Подписан
- 24.07.2023
- В сила
- 12.01.2024
- Състав
- СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.285, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.12, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.12, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.150, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.151, ал.1, т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.154 - чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.154 - чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.154 - чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.165 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.284, ал.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.3, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.43, ал.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.43, ал.4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.5 · Конституция на Република България
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№1408 гр. Пловдив, 24.07.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХХІХ състав, в открито заседание на десети май, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 197 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Образувано е по искова молба на С.Б.З., ЕГН **********, към момента на депозирането ѝ изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора град Пловдив, подадена чрез пълномощника на ищеца адв. С.Н., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - град София.
С исковата молба са предявени три искови претенции, всяка от които за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени му по време на задържането по изпълнение на наказание „лишаване от свобода“, които се твърди да са настъпили като резултат от нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, извършени чрез бездействие от страна на администрацията на затвора Пловдив, съответно Затворническото общежитие Смолян към Затвора Пловдив.
Неимуществените вреди са определени от ищеца като болки и страдания, изразяващи се в неприятни усещания от хигиенна гледна точка, поставяне в унизително положение, наличие на дихателни проблеми и предразположение към респираторни заболявания, развитие на поведенческа и личностна криза. Първата от заявените три искови претенции е за период на престой на ищеца в корпуса на Затвора Пловдив от 10.01.2017 г. до 20.03.2018 г., като се претендира обезщетение от 10 000 лева. Втората от исковите претенции касае период на престой на ищеца в затворническото общежитие в Смолян за времето от 25.03.2018 г. до 20.05.2020 г. и е предявена за обезщетение в размер на 15 000 лева. Третият от исковете е за периода от 01.09.2020 г. до 10.03.2022 г. по отношение на престой в корпуса на Затвора Пловдив и е за обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лева. Налице са и предявени акцесорни претенции за присъждане на законна лихва върху всяка от претендираните суми на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Нарушенията, които се твърди да са били допуснати от затворническата администрация и за трите искови периода са идентични и се изразили според ищеца в следното: в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца, като се излагат твърдения, че жилищната площ не е надвишавала 3 кв.м.; липса на каквато и да било вентилация за пречистване на въздуха и липса на достатъчно свеж въздух; лоши битови условия – неработещи казанчета в тоалетна, липса на работещи чешми и умивалници, липса на прегради и шумоизолация на тоалетната, което лишавало затворника от уединение, като същият оставал постоянно видим за останалите лишени от свобода в килията; лошо състояние на банята – недостатъчен брой работещи душове, от които тече или само гореща или само ледено студена вода, която е с лошо качество и не става за пиене; наличие само на един прозорец с недостатъчна големина, вследствие от което липсва достатъчно светлина и приток на свеж въздух, което създавало на ищеца дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни заболявания; липса на вътрешна и външна изолация на стените, което водело до затруднено отопление през зимата и много ниски температури в стаите; непредоставяне на достатъчно дебели завивки и получавани откази на молби към администрацията за предоставяне на такива; рядка смяна на спалното и постелъчно бельо, което създавало предпоставки за развъждане на дървеници и бълхи в леглата на затворниците; непредоставяне на препарати за почистване на тоалетните и спалните помещения; липса на водена индивидуална или групова корекционна работа с ищеца и непредоставена възможност за участие в индивидуални и групови програми за въздействие, довело до поведенческа и личностна криза; липса на достатъчно мебели и принуждаване на затворниците да ползват общи шкафове за бельото и посудата, както и наличие на изпочупени и изтърбушени мебели; наличие на мухъл, хлебарки, дървеници конкретно в стая № 15 в затвора Пловдив и липса на естествена слънчева светлина и проветрение в това помещение; предоставяне на храна с лошо качество и в недостатъчно количество.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника си адв. Н. поддържа исковите претенции. Моли се за уважаване на исковете е присъждане на разноски по делото по представен списък.
Ответникът Г. – София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за правото на обезщетение, както и становище за неоснователност на исковите претенции и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се заявява неоснователност и недоказаност на исковите претенции и се поддържа представения отговор.
Задължително участващият по реда на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор Йосифов счита исковите претенции за частично доказани и в тази връзка моли съдът да редуцира размера на исканите обезщетения.
Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковете са допустими. С оглед на съдържанието на всяка от трите отделни искови претенции се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът З. претендира вреди от посочени нарушения за три отделни периода на задържането му - два в Затвора Пловдив и един в затворническото общежитие към този затвор, находящо се в Смолян. Исковете са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително задържан в посочените места за лишаване от свобода. Същите са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 от АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършено нарушение на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквото е Затвора Пловдив, респ. ЗО Смолян към посочения затвор, а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Г. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
По същество исковата молба е частично основателна.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че ищецът З. неколкократно е бил задържан за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за извършени от него престъпления. По отношение на първия от исковите периоди се установява, че в действителност ищецът е постъпил в Затвора Пловдив на 31.01.2017 г., като първоначално, предвид известните правила за това, вероятно е бил настанен в приемно отделение. Считано от 03.02.2017 г. З. бил разпределен в помещение № 14 с размери 26,98 кв.м. с два отварями прозореца с размери 0,45 х 1,10 м. и 1,10 х 1,00 м. Това спално помещение разполагало със самостоятелен санитарен възел също с отваряем прозорец в него. На 28.02.2017 г. ищецът бил преместен в стая № 15 с площ от 28,18 кв. метра с два отваряеми прозореца с размери 0,99 х 1,15 м. и 0,45 х 1,15 м. Това помещение също разполагало със собствен санитарен възел с един отваряем прозорец в него. За престоя на ищеца в стаи № 14 и 15, както и преди това в приемно отделение, не били запазени данни относно броя на лишените от свобода, настанени заедно с ищеца З., предвид съхраняването на информацията за три години съгласно „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на Г. и териториалните ѝ поделения“ – ТС-НО-5, утвърдена със Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на Г. и от Държавната агенция „Архиви“. В корпуса на Затвора Пловдив ищецът пребивавал реално до 07.03.2018 г., на която дата, предвид замяната на режима му от строг на общ със заповед от 21.02.2018 г. бил преведен в ЗО Смолян при Затвора Пловдив. За времето на този първи престой в Затвора Пловдив ищецът З. бил включен в трудова дейност и отработил общо 514 дни, като спрямо него били приложени различни корекционни подходи като беседи, мотивационно интервю, включване в специализирана програма и групова работа за формиране на социални умения, различни групови мероприятия, включително във връзка с Великденските празници през 2017 г. През този период на престой в Затвора Пловдив ищецът имал осигурено легло, като във всеки санитарен възел на помещенията по настаняването му имало течаща студена вода, а топла ищецът ползвал в банята при затвора Пловдив. Отоплението се осъществявало посредством изградено парно.
След превеждането на ищеца в ЗО
Смолян на 07.03.2018 г. същият бил настанен в стая № 210 на ЗО Смолян, която се състояла от две преходни помещения с площ съответно 15,18 кв.м. и 17,16 кв.м и била с капацитет за седем лица, като по време на пребиваването на ищеца там не бил надхвърлян посоченият брой лишени от свобода. Помещението разполагало и със санитарен възел, като и стаята, и санитарният възел били снабдени с осветителни тела и се отоплявали с радиатори. Стаята разполагала с голям прозорец с размер 154 х 172 см. с възможност за отваряне за проветрение, като на прозорците била поставена нова ПВЦ дограма през 2018 г. За всеки лишен от свобода имало осигурено легло, а стаята разполагала с шкафове, маси и столове. От 18.06.2018 г. до 30.10.2019 г., когато бил освободен условно предсрочно, ищецът З. пребивавал в стая № 209 в ЗО Смолян, която била с площ от 15 кв.м. По време на пребиваване на ищеца в това помещение общо били настанени трима лишени от свобода. Стая № 209 също разполагала със санитарен възел, както и прозорец с размери 154х172 см, като била оборудвана със шкафове, маси и столове, освен леглата на лишените от свобода. При престоя на ищеца в ЗО
Смолян същият имал достъп до течаща топла вода два пъти в седмицата в банята при общежитието. В един ден от седмицата имало определено време за изпиране от самите лишени от свобода и на спалното им бельо, което се осъществявавало с топла вода в банята. По време на престоя на ищеца в ЗО Смолян същият имал изготвен план на присъдата, който изпълнявал и в тази връзка били отчетени положителни резултати, довели в крайна сметка до условното му предсрочно освобождаване. По време на престоя си в ЗО Смолян ищецът работел като готвач в затворническата и в служебната столова, като лишените от свобода били доволни от приготвяната от него храна. Същата се изготвяла по предварително одобрено меню, съгласувано с лекаря, домакина, ИСДВР, Началник ЗО Смолян, като периодично се извършвала проверка на грамажа на предоставяната храна. При престоя си в ЗО Смолян З. работил и на други работни обекти. По повод на замърсяване на водата по време на валежи, предвид местонахождението на ЗО Смолян в планински район, периодично се извършвали анализи на водата в РЗИ, като лишените от свобода можели да консумират питейна вода включително и от лавката при общежитието, а при замърсяване на водата с кал била осигурявана вода от цистерни.
Разпечатката съдържа 20 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/287f836e-ff04-4fd0-84ee-41123664a148