Решение № 72 от 27.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Велико Търново, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500504 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от И. Х. Д. срещу Решение № 286/ 24.07.2023 г. по гр.д. № 246/ 2022 г. по описа на ОС – Русе, с което съдът я е осъдил за заплати на Р. С. А. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от ПТП на 25.04.2017 г. в размер на 50 000 лв., както и обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП в размер на 2 921.09 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 21.04.2022 г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателката счита решението за неправилно и необосновано. Съдът присъдил на ищцата А. завишено обезщетение с оглед на реално претърпените от нея вреди, което не съответствало на принципа за справедливост и отделно достигнал до неправилен извод за неоснователност на наведеното възражение за съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат вследствие непоставянето на предпазен колан. Заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза, че конкретните вреди биха настъпили и при поставен колан, било възприето от съда безкритично. Травмите на ищцата като пътник на задна лява седалка били в лявата част на тялото и високо, при което не било възможно получаването им при наличие на колан, като същото се отнасяло и до травмата на таза и мозъчното сътресение. Счита, че приносът на А. е не по-малък от 50 % и дължимото й обезщетение следва да бъде редуцирано в този обем. По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди поддържа, че е останала 1 недоказана причинната връзка между настъпването им и процесното ПТП. Поддържа, че съдът изобщо не обсъдил направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за обезщетение. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, съдът да отхвърли предявените искове и да й присъди направените за производството разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Р. С. А. не е подала отговор на въззивната жалба.

Третото лице – помагач на жалбоподателката ЗД „Евроинс“ АД е заело становище за основателност на въззивната жалба. Счита, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен критериите, обосноваващи преценката за размера на дължимото обезщетение. Не съобразил, че макар уврежданията да са тежки, пострадалата не е претърпяла оперативни интервенции и други болезнени медицински манипулации, възстановила се е в обичайния срок за такива травми, не са настъпили трайни негативни последици за здравето й. Поддържа оплакванията на жалбоподателката във връзка с приетото от съда, че не е налице съпричиняване на вредите. В показанията си на досъдебното производство ищцата признала неизгодния за нея факт, че е ударила главата си в облегалката на предната дясна седалка, какъвто удар не би настъпил при поставен предпазен колан. Вещото лице се аргументирало с малките размери на автомобила, в който е пътувала пострадалата, но този въпрос не бил изследван детайлно, а се касаело до допускане от експерта.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Въз основа на събраните доказателства – писмени документи, експертизи и свидетелски показания – първоинстанционният съд е установил и подробно описал фактическата обстановка по спора и настоящата инстанция намира, че не следва да я преповтаря детайлно. Релевантните за спора обстоятелства са следните:

Ищцата Р. С. А. е пострадала при ПТП на 25.04.2017 г., когато бил реализиран сблъсък на кръстовище на третокласен път с. Обретеник – с. Батин между управляван 2 от К. И. А. лек автомобил „Фолксваген Голф“, в който тя била пътник на задна лява седалка, и лек автомобил „Пежо 306“, управляван от ответницата И. Х. Д.. Вината на водача Д. за настъпване на ПТП е установена със споразумение по чл.381 НПК, което е одобрено с влязло в сила Определение № 36/ 20.08.2018 г. по НОХД 284/ 2018 г. на РС – Бяла. Съгласно споразумението, тя е призната за виновна, че при управление на МПС е нарушила правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.50, ал.1 ЗДвП и чл.46, ал.2 ППЗДвП и по непредпазливост е причинила средни телесни повреди на две лица, едното от които ищцата. Отговорността на водача Д. е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗД „Евроинс“ АД, валидна към датата на ПТП.

ВТАС напълно споделя формираните въз основа на така изяснената фактическа обстановка правни изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към изложените от него мотиви. Доказани са всички изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на деликвента за обезщетяване на вредите, настъпили вследствие на конкретното ПТП: На основание чл.300 ГПК одобреното по отношение на водача споразумение, което съгласно чл.383 ал.1 НПК има последиците на влязла в сила присъда, е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на деликвента. Вследствие на противоправното поведение на Д., изразяващо се в допуснати нарушения на ЗДвП и конкретно на изискванията на чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.50, ал.1 ЗДвП и чл.46, ал.2 ППЗДвП, е настъпил вредоносен за ищеца резултат и тя следва да обезщети пострадалата за всички вреди, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с деянието.

Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, проведеното лечение, настъпилото възстановяване, наличието на трайни последици за здравето, засягането на социалния и професионален живот и други релеванти обстоятелства, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС . За да определи справедливия размер на обезщетението в настоящия казус съдът отчете следните фактори:

От приетата съдебно-медицинска експертиза пред ОС се установява, че на ищцата Р. А. – на 59 г. към датата на ПТП – са причинени следните травматични увреждания: сътресение на мозъка без обективна неврологична симптоматика, счупване на първо, пето и шесто ребро вляво, малък частичен пневмоторакс и преходни контузионни огнища вляво, счупване на таза в областта на задната стена на ляв ацетабулум. Причинените травми и в частност фрактурите не са животозастрашаващи, но в обичайната за такива случаи степен са препятствали 3 нормалния живот на пострадалата, самообслужването й, двигателната й функция и свободното й придвижване и са й създавали дискомфорт, негативни емоции и социално-битови неудобства. На ищцата е проведено консервативно и медикаментозно лечение, като от 25.04. до 03.05.2017 г. – 9 дни тя пребивавала в болнично заведение, след което й било назначено домашно лечение при режим на легло за 30 дни с прием на медикаменти. Липсват медицински документи в подкрепа на твърдението на ищцата в исковата й молба, че е имала поставен катетър и след махането му е получила кръвотечение и възпаление. Такива обстоятелства не се излагат и от разпитаните по делото свидетели, полагали непосредствени грижи за нея. На 14.06.2017 г. до 21.06.2017 г. – за 7 дни тя отново е била хоспитализирана за провеждане на рехабилитация във връзка с ограничени по обем и болезнени движения в ставата.

Видно от Епикриза на УМБАЛ – Русе тя е изписана с подобрен кинезиологичен статус – увеличен обем на движенията, самостоятелно придвижване с патерици по равен терен на неголеми разстояния. Посочено е, че за някои ежедневни дейности тя се нуждае от чужда помощ. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи колко време е продължил възстановителният период при ищцата, липсват и данни за актуалния й здравен статус – тя не е била преглеждана от вещото лице. Съдът приема, че е налице пълно функционално възстановяване от получените травми, каквото според експерта обикновено се очаква при този тип увреждания, като се сочи възможна болка в областта на счупванията за месеци и дори години особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. При липса на доказателства за противното съдът намира, че остатъчна болкова симптоматика не е доказана, още повече, че в случая са изминали повече от 5 години от инцидента.

Събраните гласни доказателства установяват, че случилото се сериозно е засегнало нормалния живот на ищцата към момента на провеждане на лечението й и в рамките на възстановителния период. Тъй като тя има постоянно местоживеене в Кралство Испания, за провеждане на предписаното й домашно лечение и за да има кой да се грижи за нея, се е наложило тя да отседне за повече от месец при снаха си – св. Д. А., която също пострадала при процесното ПТП. Самообслужването й е било невъзможно и тя е имала постоянна нужда от чужда помощ. Свидетелите излагат, че през цялото време била на легло, не можела да ходи, използвала памперси и била обслужвана и обгрижвана на легло ежедневно от св. Валерия Н.а. Изпитвала болки през цялото време. Около три месеца след инцидента /по твърдения на ищцата на 14.08.2017 г.

/съпругът й дошъл да я вземе и с автомобил си заминали за Испания, като св. А. излага, че пътуването било тежко, ищцата лягала на задната седалка и използвала възглавници.

Нейните показания не са непосредствени, но съдът ги възприема като достоверни, защото те логически следват от състоянието на ищцата след инцидента, установено с ангажираните писмените доказателства и са в синхрон със заключението на вещото лице, базирано на медицинските документи. Съдът кредитира показанията и на двете 4 свидетелки, защото те кореспондират помежду си и с останалите доказателства.

При съвкупния анализ на всички тези обстоятелства, съобразявайки естеството на причинените на ищцата травматични увреждания, липсата на настъпили усложнения, че не е налице по-голямата в сравнение с идентични случаи продължителност и интензивност на претърпените болки и страдания, че проведеното лечение е без хирургични намеси, че търпените ограничения и неудобства са в рамките на обичайните при конкретните травми, че възстановителният период е с нормалната продължителност, не е налице трайно увреждане на здравето и няма остатъчни последици, обстоятелството, че деликтът е реализиран през 2017 г. при много поразлична икономическа обстановка, че ищцата е с постоянно местоживеене в държава с по-висок жизнен стандарт в сравнение с РБ, съдът намира, че обезщетение в размер на 40 000 лв. справедливо възмездява А. за претърпените от нея неимуществени вреди.

В този смисъл съдът приема за основателни оплакванията на жалбоподателката, че присъденото от ОС обезщетение за неимуществени вреди е завишено.

По претенцията за обезщетение за имуществени вреди: Ищцата е представила фактури и касови бонове за направени от нея разходи за медикаменти, болнично лечение, медицински процедури и болничен транспорт както следва: 384 лв. – за проведеното непосредствено след ПТП лечение в УМБАЛ – Русе; 191.20 лв. – транспорт на болни от болницата до дома им или от дома им до болницата извън гр.