Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 338 от 03.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 339/2025
Вид
Решение № 338
Подписан
03.08.2026
Състав
Грета Чакалова

Цитирани разпоредби

  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113, ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.114 · Закон за движението по пътищата
  • чл.116 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 · Кодекс за застраховането
  • чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.23, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Пловдив, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Грета Чакалова при участието на секретаря Цветелина Бакалова като разгледа докладваното от Грета Чакалова Търговско дело № 20255300900339 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове от А. К. В., ЕГН **********, ****, чрез процесуалния й представител адв.М., със съдебен адрес: ****, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК 200299615, София, ж.к. „Дианабад“, ул.“Г.М.Димитров“ 1, с правна квалификация чл.432 КЗ и чл.497 КЗ във връзка с чл.86 ЗЗД.

Твърди се, че ищцата е сестра на Х. К. Т., починал в резултат на настъпило на 06.06.2020 г. около 23.00 часа ПТП на път III 565 км 0+500 между град Пловдив и село ***, причинено виновно, при условията на независимо съпричиняване, от двамата водачи П. И. П., ЕГН **********, при управление на МПС „Тата Сафари", ****, и А. Н. П., ЕГН **********, при управление на МПС „БМВ 320 Д", ****.

С Присъда № 14/26.02.2024 г., постановена по НОХД №2411/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, подсъдимите А. Н. П. и Х. К. Т. са признати за виновни за това, че по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване са причинили смъртта на Х. К. Т..

В момента, в който ищцата узнала за смъртта на брат си Х. Т., изпаднала в психоемоционален шок, започнала да плаче, повтаряла, че това не е възможно. Тъй като Х. Т. е единственият брат на ищцата, между двамата е била изградена и е съществувала изключително силна, трайна емоционална връзка, двамата са споделяли един на друг всякакви обстоятелства, търсели са мнението и съвета един от друг, били са стабилна опора един на друг във 1 всяко едно отношение, можели са да разчитат на всякакво съдействие, помощ и съпричастност в случай на нужда.

Ищцата не може да превъзмогне загубата на брат си, споделя, че постоянно очаква брат й да се обади по телефона или да дойде на гости, но веднага след това изпада в тревожно и депресивно състояние, много се натъжава, започва да плаче и страда. Ищцата споделя, че брат й много й липсва, че чувства огромна празнота в живота, която не може да бъде запълнена по какъвто и да било начин. След инцидента тя е станала избухлива, нервна, често плаче, разстройва се от дребни неща. След инцидента, с оглед промяната в настроението на ищцата, често са възниквали ситуации, в които е проявявала грубо отношение към съпруга и децата си, което преди смъртта на Х. Т. не се е случвало.

Ищцата е полагала ежедневни грижи за брат си. В знак на благодарност и с оглед изградената през годините и съществувала до смъртта на брат й изключително силна и трайна емоционална връзка между ищцата и починалия й брат последният е направил дарение на недвижим имот на една от дъщерите на ищцата.

Преди смъртта на Х. Т. ищцата е била весел, много контактен и оптимистично настроен човек, защото брат й е бил най - голямата й опора.

След смъртта на Х. Т. постоянно мисли за него и плаче, гледа негови снимки и много се разстройва, не може да преодолее загубата му, което силно затормозява психиката й. Ищцата е започнала да има проблеми със съня, почти всяка вечер сънува брат си, сънува кошмари, свързани с инцидента.

Недостатъчният или неспокоен сън води до постоянна отпадналост и лесна уморяемост от ищцата, до проблеми със съсредоточаването върху дейностите, които извършва. Поради конкретно съществуващи житейски обстоятелства между ищцата и починалия й брат е била изградена и съществувала до момента на смъртта на Х. Т. изключително силна, близка и трайна емоционална връзка, която по своя характер се е отличавала от обичайно установените в традиционното българско семейство отношения между брат и сестра. Починалият брат на ищцата е имал семейство, но се е развел със съпругата си през 1985 година. От момента на развода до смъртта на Х. Т. неговият син не е поддържал каквато и да било връзка с баща си и не се е интересувал за него. След смъртта на Х. Т. синът му е бил издирван от органите на полицията и след много трудности е установено, че той живее в ***. След смъртта на Х. Т. се е наложило да се поемат разходи за съхраняване на тялото му в хладилна камера за период от около един месец. Синът на Х. Т. е отказал да плати тази сума, поради което ищцата е платила сумата за съхранение на тялото на брат си, както и всички разходи за погребението и за последващите религиозни ритуали и разходите по поставяне на надгробен паметник. Разходите са в общ размер от 3300 лв.

Собственикът на лек автомобил „Тата Сафара" **** към момента на настъпване на ПТП е сключил с ответника договор по риска „Гражданска 2 отговорност". Ищцата е предявила надлежна застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество, с която е поискала застрахователят да заплати обезщетение за претърпените вреди във връзка със смъртта на брат й Х. Т. при ПТП на 06.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на застрахователната претенция до окончателното изплащане на обезщетението. До момента „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД не е определило и изплатило обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, поради което се иска да се постанови решение, с което да се осъди „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве", ЕИК 200299615, да заплати на А. К. В., ЕГН **********:

-сумата 75 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат й Х. Т. при ПТП на 06.06.2020 г., причинено от П. И. П. при управление на лек автомобил „Тата Сафари“ ****, изразяващи се в тъга, депресивно състояние, скръб, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на застрахователната претенция до окончателното изплащане;

-сумата 3300 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди вреди от смъртта на брат и Х. Т. при ПТП на 06.06.2020 г., причинено от П. И.

П. при управление на лек автомобил „Тата Сафари“ ****, изразяващи се в разходи за погребение, помени и надгробен паментик, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на застрахователната претенция до окончателното плащане.

В срока по чл.367 ГПК ответникът заспъва следното становище:

-оспорва се материалноправната легитимация на ищцата с аргумента, че не попада в в кръга лица, които могат да получат обезщетение;

-оспорва се вината на П. П., който е управлявал лек автомобил „Тата Сафари“ ****;

-прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия Х. Т., като се твърди, че е нарушил чл.114 ЗДвП и чл.113, ал.1,т.1 ЗДвП и внезапно е предприел пресичане в тъмната част на денонощието на междуградски път, облечен в тъмни дрехи и след употреба на алкохол - 2.55 промила алкохол в кръвта и не се е съобразил с приближаващите се автомобили.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Предвид доказателствата Съдът намира за установено следното:

Спазена е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по 3 повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач /от представените по делото преписи от Писмо изх.№ 2666/03.06.2025 г., изпратено от „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД до адв.М. в качеството му на пълномощник на А. В., с което се изисква представянето на допълнителни доказателства във връзка с подадена молба за заплащане на обезщетение, се установява, че ищцата е сезирала застрахователя да й заплати обезщетение за претърпените вреди в резултат на уврежданията, причинени от смъртта на нейния брат при ПТП на 06.06.2020 г., по което искане е образувана Щета ***/2022 - 02/.

С Присъда № 14/26.02.2024 г., постановена по НОХД №2411/2023 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, влязла в села на 13.03.2024 г., подсъдимите А. Н. П. и П. И. П. са признати за виновни за това, че на 06.06.2020 г. на път III 565 км 0+500 при управление на лек автомобил „ТАТА САФАРИ“ **** от страна на П. П. и лек автомобил „БМВ 320“ **** от страна на А. П. по непредпазливост и при условията на независимо съпричиняване са причинили смъртта на Х. К. Т..

От представения по делото препис от Удостоверение 3654/20.06.2024 г., издадено от Община Пловдив, се установява, че А. К. В. е сестра на починалия на 06.06.2020 г. Х. К. Т..

От показанията на свидетеля Г. В., които Съдът кредитира като непосредствени, като отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора предвид обстоятелството, че е съпруг на ищцата, се установява, че братът на ищцата е починал при ПТП. Приживе Х. Т. е живеел на *** в гр.

***.

Ищцата и починалият и брат са били почти неразделни. Приживе Х.

Т. е отсядал в дома на сестра си за по седмица, когато е бил свободен, през това време ищцата се е грижила за него - перяла го е, осигурявала му е храна.

Често са общували и по телефона - по 3-4 пъти в седмицата. Когато Х. не е разполагал с доходи, ищцата му е осигурявала пари, дрехи и храна.

Починалият не е посещавал ищцата във времето, през което е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“. Когато Х. Т. приживе е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“, ищцата и съпругът й са го посещавали всеки път, когато е имал право на свиждане. Осигурявала му е в затвора храна, дрехи, цигари, както и уреди за заваряване, за да може да упражнява труд и да бъде освободен предсрочно. За Х. Т. приживе се е грижела и неговата майка, но приемуществено грижи е полагала ищцата. Х. Т. е имал семейство, но от 1985 година е прекратен бракът му и не е поддържал връзка със сина си. Синът му е дошъл за погребението.

След прекратяването на брака на Х. Т. за него изцяло грижи е 4 полагала ищцата.

В знак на благодарност Х. Т. приживе е помагал с труд на семейството на А. В. и е прехвърлил своята част от бащиния си дом на една от дъщерите на ищцата.

Ищцата и семейството й са заплатили разходите за погребението на Х. Т., както и за последващите помени и поставяне на надгробен паметник.

След като ищцата е научила за смъртта на брат си, изпаднала в депресивно състояние, страдала, отделила се в самостоятелна стая, имала неспокоен сън, станала мълчалива. Често посещава гроба му.

От заключението на СТЕ, което Съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че:

-В момента на удара пешеходецът Х. Т. е навлязъл на 8.80 метра северно от южния (десния) банкет върху платното за движение.

Пешеходецът Х. Т. е бил на платното за движение в момента на настъпване на ПТП.

-Скоростта на движение на лекия автомобил "Тата Сафари" **** преди ПТП е била 62 км/ч, а в момента на удара с пешеходеца Х. Т. е била около 62 км/ч.

Спирачната система на лек автомобил „Тата Сафари“ **** не е била задействана в момента на удара с пешеходеца Х. Т., като водачът е реагирал около 8 метра преди удара.

Скоростта на движение на пешеходеца Х. Т. преди удара е била 9.0 км/ч. В момента на удара от лек автомобил „Тата Сафари“ **** скоростта на пешеходеца е била 9.0 км/ч.

Скоростта на движение на лек автомобил „БМВ 320“ **** преди удар е била 62 км/ч, a в момента на удара с падналия на платното за движение пешеходец е била 59 км/ч.

Спирачната система на лек автомобил „БМВ 320“ **** е била в процес на задействане в момента на удара с падналия на платното за движение пешеходец.

-Посоката на движение на лек автомобил „Тата Сафари“ **** е била от запад на изток.

Посоката на движение на лек автомобил „БМВ 320“ **** преди удара е била от запад на изток.

Посоката на движение на пешеходеца е била от юг на север.

-Пешеходецът Х. Т. е имал възможност да избегне ПТП, ако отложи навлизането на платното за движение и изчака двата автомобила да преминат безпрепятствено.

-Дължината на опасната зона (пълния спирачен път) при движение със скорост 62 км/ч е 49.09 метра.