Решение № 11 от 12.02.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. ХАСКОВО, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Г. Г. при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА като разгледа докладваното от Г. Г. Г. Търговско дело № 20245600900130 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК Обстоятелства по исковата молба

Делото е образувано по предявена искова молба от „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, ЕИК********, с адрес: София, бул. „Витоша" № 89Б срещу Г. Х. Г. ЕГН: ********** с адрес: ********** за изплащане на сумата от 37 277,75 лв. - заплатено от дружеството обезщетение за неимуществени и имуществени вреди породени от виновно причинените от ответника неимуществени и имуществени вреди на Г. Л. П. и Н. М. Н.ов, вследствие на пътнотранспортно произшествие настъпило на 23.04.2021 г. в гр. Харманли, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане,ведно с направените разноски.

Налице са активно кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание-500 ал.I т.3 и ал.II от КЗ и чл.86 от ЗЗД,в съотношение основен към акцесорен

За да обоснове предявената искова молба ищецът твърди,че на 23.04.2021 г., около 21:41 ч., в гр. Харманли, на кръговото движение 1 образувано между бул. „Цар Освободител" и бул. „България", Г. Х. Г., в качеството на водач на лек автомобил „******" с рег. № *****, не пропуска навлезлия и движещ се с предимство в кръговото движение лек автомобил „********" с рег. № ****** с водач Г. Л. П., вследствие на което настъпва пътнотранспортно произшествие между тях, а в последствие е блъснат и паркиран лек автомобил „*******" с рег. № *****, собственост на Н. М. Н.ов.

При описаното произшествие са причинени телесни повреди на Г. Л.

П. и материални щети по трите описани леки автомобила.

За настъпилото е издаден Протокол за ПТП с пострадали лица от 23.04.2021 г. по описа на Ру на МВР - Харманли, в който е отразено, че непосредствено след произшествието,

Г.

Г. е напуснал местопроизшествието, поради което и служителите на "Пътна Полиция" не са могли да го изпробват за употреба на алкохол или наркотични вещества.

Отделно от това, видно от Служебна бележка с рег. № 271р - 0006374/16.09.2021 г., спрямо виновния водач - ответника е издадено наказателно постановление, с което е санкциониран по чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, а именно, че към момента на настъпване на произшествието е бил лишен от правото да управлява МПС.

В конкретния случай, виновният водач нито е уведомил компетентните органи за настъпването на ПТП, нито е изчакал тяхното пристигане. На отделно основание, ответникът е бил лишен от правото да управлява МПС към датата на произшествието.

Към момента на настъпване на произшествието, отговорността на водача на лек автомобил „******" с рег. № ***** управляван на ответника, е била застрахована по застраховка „Гражданска Отговорност" към "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, застрахователна полица № ВС/06/121000242029, сключена на 15.01.2021 г., валидна от 16.01.2021 г. до 15.01.2022 г.

Във връзка с причинените телесни повреди на Г. Л. П., същият е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, за което е образувана щета № 43072952100224. На 02.11.2021 г. е подписано споразумение между "ДЗИ -Общо Застраховане" ЕАД и Г. П., по силата на което на 11.11.2021 г., дружеството е изплатило на пострадалия сумата в размер на 33 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени 2 вследствие на настъпилия инцидент.

Освен причинените телесни повреди, Г. Л. П. е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети по собствения му лек автомобил „********" с рег. № ******. Във връзка с нанесените щети по автомобила, Г. П. е завел застрахователна претенция, за което е образувана преписка по щета № 43081512100598 по описа на „ДЗИ - Общо Застраховане".

След извършване на оглед на увредените детайли по автомобила, застрахователят е стигнал до становището, че превозното средство е тотално увредено, като неговата стойност към момента на настъпване на ПТП възлизала на 4 000 лв. След приспадане на запазените части в размер на 1 000 лв., застрахователят изплатил на Г. П. сумата в размер на 3 000 лв. обезщетение за причинените имуществени вреди по автомобила му.

Ищецът сочи и че вследствие на процесното произшествие са нанесени щети и по лек автомобил „*******" с рег. № *****, собственост на Н. М. Н.ов.

Във връзка с нанесените щети по автомобила, Н. Н.ов е завел застрахователна претенция, за което е образувана преписка по щета № 43081512100582 по описа на „ДЗИ - Общо Застраховане". След извършване на оглед на увредените детайли по автомобила, застрахователят е изчислил размерът на вредите и е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 277,75 лв.

Ищецът твърди,че на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Кодекса за застраховането, с изплащането на застрахователните обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД имало правото да получи от застрахования платените обезщетения в общ размер на 37 277,75 лв., тъй като видно от представения протокол за ПТП и служебна бележка, след настъпването на процесното ПТП, ответникът е напуснал местопроизшествието, преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, а посещаването на мястото на инцидента е било задължително съгласно чл. 125 т. 1 от ЗДвП, тъй като при произшествието е имало пострадал човек, както и е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство.

Ищецът сочи и че следвало да се съобрази,че случая касаел извършено от ответника „непозволено увреждане" спрямо пострадалите лица – Г. Л. П. и Н. М. Н.ов. С изплащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпвал в правата на пострадалите лица спрямо извършителя 3 на вредата. Съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане, длъжникът се смятал в забава и без покана. Предвид последното, не се следвала покана до ответника да плати доброволно задълженията си.

Общата сума от 37 277,75 лв. била значителна сума пари, която при покана за доброволно изпълнение би възникнала голяма вероятност ответникът да се разпореди с имуществото си, с цел да осуети удовлетворяването на претенциите ни. Ето защо преди завеждане на настоящето производство, ищецът представил молба за обезпечение на бъдещ иск, за което било образувано ЧГД 906/2024 г. по описа на Районен съд - Харманли. И наложена възбрана на три имота собственост на ответника.

Разноските не следвало да се възложат върху ищеца,тъй-като още при настъпване на произшествието, ответникът е бил наясно, че е причинил имуществени и неимуществени вреди на трети лица - за това е съставен Протокол за ПТП от 23.04.2021 г. по описа на РУ на МВР - Харманли, в който е отразено, че ответникът е нанесъл имуществени вреди по два леки автомобила, както и неимуществени вреди едно физическо лице. Ответникът по никакъв начин не се е свързал с ищеца с цел изявяване желание да възстанови вредите, които е понесъл. Ответникът не е спазил задължението си съгласно чл. 430 ал. 1 т, 2 КЗ да уведоми застрахователя за настъпването на застрахователното събитие, съответно волята си доброволно изпълнение на задълженията си. Видно от представените с исковата молба договор за правна защита и съдействие, работата по делото е започнала още през 01.11.2023 г., когато е сключен договора. Направено е подробно проучване на имотното и финансово състояние на ответника, на 27.08.2024 г, е образувано обезпечително производство, по което са наложени възбрани на имоти на ответника, тъй като предвид голямото задължение е била налице вероятност от осуетяване заплащането на задължението и във връзка с обезпечителното производство,

Предвид наложеното обезпечение ищецът бил задължен в едномесечен срок за предяви исковата молба, входирана на 02.10.2024 г., но работата по случая датирала от 01.11.2023 г., предвид което твърденията на ответника, че е подал уведомление до ищеца на 02.10.2024 г., че иска да заплати задълженията си и на това основание следва разноските да се възложат върху ищеца били неправилни. В конкретния случай, ответникът изпадал в забава и без покана.

Всички съдебни разноски следвало да се възложат в тежест на ответника.

4

Съобразно изложеното се иска да се осъди Г. Х. Г. с ЕГН **********, с адрес: *******, да заплати на „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД - ЕИК ********, сумата в размер на 37277,75 лв., представляваща изплатени застрахователни обезщетения от ищеца, за виновно причинените от ответника неимущесгвени и имуществени вреди на Г. Л. П. и Н. М. Н.ов, вследствие на пътнотранспортно произшествие настъпило на 23.04.2021 г. в гр. Харманли, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане,ведно с направените разноски.

Ответникът намира предявените искове за допустими и основателни.

Не оспорва, че като водач на лек автомобил „******" с рег№ Х8908 ВВ предизвикал ПТП, и че причинил телесни увреждания на лицето Г. Л. П. и материални щети по описаните в исковата молба леки автомобили. Не оспорва съдържанието и констатациите в представените по делото протоколи,както и твърденията в исковата молба за всички описани щети и изплатени обезщетения. Ответникът признава тези факти и обстоятелства.

Същият извежда обаче,че не бил уведомен за задълженията му към дружеството - ищец. Не бил страна в подписаните споразумения, поради което за него е останало неизвестно, че са изплатени обезщетения на пострадалото лице и на собствениците на МПС.

През месец септември 2024 г. получил уведомление от Агенция по вписванията СВ Харманли, че са наложени възбрани на идеални части от притежавани от него недвижими имоти въз основа на допуснато предварително обезпечение на бъдещ иск. Незабавно се свързал с адвокат, която изпратила запитвания до „ДЗИ -Общо Застраховане"ЕАД за размера на задължението и предложение за доброволно изплащане на задълженията.Запитването било подадено по електронната поща на 02.10.2024г. в 10:37ч., а в отговор е получен потвърдително съобщение от 02.10.2024г. в 12:49 ч. Въпреки това на 03.10.2024г. дружеството - ищец депозирало настоящата искова молба. Ответникът обективира желанието си от възможността на чл.234 от ГПК и да сключи съдебна спогодба.

Предвид на изложеното иска разноските в настоящия процес да бъдат възложени в тежест на дружеството - ищец - така както са направени, тъй-като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, както и че е признал иска съгласно чл.78а от ГПК.

5

Ответникът сочи,че предложил спогодба за разсрочено плащане на задължението, с параметри, изпълними от него. Единственото, за което нямали съгласие с дружеството било възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.

Правни съображения

В хода на производството по делото е осъществена хипотезата на чл.237 от ГПК – ответникът признава изцяло предявените искове по същество, а ищецът в съдебно заседание отправя изрично искане за постановяване на решение по признание на иска.Същевременно признатите права от ответника не противоречат на закона и на добрите нрави,както и тези права са разпоредими от волята на последния.

Съобразно изложеното предявените активно кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание-500 ал.I т.3 и ал.II от КЗ и чл.86 от ЗЗД,в съотношение основен към акцесорен се явяват доказани по основание и размер, поради което ще следва да се уважат изцяло.На основание чл.237 ал.II от ГПК съдът не следва да излага мотиви по спора,като изрично указва,че настоящото решение се основава на призна нието на исковете от страна на ответника.

Основния спор по делото между страните е относно дължимостта на разноските.Според ищецът е налице хипотезата на 78 ал.I от ГПК,а съобразно възражението на ответника-чл.78 ал.II от ГПК.

Предвид установените обстоятелства по делото действително е осъществена хипотезата на чл.78 ал.II от ГПК.Фактическия състав на нормата е наличен-ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал своевременно предявените искове.Действително ответникът е носител на задълженията от материалноправно естество,изведени в процесуален план чрез предявените искове като предмет на настоящото дело.Следва обаче да се съобрази,че Г. в момента,в който узнава-02.Х.2024 г. за наложеното обезпечение на бъдещите искове на застрахователят,веднага предлага доброволно уреждане на същите още на същата дата на застлахователя чрез сключване на споразумение.Застрахователят същия ден в 12.49 ч. посочва,че е получил 6 офертата и ще уведоми ответника за съответните резултати.Вместо това на 02.Х.2024 г. след часа на получаване на отговора на ел.писмото в 16.16 ч. е предявена настоящата искова молба.Следва също така за се съобрази,че сумите по настъпилото застрахователно събитие за обезщетяване на вредите от него са изплатени от ищеца на пострадалите лица още през 2021 г.от който момент е възникнало правото му на вземане спрямо Г..В продължение на години обаче застрахователят като титуляр на тези вземания не е предприел никакви стъпки за доброволното им заплащане от Г..Ищецът пристъпва към налагане на обезпечителни мерки спрямо същия с молба от 28.VIII.2024 г.Дори и след налагане на същите,застрахователят не отправя покана за доброволно решаване на спора с ответника,при вече негов обезпечен интерес.Следва да се посочи също така и че Г. не е имал знание относно настъпилите изплащания на обезщетения от ищеца на пострадалите лица,нито е имал задължения да узнае нещо в тази насока.Съобразно изложеното следва да се приеме,че ищецът без своевременно и добронамерено да потърси ответника за доброволно уреждане на вземанията,прави деловодни разноски в производството по обезпечение и по настоящото такова,които е могъл да избегне,като своевременно покани ответника да заплати сумата.В конкретния случай очевидно е,че последният е бил готов да плати по всяко време и без да се образуват съдебни производства.Поради това и с поведението си същият не е дал повод за завеждане на настоящото дело.От друга страна Г. веднага след получаване на исковата молба признава изцяло иска.Поради това на основание чл.78 ал.II от ГПК ищецът не може да получи направените от него разноски.Те следва да останат за сметка на ищеца,като ненужно направени в конклретния случай.