Определение № 3735 от 16.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3735 гр. София, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Гергана Ив. Кратункова

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500535 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредисимо“ЕАД с ЕИК:175330437 с вх.

№390275/27.11.2025г. на СРС и частна жалба на „Ай Тръст“ЕООД с ЕИК:203508899 с вх.

№390438/28.11.2025г. на СРС срещу определение №46696 от 10.11.2025г., постановено по гр.д.№68164/2024г. по описа на СРС, ГО, 173 с-в, с което са оставени без уважение молбите на частните жалбоподатели по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №17741 от 03.10.2025г. в частта за разноските.

Жалбоподателят „Кредисимо“АД поддръжа, че обжалваното определение е неправилно.

По подробно изложени съображения се моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде изменено решението на районният съд в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС в полза на ищеца. Твърди се, че по делото е представен договор за правна защита и съдействие между ищеца и адв. М., съгласно който ищецът е заплатил в брой в полза на адвоката адвокатски хонорар в размер на 480,00 лв. с вкл. ДДС за предявените срещу „Кредисимо" ЕАД свързани помежду си искове, като едновременно с това е заплатен и адвокатски хонорар в полза на адв. М. в размер на 480.00 лв. с вкл. ДДС за предявения срещу другия ответник „Ай Тръст" ЕООД иск за прогласяване нищожността на процесния договор за предоставяне на поръчителство. Излага твърдения, че страните по договора за правна защита и съдействие са уговорили помежду си адвокатски хонорар в общ размер на 960,00 лв. с вкл. ДДС за три свързани помежду си иска, независимо от обстоятелството, че те не са наложили от страна на адв. М. да бъде проведена разнопосочна защита по делото по всеки един от тях. При тези твърдения иска от съда да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови определение, с което да измени Решение № 17741 от 03.10.2025 г. в частта с разноските, като присъди един адвокатски хонорар в размер на 240 лева с вкл. ДДС за предявените срещу за предявените срещу „Кредисимо" ЕАД общо два кумулативно съединени иска.

Жалбоподателят „Ай Тръст“ЕООД излага сходни на изложените в първата жалба доводи като добавя, че процесуалният представител на ищеца представлява също така множество други ищци по сходни искове и е ползвал същите правни доводи и конструкции по тях. Липсвала и каквато и да е правна и фактическа сложност. Посочва релевантна според него практика на съдилищата, включително на ВКС, както относно размера на адвокатското възнаграждение, така и относно начисляването на ДДС в сходни случаи. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а молбата с правно основание чл.248 ГПК .

В указания едноседмичен срок е постъпил отговори на частните жалби, в който се 1 дава становище за тяхната неоснователност, като подробно се аргументират твърденията за правилността и законосъобразността на обжалваното определение.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбите и отговорите, приема следното:

Частните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество, частните жалби са частично основателни. С постановеното по делото решение са обявени за нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД, процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство, като ответникът „Кредисимо“ЕООД е осъден да заплати на ищеца на основание чл.55, aл.1, пр.3 от ЗЗД сумата от 1708,53 лева като платена без основание. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, сумите от по 480 лева всеки от тях - адвокатско възнаграждение, с включен ДДС.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че определеното възнаграждение от по 480 лева е съобразено с фактическата, процесуалната и правната сложност на спора, защитавания по делото материален интерес и съответстващата степен на интензивност на процесуалните усилия.

Настоящият състав не споделя крайните изводи на първостепенния съд при така изложените от него мотиви.

Съдът счита, че с решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/2022 г. е прието с обвързваща съда сила, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения с наредба, приета от съсловна организация нарушава конкуренцията, съответно националната норма, която го допуска противоречи на европейското право, а съдът е длъжен да откаже да я приложи, дори и когато предвидените в наредбата минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Понастоящем Наредбата, приета от Висшия адвокатски съвет, която до изменението от ДВ, бр.14 от 18.02.2025г. въз основа на законова делегация в чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата предвиждаше минимални размери на адвокатските възнаграждения, които чрез препращане в чл.78, ал.5 ГПК се съобразяваха при възражение за прекомерност, е изменена и вече не предвижда минимални размери на адвокатските възнаграждения, а «критериите» за определяне на възнаграждение при липсата на договор между адвокат и клиент. С това изменение Висшият адвокатски съвет е излязъл извън законовата делегация, поради което е налице нищожен акт, който изобщо не поражда правни последици, като никакви промени в заглавието и съдържанието на въпросната наредба не биха могли да преодолеят постановката в решението на СЕС, че регулация на възнаграждения от съсловен орган нарушава конкуренцията.

При липсата на нормативна уредба, която да урежда пределите на възнагражденията, съдебният състав счита, че при определянето им от съда, както и при възражения за прекомерност, преценката следва да се извършва при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, защитимия интерес, респективно вида и обема на процесуалните действия и продължителността на делото, както и направените от насрещните страни разходи като ориентир за възможността и пазарните условия, при които е възможно да се ангажира адвокатска защита по конкретния спор.

На съда е служебно известно, че същото ищецът еднолично адвокатско дружество и лично адв.М. е процесуален представител на множество ищци по абсолютно идентични спорове, без каквато и да било разлика в заведените искови молби и обосновката им, освен конкретните претендирани суми и идентификацията на ищеца и договорите за кредит и поръчителство.

Извършените процесуални действия от адвоката на ищеца се изразяват в подаването на искова молба и депозирането на писмени становища и молби за разглеждане на делото в негово отсъствие. При тези факти относно съдържанието на процесуалните действия, които по същество се изразяват в писмено изложение на фактите относно облигационното отношение между страните и не са спорни и като съобрази продължителността на производството, която е обусловена от поведение на ищеца, съдът намира, че разноски за адвокатско възнаграждение в размер 200 лв., са напълно съответни на приложимите 2 критерии за справедливост и равностойност на насрещните престации и с изискването за причинна връзка с поведението на насрещната страна, която е обуславяща възникването на отговорността за разноски.

При това положение настоящият състав намира, че възнаграждение в размер на по 200 лева за процесуалното представителство срещу всеки от ответниците, съответства напълно на положения от адвоката труд. Върху така определеното възнаграждение следва да се начисли ДДС, тъй като предоставените от процесуалния представител- адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда. Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл.71, ал.1 ЗАдв от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да включва данъка върху добавената стойност.

Въз основа на изложените по-горе съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която са оставени без уважение молбите на ответниците за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, а решението следва да бъде изменено и разноските за адвокатски хонорар намалени до 240 лева с включен ДДС по отношение на всеки от ответниците.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 46696 от 10.11.2025г., постановено по гр.д.№68164/2024г. по описа на СРС, ГО, 173 с-в В ЧАСТТА, с която са оставени без уважение молбите на ответниците „Кредисимо“ЕАД и „Ай Тръст“ЕООД за изменение на постановеното по делото Решение №17741 от 03.10.2025г. в частта за разноските, като вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение №17741 от 03.10.2025 по гр.д.№68164/2024г. по описа на СРС, ГО, 173 с-в, както следва:

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските, с която „Кредисимо“ЕАД с ЕИК:175330437 е осъдено да заплати на Р.И.С., ЕГН ********** за разликата над 827,51 лева разноски по делото.

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските, с която „Ай Тръст“ЕООД с

ЕИК:203508899 е осъдено да заплати на Р.И.С., ЕГН ********** за разликата над 334,82лева разноски по делото.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3