Решение № 185 от 26.05.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. ХАСКОВО, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

В. Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря П.Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от В. Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600500674 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от адвокат В. Л. като пълномощник на Д. Г.И., против решение № 102 от 16.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1077/2024 г. по описа на Районен съд Свиленград, с което е:

- признал за установено по отношение на Д. Г. И., че Х. В. В. притежава правото на собственост върху 1/3 ид. част от следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.012.2016 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. ***, с площ: 383 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с предишен идентификатор: ***, с номер по предходен план: пл. № ** в кв. **, парцел XIV, при съседи: имоти с идентификатори ***,

***, ***, ***, ведно с построената в поземления имот СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ: 80,00 кв.м., с брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, както и ведно с всички подобрения и приращения в имота;

1

- отменил, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот , придобит по давностно владение и наследство № **, том **, нот. дело № ***г. по описа на нотариус с рег. № 357 по РНК, вписан в Служба по вписванията - гр.Свиленград под дв.вх.рег. № ***, вх.рег. № ***г., Акт № **, том **, дело № ** г., в частта му над 1/3 идеална част от правото на собственост върху описания в акта имот;

- осъдил Д. Г. И., с ЕГН: **********, да заплати на Х. В. В., с ЕГН:

**********, сумата 1055,00 лв. - разноски по делото.

В подкрепа на въззивната си жалба, Д. И. чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Искането е да се отмени решението на Районен съд Свиленград и вместо това, да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск и на ответницата да се присъдят направените в производството пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, е постъпил отговор от въззиваемия Х. В. В., с който е оспорена въззивната жалба и е изразено становище, че обжалваното решение е правилно. Моли да се потвърди обжалваното решение и да му се присъдят сторените разноски за въззивното производство.

Окръжен съд Хасково, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд Свиленград е образувано по предявен от Х. В. В. против Д. Г. И. иск за признаване за установено в отношенията на страните, че ищецът притежава 1/3 ид. част от правото на собственост върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18107/13.012.2016г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. ***, с площ: 383 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с предишен идентификатор: ***, с номер по предходен план: пл. № ** в кв.**, парцел XIV, при съседи: имоти с идентификатори ***,

***, ***, ***, ведно с построената в поземления имот СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ: 80,00 кв.м., с брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, както и ведно с всички подобрения и приращения в имота.

Искът се основават на следните, установени по делото и неоспорени от ответника факти:

2

Ищецът се легитимира като собственик на 1/3 ид. част от процесния имот по наследство от своята майка Т. Г. А., починала на 03.07.2018 г., която на свой ред е наследила същата част от своята майка и баба на ищеца - Т.И. И., починала на 25.06.2017 г. Т.И.е придобила 3/4 ид. части от имота от майка си Д. Р.И. чрез договор за дарение (Нотариален акт № **, том **, дело № ***/1990 г. по описа на Свиленградски районен съдия), а 1/4 ид. част от имота придобила по наследство от баща си И. Е.И. (И.Е.А.), който притежавал за него Нотариален акт № **, том **, дело № ***/1965 г. Така, след смъртта на Т.И. И., нейни законни наследници са ищецът Х. В. В. (неин внук, наследяващ дъщеря й Т.Г. А.), ответникът Д.Г. И. (нейна дъщеря) и Б.Г.А. (неин внук, наследяващ по право на заместване сина й Г.Г. А., негов баща, починал на 03.05.2013 г.).

Тези релевантни за спора факти се установяват от приетите по делото писмени доказателства – Нотариален акт № **, том **, дело № **/1965 г.;

Нотариален акт № **, том **, дело № **/1990 г. по описа на Свиленградски районен съдия; удостоверение за наследници на И.Е.И.; удостворение за идентичност на имот изх. № И-7681/29.11.2024 г.; скица на ПИ.

Правният интерес за ищеца от предявения иск се обуславя от безспорно установеното обстоятелство, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот - № **, том **, дело № *** г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК, с който била призната за собственик на целия процесен имот. Оспорвайки констатациите на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост върху целия процесен имот, с което на практика се отричат неговите права върху 1/3 ид.ч. от имота, ищецът е предявил иск, с който е поискал да бъде признато правото му на собственост върху тази част и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, да се отмени засягащият неговите права върху имота констативен нотариален акт.

Самият ответник в отговора си на исковата молба, а и след това в първоинстанционното производство, не е оспорвал както описаните факти, така и заявеното от ищеца право на собственост върху 1/3 ид.ч. от имота, нито е ангажирал доказателства в подкрепа на оспорваното от ищеца право на ответницата за собственост върху целия имот вкл. и върху спорната 1/3 ид.ч.

В този смисъл Окръжен съд Хасково преценява като неоснователни съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение.

В трайната и непротиворечива практика на ВКС /напр. Решение № 172 от 11.07.2012 г. по гр. д. №1157/2011 г. на II г.о.; решение № 266 от 28.11.2012 г. по гр.д. № 61/2012 г. на II г.о.; решение № 130 от 19.12.2017 г. по гр.д. № 666/2017 г. на II г.о./ се приема, че приложението на чл. 537, ал.2 ГПК 3 е законна поледица от уважаването на предявения установителен иск, чийто предмет е засегнато право на собственост на ищеца, вследствие издаването на констативния нотариален акт. В съответствие с постановеното решение, този акт подлежи на отмяна или изменение в онази част или в онзи обем от правата на ответника, с които е засегнато признатото с иска право на ищеца. Когато законната последица по чл. 537, ал. 2 ГПК е приложена в по-голям от частта на признатото право обем, от правото на ответника по отменяния констативен нотариален акт, то в тази част, според цитираните решения, постановеното решение би било недопустимо.

В конкретния случай, прилагайки чл. 537, ал.2 ГПК като законна последица от признаване правото на собственост на ищеца върху 1/3 идеална част от процесния имот, първоинстанционният съд е следвало да редуцира правата на ответницата по констативния нотариален акт с обема на призната част т.е. до 2/3 идеални части. Вместо това, съдът е отменил на основание чл.

537, ал. 2 ГПК, нотариалния акт за собственост върху недвижимия имот в частта му над 1/3 идеална част т.е. с 2/3 идеални части, което е в по-голям обем от признатите с решението права на ищеца върху същия имот. Ето защо, в частта, с която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, нотариален акт за собственост върху недвижимия имот, за разликата над 1/3 идеална част до 2/3 идеални части от правото на собственост върху описания в акта имот, обжалваното решение следва да се обезсили.

В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да се потвърди.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, районният съд е присъдил сторените деловодни разноски в полза на ищеца.

Обстоятелството, че ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост върху целия имот, оспорвайки по този начин правата на ищеца върху него, е достатъчно за да обуслови правния му интерес от предявяване на установителния иск и в този смисъл съставлява повод за завеждане на делото, което на свой ред води до неприложимост на разпоредбата на чл.78, ал. 2 ГПК.

Въпреки частичното обезсилване на обжалваното решение, в полза на въззивника не се дължат разноски и за въззивното производство, не само защото със съдебния акт се потвърждава обжалваното решение в частта, с която е уважен предявения иск, но и защото частичното обезсилване в частта относно приложените последици по чл. 537, ал. 2 ГПК не е в резултат от процесуалното поведение на ищеца, а от неточната формулировка на съда относно обема на правата в отменената част от нотариалния акт.

Въззиваемият не установява направени разноски във въззивното производство, поради което такива не му се присъждат.

4

В съответствие с изложеното, Окръжен съд Хасково

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 102 от 16.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1077 по описа за 2024 г. на Районен съд Свиленград в частта, с която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № **, том **, нот. Дело № *** г. по описа на нотариус с рег. № 357 по РНК, вписан в Служба по вписванията - гр. Свиленград под дв. вх. рег. № ***, вх. рег. № *** г., Акт № **, том **, дело № ** г., в частта за разликата над 1/3 идеална част до 2/3 идеални части от правото на собственост върху описания в акта имот.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 102 от 16.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1077/2024 г. по описа на Районен съд Свиленград в останалата обжалвана част.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5