Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1023 от 05.08.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1686/2025
Вид
Решение № 1023
Подписан
05.08.2026
Състав
Камелия Първанова, Капка Павлова, Георги Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл.47,ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. София, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно гражданско дело № 20251000501686 по описа за 2025 година

С решение № 3041/20.05.2025г., постановено по гр.д.№ 12144/2023г. по описа на СГС „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на К. И. М. сумата от 72 300 (седемдесет и две хиляди и триста) лева, недоизплатени неимуществени вреди, свързани със смъртта на сина ù С. Т. С., починал в следствие на ПТП от 14.07.2023г., като делинквентът – В. П. е управлявал л.а. ***, чиято ГО е била покрита от ответника (щета № 0801-004990/2023-02), ведно със законната лихва, считано от 27.10.2023г. върху сумата от 132 300 лева до 22.01.2024г., а считано от 23.01.2024г. – върху сумата от 72 300 лева до окончателното ù изплащане, сумата от 4 872 (четири хиляди осемстотин седемдесет и два) лева, разходи за погребение, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2023г. до окончателното му изплащане, сумите от 3 223,15 (три хиляди двеста двадесет и три лева и петнадесет стотинки) лева, мораторна лихва върху дължимите неимуществени вреди и 118,96 (сто и осемнадесет лева и деветдесет и шест стринки) лева, мораторна лихва върху дължимото обезщетение за имуществени вреди, за периода от 22.08.2023г. до 27.10.2023г.

Претенциите са отхвърлени до пълните им предявени размери от 250 000 (двеста и петдесет хиляди) лева за обезщетението за неимуществени вреди ,

6960лв. за обезщетението за имуществени вреди и претенциите за мораторна лихва за периода от 27.06.2023г. до 21.08.2023г., както и за горниците до пълните предявени размери от 8 564,44 (осем хиляди петстотин шестдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки) лева и 238,43 (двеста тридесет и осем лева и четиридесет и три стотинки) лева.

1

Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

С тази жалба първоинстанционният съдебен акт се обжалва на първо място в частта, с която е присъдено обезщетение над сумата от 40 000лв. до 72300лв. за обезщетението за неимуществени вреди с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли претенцията в тази й част.

Правят се оплаквания, че определеното от първоинстанционния съд глобално обезщетение от 189 000 лв. ( преди приспадане на извънсъдебно платените 60 000лв. и отчетен принос от 30%) е прекомерно и несъответстващо на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД при съобразяване на характера и интензитета на търпените от ищцата болки и страдания. Счита, че не е доказана изключителност на претърпените вреди. Събраните по делото доказателства не предпоставяли присъждане на обезщетение в такъв завишен размер.

На следващо място се излагат доводи, че определеният процент на съпричиняване от страната на починалия е занижен. Страната счита, че реалният процент е 70% предвид събраните по делото доказателства и по-конкретно заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза, съгласно което в случай, че С. бе пътувал с предпазен колан по време на процесното ПТП, то травмите нямаше да са толкова тежки и нямаше да стигне до летален изход, тъй като тялото щеше да остане в автомобила, а не да изпадне от него.

Решението се обжалва и в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди. Посочва се, че извършеният от ищцата погребален ритуал съставлява доброволно изпълнение на един нравствен дълг и поради това, тя няма право да търси обезщетение за тези разходи.

Решението се обжалва и в частта, с която е присъдена законна лихва от момента на изтичане на 15-дневният срок за произнасяне по извънсъдебната претенция. Изтъква са фактът, че застрахователя е заплатил доброволно сумата от 60 000лв. и поради това дори и да се дължи лихва,то тя не следва да е върху цялата сума от 132 300лв.( след приспадане на приноса) ,а само върху сумата от 72300лв.

Ищцата в производството е подала отговор на тази жалба, с който същото се оспорва.

Изложени са доводи в подкрепа на становището на страната, че решението в тази му част е правилно и законосъобразно и се моли същото да бъде потвърдено.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК К. М. е подала насрещна въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част , като се сочи, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е силно занижено. Излагат се доводи, че връзката родител - дете е изключително силна и загубата на е изключително тежка, още повече, че става въпрос за млад човек в разцвета на своя живот.

Оспорва се определеният от първоинстанционния съд процент на съпричиняване от 2 страна на пострадалия. Жалбоподателката счита, че ако въобще има такъв, то неговият размер е не повече от 10%.

В съдебно заседание страните поддържат изразените становища.

Софийският апелативен съд, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси същият е ограничен от направените с жалбата оплаквания.

В случая обжалваното решение е постановено от съдебния състав, който е разгледал делото и в рамките на общата компетентност на съдилищата. Разгледани са претенциите, основани на изложените в исковата молба обстоятелства. Поради това актът се явява валиден и допустим.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните поделото доказателства, съгласно правилото на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното:

Пред градския съд са предявени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Ищцата излагат твърдения, че на 14.07.2023г. на път без име между гр.Банкя и Клисурски манастир е станало ПТП като управлявания от водача В. В. П. лек автомобил марка „ Мерцедес“ „ ЦЛЦ 220“ с рег.№ *** е самокатастрофирал като се е преобърнал вдясно извън платното на движение. В следствие на този инцидент е починал синът на ищцата- С. Т. С. с ЕГН **********. Поддържа се, че процесното ПТП настъпило изцяло по вина на водача на л.а автомобил марка „ Мерцедес“, който нарушил разпоредбите на чл.5 и чл.20 от ЗДвП.

Настъпилата внезапна смърт на сина на ищцата причинила на същата изключително силни болки и страдания. С. бил нейният първороден син, който придавал смисъл и радост на живота й. След загубата му, психическото състояние на ищцата било изключително тежко. Тя имала постоянно усещане на напрегнатост, нервност, отчаяние и безпомощност.

Вътрешният й свят бил опустошен.

Отговорността на водача на лекия автомобил е била застрахована по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с договор с ответното дружество. Поради това към същото била подадена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ с искане за определяне на обезщетение съгласно представените доказателства. В тримесечния срок по чл.496 от КЗ липсвало произнасяне по претенцията, поради което бил предявен и разглежданият иск.

Моли се ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцата К. И. М. сумата от 250 000 лв. обезщетение на неимуществени вреди, причинени от смъртта на нейния син С. Т. С. и сумата от 6690 лв. имуществени вреди, представляващи разноски за погребение на 3 починалото лице.

Посочените главници се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на сезиране на застрахователя- 26.07.20203г. до окончателното им изплащане.

Ответното дружество е оспорило предявения иск.

Заявено е, че е определено обезщетение в размер на 60 000лв., което е изплатено на ищцата и това води до неоснователност на заявената претенция.

На следващо място е поддържано, че размерът на претенцията за неимуществени вреди е необосновано завишен и не съответствал на действителните вреди.

Направено е възражение за съпричиняване от страна на починалия С. С., което се изразявало, според ответника, в непоставянето на обезопасителен колан. Страната счита, че дължимото справедливо обезщетение за неимуществени вреди следвало да бъде намалено значително, защото това поведение представлявало принос от страна на загиналия за понесените вреди.

Оспорен и искът за имуществени вреди с твърдението, че извършеният от ищцата погребален ритуал представлявал изпълнение един нравствен дълг, поради което разходите за същия не следвало да бъдат репарирани, още повече, че размерът на същите бил изцяло в преценката на близките на починалия и различното разбиране за това какво е нужно не следвало да се носи от застрахователя.

Оспорена е също и претенцията за лихва. В случай ,че се приемело ,че такава се дължи, то датата от която същата следва да бъде начислена се посочва датата на заплащане на обезщетението от страна на застрахователя- 22.01.2024г.

С постановеното съдебно решение първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на закона за ангажиране на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на лекия автомобил марка „ Мерцедес“ „ ЦЛЦ 220“ с рег.№ ***. Прието е, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е 189 000лв.

По отношение на претенциите за имуществени вреди е прието , че те са доказани за пълния им предявен размер.

Градският съд, като е обсъдил събраните по делото доказателства е счел за основателно възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия , което се изразява в това, че С. С. е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, като процентът на съпричиняване е определен на 30%. След приспадане на този процент и на изплатената вече сума от 60 000 лв., първоинстанционния съд е уважил претенцията за неимуществени вред за сумата от 72 300лв.

Претенцията за имуществени вреди е уважена изцяло.

По отношение на претенцията по чл. 86,ал.1 от ЗЗД е прието, че законна лихва се дължи, считано от 22.08.2023г., като е присъден конкретен размер до дата на предявяване на иска.

Доколкото застрахователят обжалва първоинстанционното решение само за частта над 4

40 000лв., то същото е влязло в законна сила в частта му, с която предявените искове са уважени до тази сума.

Предвид на тези обстоятелства въззивният съд приема, че с влязло в сила решение са разрешени въпросите относно наличието на елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ - валидна застраховка по риска "гражданска отговорност" със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на неимуществени вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на застрахования водач.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до преценката какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди, а с оглед оплакванията, наведени в насрещната въззивна жалба – и относно това дали е налице съпричиняване от страна на пострадалия, което се изразява в пътуване в автомобила без да е поставен предпазен колан. Спорно е също дали разходите за погребален ритуал може да се приемат за имуществени вреди.

Във връзка с преценката на размера на справедливия размер на обезщетението по делото са събрани гласни доказателства- показанията на свидетеля К. К. Г., който е във фактическо съжителство с ищцата.

Същия разказва, че С. е бил смисълът на живота на К. М., като между двамата е съществувала много силна връзка. Тримата живеели заедно. Когато разбрала за случилото се с него, К. изпаднала в шок. Към настоящия момент все не можела да повярва, че С. е починал и се заблуждавала, че той е в Дагестан, за да тренира. Приживе синът й бил спортист и имал амбиция да стане шампион по ММА. Описвайки състоянието на ищцата свидетелят казва, че в дома им „ се е вселил Адът“.