Решение № 43 от 13.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000500296 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 4911/21.08.2024г, постановено по гр.д.№ 3036/2022г по описа на Софийски градски съд, е осъдена Столична община на основание чл. 50 ЗЗД във връзка с чл.

8, ал. 3 и ал. 5 във връзка с чл. 5, ал. 7 от Закона за пътищата да заплати на М. Д. Г., ЕГН – **********, сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на настъпил на 29.07.2021г. в 11:00 часа инцидент в гр.

София, на бул. „Александър Стамболийски“- при стъпване в шахта, последвало падане и удряне в метален кол, поставен за ограничаване края на тротоара, заедно със законната лихва от 23.03.2022г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 3 338, 29 лв., като е отхвърлен искът за сумата над 25 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв. – частичен иск от иск в пълен размер от 50 000 лв. Осъдена е М. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на Столична община на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 33, 33 лв.

Посочено е, че решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК – 130277958.

Решението е обжалвано от Столична община, представлявана от юрисконсулт М.Ц., в частта му, с която е осъдена да заплати на М. Д. Г. сумата от 25 000лв, с доводи, че определеният размер е завишен и не съответства на претърпените вреди.

Решението е обжалвано и от М. Д. Г., чрез адв.Е. Ф. от САК, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция за разликата от 25 000лв. до 30 000лв., ведно със законната лихва върху сумата. Възразява срещу приетото от съда, че част от оплакванията й са свързани с възрастовите й изменения, тъй като към момента на инцидента е била на 60 години и е имала износване и промени на междупрешлените дискове и ошипяване. Сочи, че до датата на инцидента е била активен, работещ човек, не е имала сериозни здравословни проблеми. Поддържа, че съдът е пренебрегнал емоционалните травми и психологическото 1 напрежение, което е преживяла-страх от излизане навън, да се движи сама без чужда помощ, нарушения в съня й, невъзможност да се грижи за новороденото си внуче. В писмената защита на процесуалния представител на въззивницата се поддържат доводите, изложени във въззивната жалба.

Двете страни са оспорили въззивните жалби на насрещната страна. Въззивницата М.

Д. Г. е посочила допълнително, че са неоснователни възраженията за липса на трайни травми, допълнително влошаване на състоянието, продължително лечение. Била е в отпуск поради временна неработоспособност в период от 29.08.2021г до 15.01.2022г-почти 6 месеца, след това е продължила лечението си като е посещавала кабинети по рехабилитация и физиотерапия.

Възразила е, че въззивната жалба на Столична община е бланкетна.

Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.

№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от първоинстанционния съд и тя е следната:

Ищцата по делото-М. Д. Г. е посочила, че на 29.07.2021г, около 11:00 ч. в гр. София, заедно със съпруга си В. Г., са се движели от лявата страна на тротоара по бул. „Ал.

Стамболийски“ срещу МОЛ София, в посока бул. Опълченска, като на ъгъла с ул. „Шар планина“, пред магазин за алкохол и цигари, се е спънала в комуникационна шахта, издадена над хоризонта на тротоара /като подметката на лявата й обувка се е захванала за процеп между ръба на неуплътнена /подмазана шахта и ръба на тротоара/, в резултат на което е паднала на земята, удряйки главата си от дясната страна в областта на слепоочието и дясната ключица в металното колче, поставено за ограничаване на края на тротоара.

Отишла в УМБАЛ ПИРОГОВ, където е установено, че е със счупена ключица в областта на дясното рамо и е била поставена ортеза за обездвижване на ръката, с цел зарастване на ключицата. Издали са й три болнични листове общо за 74 дни. Настъпило е трайно затруднение на движенията на горен десен крайник. След сваляне на ортезата е продължила да се оплаква от болка, изтръпване и мравучкане в областта на дясното й рамо и мишница, поради което на 11.10.2021 г. е била приета на лечение в УМБАЛ Пирогов, в отделение по Нервни болести, където при контролната рентгенография е установено, че има данни за непълно зарастване на фрактурата. Били са й издадени три болнични листове за периода 11.10.2021г. – 15.01.2021г. Заявила е, че и към момента на подаване на исковата молба посещавала терапия за раздвижване на раменната става и дясната си ръка. Посочила е, че възстановителният й период е продължил повече от средните срокове за лечение.

Нуждаела се е от психологическа помощ, тъй като имала психически последици - тежка емоционална травма. Претендирала е да бъде осъден ответника да й заплати: - 30 000 лева, частичен иск от иск в пълен размер от 50 000 лева, за обезщетение за претърпените неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът – Столична община е оспорила исковете по основание и размер.

Възразила е, че не е установено, дали увреждането на ищцата е настъпило по посочения начин, място и дата, като е възможно същото да е в резултат на подхлъзване и падане по невнимание, поради ангажирането на вниманието с нещо друго, както и поради общото й здравословно и емоционално състояние. Посочила е, че шахтата е комуникационно съоръжение, собственост на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД и се експлоатира от него, като Столична община осъществява само контрол. Навела е възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и несъответстващо на претърпените вреди и принципа на справедливост.

Третото лице помагач на страната на ответника –

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е оспорило механизма на настъпване на 2 увреждането на ищцата, че няма доказателства дали шахтата, в която се е спънала, е на дружеството. Навело е възражение, че получените контузии е възможно да са настъпили на друго място и по друг механизъм. В писмената защита е направило възражение за съпричиняване.

С решението си съдът е уважил исковата претенция за сумата от 25 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди от увреждане от настъпил инцидент на 29.07.2021г. в гр.София, бул. „Ал. Стамболийски“-спъване в комуникационна шахта, издадена над тротоара, захващане на токчето на обувката в процеп между ръба на шахтата и ръба на тротоара, в резултат на което е последвало падане и удряне на главата и дясна ключица в метално колче в края на тротоара, ведно със законната лихва от 23.03.2022т до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска до сумата от 30 000лв. Приел е, че на основание чл.31 Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се извършва от общината и че тя отговаря да може да се използва безопасно. Изложил е доводи, че няма данни на кого е процесната шахта. При определяне на обезщетението е посочено, че са съобразени възрастта на пострадалата към момента на настъпване на травмата, характера на травмата-счупване на дясна ключица-закрито, контузия на дясна слепоочна област на главата и рана в областта на дясно коляно, поставена имобилизационна ортеза за периода 29.07.2021г до 14.09.2021г, проведена рехабилитация, търпени болки и страдания, стрес от инцидента, временна нетрудоспособност -74 дни. Отчел е, че след сваляне на ортезата ищцата е продължила да изпитва болки, които са свързани с възрастовите промени на шийния отдел на гръбначния стълб-износване на междупрешлените дискове, изшипяване, водене до притискане на нервните коренчета и претърпяната травма сее насложила върху налични промени на шийния прешлен.

Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 29.07.2021г ищцата е претърпяла инцидент на тротоар, придвижвайки се пеша по бул.“Ал.Стамболийски“, на издадена тротоарна шахта и засядане на част от обувката й.

Спори се относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, като свидетелката А. М. Д. е дала показания, че са приятелки с ищцата, че знае за инцидента през 2021г. Ищцата била в тежко състояние, отказвала да се движи сама навън, на прегледи ходела с придружител. Имала болки, не можела да спи. В същото време й се родило внуче, но тя не можела да го прегърне. Ходила на процедури, сменила доста лекари, но все още не е напълно възстановена. Продължава да изпитва болки и когато ръката й е в покой, имала ограничени движения в рамото. Първият месец след инцидента се страхувала да не падне и затова била само с придружител.

Свидетелят В. М. Г. е да показания за начина на настъпване на инцидента на 29.07.2021г., че токчето на лявата обувка на ищцата се закачило в излизаща шахта понависоко от нивото на тротоара и тя е паднала на земята. Падайки, си е ударила главата в колче, очертаващо края на тротоарната площ. При преглед в болница и направена снимка е установено, че на главата има само охлузна рана в дясното слепоочие, но ключицата й е счупена в средната част на костта. Поставена й била ортеза да поддържа рамото и ключицата за 55 дни. Дал е показания, че ищцата не можела да спи от болки около 8 – 9 месеца, като стояла в почти седнало положение. Страхувала се да излиза сама и когато можел той я придружавал. Страдала, че не може да прегърне внука си, който се родил в този период. Към настоящия момент ищцата продължава да има болки, да посещава физиотерапии, процедури, но през зимата продължавала да изпитва болки. Била в отпуск по болест 8 месеца. Посещавала психолог, приемала медикаменти, успокоителни.

От представена по делото медицинска документация-епикриза по ИЗ № 28272 на УМБАЛСМП „Н.И.Пирогов“ ЕАД се установява, че ищцата е постъпила в болничното заведение на 11.10.2021г с диагноза: увреждане на шийни коренчета. Остеофити на ниво С43 С5. В снетата анамнеза е посочено, че се касае за жена на 60 г. с оплаквания от болка, изтръпване и мравучкане в областта на дясно рамо и мишница. Оплакванията датират от 14ти септември, когато е свалила ортеза, носена по повод фрактура на ключица след падане на 29.07.2021г. Посочено е, че при контролната ренгенография има данни за непълно зарастване на фрактурата. Назначена е медикаментозна терапия и на 16.10.2021г. е изписана от лечебното заведение с подобрение. Насочена е за консултация с травматолог за провеждане на МРТ на шиен отдел.

Видно от представени болнични листове е, че за периода от 29.07.2021 г. до 15.01.2022г. ищцата е била във временна неработоспособност.

От заключението по съдебно-медицинската експертиза, изготвено на база на представената медицинска документация пред първата и въззивната инстанция, се установява, че в резултат на процесния инцидент ищцата е получила следните увреждания: счупване на дясна ключица /средата на ключицата/ – закрито; контузия в дясна слепоочна област на главата; рана в областта на дясно коляно. Вещото лице е приело, че е налице причинно-следствена връзка между получените травматични увреждания и инцидента от 29.07.2021г., при който ищцата се е спънала в необезопасена шахта и е паднала на терен.

Счупването на дясна ключица е лекувано консервативно с имобилизационна ортеза, която е била свалена на 14.09.2021г., с последваща рехабилитация и временна неработоспособност – 74 дни.

Посочило е, че оплакванията от болки, ограничената подвижност в дясна раменна става, тръпнене на дясната ръка е свързано с възрастови промени на шийния отдел на гръбначния стълб - износване на междупрешленните дискове, изшипяване, водещо до притискане на нервните коренчета. Травмата, свързана с инцидента, е обострила вече съществуващите промени в шийния отдел на гръбначния стълб. В открито съдебно заседание вещото лице е заявило, че е извършен допълнителен личен преглед на ищцата, направена е снимка на ключицата и се установява, че ключицата не е зараснала добре, леко деформирана е. В първите снимки не е имала особено разместване, възможно е да е налице вторично разместване и понеже е била по-малка дислокацията за момента, не са й предложили оперативно лечение. Оплакванията, които имала пострадалата след сваляне на имобилизацията, са свързани с износване на дисковете на шийния отдел. Травмата може да провокира, но тя се наслагва върху един променен терен – шийния отдел.