Разпореждане № 1186 от 11.04.2025, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1186 гр. Разград, 11.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20253330100586 по описа за 2025 година и взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу В. А. В. с ЕГН-********** и установени по делото настоящ адрес: гр. Р , общ.Р, ул. П В № ** и постоянен адрес: с. П, общ.Р, обл.Р, ул.З № *, за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 30039219***: главница в размер 600,00 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 129,54 лева, дължимо за периода от 10.10.2019 г. до 10.08.2020 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 180,00 лева, дължима до 10.08.2020 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 480,00 лева, дължима до 10.08.2020 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава в размер на 30 лева, начислени на 25.10.2019 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 400,00 лева, начислени на 04.02.2020 г.; 114,17 лева лихва за забава, начислена за периода от 11.10.2019 г. до 10.08.2020 г.; законна лихва в размер 716,49 лева, начислена за периода 10.08.2020 г. до 27.03.2025 г. Заявителят претендира разноски по делото: заплатената ДТ и ЮКВ в размер на 260,00 лева.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че длъжникът няма извършени плащания по договора, няма заплатена нито една погасителна вноска.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.09.2019 г. между В. А. В. с ЕГН-********** (кредитополучател) и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД (кредитодател) е сключен Договор за потребителски кредит № 30039219***, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 600 лв., който е следвало да бъде върнат на 11 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 10.08.2020 г., при уговорени ГЛП 40,90 % и 1

ГПР 48,14 %. Длъжникът по договора е закупил допълнителни услуги, а именно: услуга „Фаст“ за получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите без закупена допълнителна услуга „Фаст“, за която дължи 180 лв. и услуга „Флекси“ – за предоставяне право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на ДПК, за която дължи 180 лв.

Предвид обстоятелството, че длъжникът не изпълнявал задължението си за извършване на плащания съгласно изготвения погасителен план и е изпаднал в забава, кредиторът твърди, че е направил разноски за извънсъдебно събиране съобразно тарифата си, а именно в размер на 430 лева (два вида неплатени такси - едната в размер на 30,00 лева, а другата в размер на 400,00 лева за забава с повече от 90 календарни дни.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

С редакцията на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал.

2, т. 3 ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване на минимална процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 48,14 %. Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“.

В случая, с уговарянето на допълнителни услуги „Фаст“ и услуга „Флекси“, за които дължи общо 660 лв. при отпуснат кредит в размер на 600 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 1389,54 лв., в т.ч. 600 лв. заемна сума, 660 лв. възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и 129,54 лв. договорна лихва. Такъв общ размер на дълга надхвърля ГПР от 48,1 4 %, който е посочен при сключване на договора, което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който 2 не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

В горния смисъл преценката на заповедният съд е, че Договор за потребителски кредит № 30039219*** е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

В тази връзка и доколкото длъжникът не е погасил нито една погасителните вноски, следва да се присъди за погасяване само сумата в размер на неплатената предоставена по договора главница.

Претендираното вземане за разноски произтича от заплатена държавна такса в размер на 2% върху материалния интерес, дължима на основание чл.

12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и възнаграждение за юрисконсулт, което на основание на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът прецени, че следва да бъде присъдено в размер на 180,00 лева съобразно материалния интерес на делото. Съразмерно на уважената част от заявлението, следва да бъдат присъдени такива в полза на заявителя до размера общо от 50,95 лева, от които 40,75 лв. за възнаграждение на юрисконсулт.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, общ. Столична, обл. София (столица), р-н Средец, ж.к. МОТОПИСТА, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх.

В, ет. 7, представлявано от двама от управителите: Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак, срещу В. А.

В. с ЕГН: **********, установени по делото настоящ адрес: гр. Р , общ.Р, ул.

П В № ** и постоянен адрес: с. П, общ.Р, обл.Р, ул.З № *, за заплащане на:

600,00 лв. (шестстотин лева), представвляващи дължима неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 30039219***, ведно със законната лихва, считано от 28.03.2025 г., както и за разноски, намалени съразмерно уважената част от претенцията на заявителя в размер на: 10,20 лв. (десет лева 3 и двадесет стотинки) за заплатена държавна такса и 40,75 лв. (четиридесет лева и седемдесет и пет стотинки) за юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ

БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, общ. Столична, обл. София (столица), р-н Средец, ж.к.

МОТОПИСТА, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от двама от управителите: Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак, срещу В. А. В. с ЕГН: **********, установени по делото настоящ адрес: гр. Р , общ.Р, ул. П В № ** и постоянен адрес: с. П, общ.Р, обл.Р, ул.З № *, за издаване на заповед за изпълнение за следните суми, претендирани по Договор за потребителски кредит № 30039219*** от 05.09.2019 г. суми: неплатено договорно възнаграждение в размер на 129,54 лева, дължимо за периода от 10.10.2019 г. до 10.08.2020 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст" в размер на 180,00 лева, дължимо до 10.08.2020 г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга "Флекси" в размер на 480,00 лева, дължимо до 10.08.2020 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30,00 лева, начислени на 25.10.2019 г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400,00 лева, начислени на 04.02.2020 г.; 114,17 лева лихва за забава, начислена за периода от 11.10.2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 10.08.2020 г.; законна лихва в размер 716,49 лева, дължима за периода от 10.08.2020 г. - датата на изтичане на погасителния план до 27.03.2025 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане съгласно чл.

415, ал. 1, т. 3 ГПК за вземанията, за които съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя на основание чл. 413, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4