Решение № 460 от 24.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. София, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100505816 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от А. С. А. срещу решение № 4606/24.03.2023г. по гр.д. № 60178/2022г. по описа на Софийския районен съд, 168 състав, и с което са отхвърлени предявените от нея срещу УНИВЕРСИТЕТСКА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ /УМБАЛСМ/ „Н.И.П.“ЕАД искове

-с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно на уволнението извършено със заповед №244/02.09.2022г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ЕАД на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ;

-с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на длъжността заемана от нея преди незаконното уволнение, а именно “експерт, връзки с обществеността в отдел Корпоративни комуникации“;

- с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр .чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение и за периода 05.09.2022г. – 05.03.2023г. в размер на 20316,00 лв. и с което е осъдена да заплати на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд вследствие на неправилна преценка на доказателствата и тяхната стойност е достигнал до грешни фактически и правни изводи. Поддържа, че липсва решение на компетентния орган, взето по надлежния ред за съкращение в щата и на което основание е прекратено правоотношението с въззивника, както и реално извършено такова. Твърди, че незаконосъобразно ответникът не е извършил подбор по реда на чл.329 от КТ, както и че е нарушена процедурата по чл.333 от КТ , както и предписана в КТД при съкращение в щата.

Прави твърдения за извършена от работодателя злоупотреба с права, като единствената цел 1 е персоналното уволнение на въззивника. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което се уважат изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна УМБАЛСМ „Н.И.П.“ЕАД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, а обжалваното- постановено при съобразяване на събраните доказателства и правилни и законосъобразни изводи. Счита, че решението следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно, а в обжалваните части - допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС.

Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

І. По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ

Не е спорно между страните, а и се установява от представения трудов договор № 270/24.08.2021г. и допълнителни споразумения към него, че към дата 05.09.2022г. между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, като ищецът е заемала длъжността „младши експерт" в отдел “експерт, връзки с обществеността в отдел

Корпоративни комуникации“.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 предл. 2 считано от 05.09.2022г. със заповед № №244/02.09.2022г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ЕАД.

При прекратяване на трудово правоотношение немотивираността на заповедта, липсата на фактически основания посочени в нея, както и противоречието между тях до степен неяснота е самостоятелно основание обуславящо незаконността на уволнението.

В случая съдът счита, че заповед №244/02.09.2022г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ЕАД е издадена от компетентно лице, в кръга на правомощията му, в същата има изложени фактически и с цитиране на съответните приложими правни норми са посочени основанията за прекратяване на трудовото правоотношение.

В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното възражение от ищеца за липса на мотивираност на заповедта- освен с посочване на правната квалификация, в заповедта изрично е изписано словестно основанието за прекратяване съответстващо на посочената правна квалификация, а именно „съкращение в щата“, като работодателя няма задължение нито да мотивира причините довели до съкращение в щата, нито да дава точно посочване колко щатни и кои щатни бройки са съкратени, нито да спазва предварително 2 процедура по уведомяване на съответния служител за извършваните съкращения в щата.

Тук следва да се има предвид, че дори и да е неточно посочване на правната квалификация на основанието /което в случая не е налице/, въз основа на което се прекратява трудовото правоотношение или пък да е в противоречие със словестното изложение, то няма да е основание за отмяна на заповедта на формално основание, ако по ясен и недвусмилен начин са посочени фактите, обосноваващи основанието за уволнение и именно срещу които работникът/служителят следва да организира защитата си /в т. в т.см. и постановени по реда на чл.290 от ГПК /отм/ решение№ 105 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4992/2013 г., III г. о., ГК на ВКС /.

Дали действително е налице съкращение в щата е предмет на проверка в хода на производството и съобразно заявените от ищеца основания за незаконност на уволнението.

В разпоредбата на чл. 328 КТ е уредено субективното право на работодателя едностранно да прекрати трудовото правоотношение с работника/ служителя при наличие на определените в хипотезиса на цитираната норма предпоставки и е относимо както към безсрочните, така и към срочните трудови договори. Надлежното упражняване на потестативното право на работодателя на уволнение се осъществява чрез отправяне на писмено изявление/предизвестие до работника служителя, което според разпоредбата на чл.328 ал.1 вр.чл. 326 ал.2 от КТ е 30 –дневно /като в случая уговореното в трудовия договор е за същия законоустановен срок/.

В настоящият случай правоотношението е прекратено по реда на чл.335 ал.2 т.2 от КТ – без да е спазен срока за предизвестието и което е право на работодателя и което е ирелеватно за законността на уволнението, а само поражда потестативно право за работника/служителя да получи обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ.

Следователно правоотношението следва да се счита за прекратено именно от датата на връчване на процесната заповед – 05.09.2022г. и към този момент следва да се преценява дали са налице основания за прекратяване на същото.

Уволнението поради "съкращаване в щата" е законосъобразно, когато то е: реално, т. е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване на характера на извършваната работа; става факт след като е било възникнало трудовото правоотношение и е налице към момента на уволнението т.е уволнението да следва съкращаването на щата; е извършено по съответния ред и от органа, който има право да извършва такива промени. В съдебната практика и теория безспорно е, че «съкращение на щата» по смисъла на член 328 ал. 1 т. 2 от КТ изисква премахване, считано от един определен момент за бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите в предприятието или учреждението, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции.

Спорен между страните е въпросът дали решението за съкращение в щата е взето от компетентни орган, дали същото е взето преди уволнението на ищеца и реалното основание за прекратяване на трудовото й правоотношение.

Според Устав на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД, органи на управление на дружеството са 3 събрание на акционерите и съвет на директорите, който избира измежду членовете си председател, заместник председател и изпълнителен член /изпълнителен директор/, на когото възлага оперативната управление. т.е. едностепенна система на управление на акционерното дружество. С решение по Протокол на едноличния собственик на капитала на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД от 22.06.2023 г. В.Д.Д. и З.Г. Г. са назначени за членове на Съвета на директорите и с тях е сключен договор за възлагане на управлението от 22.06.2022 г., а с решение от 23.06.2022 г. В.Д.Д. е избран за изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД. Според разпоредбата на чл.244 ал.1 от ТЗ именно Съвета на директорите е органът, който осъществява управлението на дружеството, което несъмнено включва извършване на структурни промени, решение и приемане на ново щатно разписание, промени в съществуващо щатно разписание. В изпълнителната власт на изпълнителния директор е привеждане в сила на решенията на Съвета на директорите.

В настоящият случай, Съветът на директорите е провел извънредно заседание,, за което е съставен протокол №СД-I-38/02.09.2022 г., извадка от който е приложен по делото и приет като писмено доказателство, и от който се установява, че на посочената дата – 02.09.2022г. управителния орган на ответното дружество – лечебно заведение, под т.1 е взело единодушно решение считано от 05.09.2022г. 2 бр. длъжности – експерт, връзки с обществеността в отдел „Корпоративни комуникации“ към УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД да се закрият, като е разпоредено промените да се отразят в отдел „Човешки ресурси“ на лечебното заведение в поименното и структурно щатно разписание на длъжностите и от съответните длъжности лица в Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред в лечебното заведение.

В изпълнение на т.1.2 от цитираното решение на Съвета на директорите, изпълнителният директор е утвърдил промените в щатното разписание и в сила от 05.09.2022 г. видно от което /в сравнение с това от 09.8.2022г./ съответно със същото щатно разписание двете щатни бройки за длъжността „експерт, връзки с обществеността“ в отдел „Корпоративни комуникации“ са премахнати.

Възраженията на ищеца касаят достоверността на датата на решенията на Съвета на директорите, съответно заповедта на изпълнителни директор за утвърждаване на промените в щатното разписание, съответно твърдение, че не са създадени ad hoc и с оглед целите на настоящото производство.

Както правилно е посочил районният съд, представените от ответника писмени документи – решение на СД и заповед за утвърждаване на промените в щатното разписание от изпълнителния директор, са частни писмени документи и в този смисъл нямат материална доказателствена сила относно датата на съставянето им спрямо трети лица – чл.181 от ГПК. В случая, обаче съдът приема, че ответникът, който носи доказателствената тежест за установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни правни последици – чл.154 ал. от ГПК, ангажира система от доказателства, които в съвкупната им преценка, водят до категоричния извод, че решението на компетентния орган за премахването на процесните две щатни бройки, както и утвърденото изменение на 4 промените в щатното разписание е било налице към дата 05.09.2022г., тъй като: индиция за наличието на решение и заповед за утвърждаване на промени в щатното разписание е именно съдържанието на заповед №244/02.09.2022г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ЕАД и заповед № 243/.09.2022г. на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.П.“ЕАД /касаеща прекратяване на трудовото правоотношение на друго лице/, в която изрично е цитирано решението на СД от 02.09.2022г.; утвърдено изменено щатно разписание от 05.2.2022г. и показанията на свидетеля Н., преценени по реда на чл.172 от ГПК, съдът цени като обективни и достоверни, доколкото от същите не би могло да се направи извод за прикриване на истина или потвърждаване на неистина, а логично и последователно е обяснен механизма на провеждане на събранията на СД, които същия протоколира. Освен това неговите показания съответстват в пълна степен и с цитираните писмени документи. Изложените във въззивната жалба доводи за незащитеност на документите, съхранявани от ответното дружество и възможността за намеса и промяна в съдържанието им и неяснота относно начина им на съхранение, настоящият състав намира за абсолютно несъстоятелни и произволни. На първо място, ответникът е търговско дружество, а не държавен орган, на който е възложено съставяне и съхранение на документи, съдържащи класифицирана информация, за да прилага специални правила за съхранение и достъп до документите. Достатъчно е съответното юридическо лице да води документна отчетност и да има ред за съставяне на съответните документи и съхранението им, което се установява от показанията на свидетеля Н., който именно по трудова функция е натоварен да съставя документите и подрежда същите /свидетелят подробно обяснява по какъв начин се номерират протоколите с оглед поредността на съставянето им според хронологичната последователност на проведените заседания на СД/.