Решение № 1403 от 01.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1403 гр. Варна, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т. Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Т. Шишкова Административно наказателно дело № 20253110202786 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по жалба на образувано по жалба на „ПАЛАС 2022“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к.к. Златни пясъци, хотел „Дана Палас“, с ЕИК 206937722, депозирана чрез адв. К. Т. против Наказателно постановление № 791370-F724603/09.10.2024 г. издадено от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Варна, с което на търговеца е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.261, ал.1 от ЗКПО, за нарушение на чл.92, ал.2 от ЗКПО.

В жалбата се сочи, че при издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на производствените правила и същото е издадено в несъответствие с материалния закон. Оспорва се изложената в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка.

Сочи се, че допуснато нарушение по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, респ. неправилно е спряно административно наказателното производство. Сочи се, че нарушителят не е бил търсен по никакъв начин, при много налични възможности за това. Доколкото актът за установяване на извършено административно нарушение е датиран на 30.08.2023 г., а наказателното постановление - 09.10.2024 г., в жалбата се сочи, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, доколкото, считат, че не са налице основанията за спиране на производството по чл. 43, ал.6 от ЗАНН, поради което и наказателно постановление не е издадено в шестмесечният преклузивен срок от съставянето на акта. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, въззивникът редовно призован се представлява от адв.Т., която поддържа жалбата на посочените в нея основания.Моли за отмяната на НП и за присъждане на сторените по делото разноски.

1

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт А., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.07.2023г. св. Д. Г., работеща на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАПВарна, извършила проверка в информационния масив на НАП.

При извършената проверка било установено, че на „ПАЛАС 2022“ ЕООД, с ЕИК 206937722, като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2022г., в законоустановения срок до 30.06.2023, включително, като нарушението било прието за извършено на 01.07.2023г.

Такава не била подадена до датата на съставяне на АУАН.

На същата дата /28.07.2023г./ св. Г. изпратила покана за явяване в ТД на НАП-Варна на представляващия дружеството в 7-дневен срок от получаване на същата, с оглед съставянето на АУАН. Поканата била изпратена за връчване по седалището на дружеството и на 01.08.2023г. била върната с отбелязване от Български пощи като непотърсена.

Предвид горното на 30.08.2023г. св. Г. съставила срещу въззивното дружество АУАН № F724603 от 30.08.2023г. Актът бил съставен в отсъствието на представител на дружеството.

След издаването на АУАН, на 31.08.2023г. на въззивното дружество била изпратена нова покана за явяване в ТД на НАП за връчване на АУАН. Поканата отново била изпратена за връчване чрез Български пощи АД. Тя не била връчена, а била върната на изпращача с отбелязване на пощенския плик: „непотърсена”.

На 09.10.2023г. и 18.10.2023г. служители на ТД на НАП-Варна посетили адреса по седалището на въззивното дружество, но управител или упълномощено лице за връчване на АУАН не били установени. За констатациите си, те съставили протоколи. С резолюция от 18.10.23г. производството е било спряно, на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН.

АУАН бил връчен по надлежния ред на въззивното дружество чрез неговия управител едва на 19.09.2024 г. След запознаване със съдържанието на АУАН, управляващият въззивното дружество го подписал без възражения, като в законоустановения срок не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на материалите, съдържащи се в АНП, на 09.10.2024г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Видно от справка в ТР, общодостъпен за всички, такова дружество съществува, като данните отбелязани в НП по отношение на БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление се покриват с тези публикувани в ТР. По отношение на представителството на дружеството, като управител е вписан Преслав Луканов, като съобразно отразеното в ТР, дружеството се представлява от него. В търговския регистър е отразен и телефон за контакт с дружеството.

2

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка от информационния масив, покани, обратни разписки и известия за доставяне, справка от търговския регистър и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св. Д. Г.

– актосъставител, депозирани в съдебно заседание.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна - лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП -гр. Варна.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на дружествотожалбоподател.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на нарушението.

В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му.

При преценка на процесуалната законосъобразност на издаденото НП обаче съдът установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, с оглед провеждането на производството 3 извън сроковете, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, съответно с изтичане на същите се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение.

Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир. Става въпрос за давност, която е обвързана с момента на съставяне на акт за установяване на нарушение, поставящ началото на административно-наказателното производство в две хипотези - от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението.

Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шест месечен срок от съставянето на акта. Доколкото този срок е давностен, той не тече когато производството е спряно, при наличието на условията на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В случай, че е налице законосъобразно спиране на административно наказателното производство, времето през което то е спряно не следва да се отчита при изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира.

Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица свои решения във връзка с чл. 269, ал.

3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК-отм.) сочи, че щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал. 6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване на нарушителя.

В посочения смисъл изобилства съдебна практика на всички административни съдилища в страната - например Решение № 3885 от 15.04.2024 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 354/2024 г., Решение № 2326 от 30.11.2018 г. на АдмС - Варна по к. а. н.д. № 2992/2018 г., Решение № 1311 от 15.02.2024 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2326/2023 г. Решение № 4

1172 от 21.06.2023 г. на АдмС Пловдив по к. а. н. д. № 1059/2023 г. и др. / Разпоредбата на чл.43, ал.6 от ЗАНН допуска административнонаказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване, нарушителят не е открит. В конкретния случай, освен отразяването в протоколите от 09.10.2023г. и 18.10.2023г., че единствено на две дати въззивното дружество не е открито на адреса, липсват каквито и да било други данни нарушителят да е издирван щателно. Предвид горното съдът намира, че в нарушение на разпоредбите на ЗАНН е било отразено, че производството се спира, респективно е била нарушена и разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН, тъй като при неиздадено НП в шест месечен срок от съставяне на АУАН /т.е. до края на месец 02.2024г./, производството не е било прекратено.

Освен горното, разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира случаите, в които не следва да се образува АНП, както и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати, но тези специални срокове касаят процесуалните срокове за съставяне на АУАН и издаването на НП и са свързани с основния принцип за бързина в АНП.

Нарушението е констатирано при извършена служебна, документална проверка на 28.07.2023 г.; АУАН е съставен на 30.08.2023 г. в отсъствието на нарушителя на осн. чл. 40 ал.2 от ЗАНН, като прилагането на горната хипотеза е обосновано с изпращането на една единствена покана по пощата, върната с отметка -непотърсен.