Решение № 95 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.ова

МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. И.ова Въззивно гражданско дело № 20231100512297 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20086251 от 04.04.2023 г. по гр.д. № 48788/2020 г. Софийският районен съд е осъдил Район „Витоша” на Столична Община да заплати на П. М. Б. сумата 310,41 лв., представляваща обезщетение за вреди, претърпени от незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, като е отхвърлил иска за горницата до 578,50 лв.; отхвърлил е изцяло предявения от П. М. Б. срещу Район „Витоша” на Столична община иск за заплащане на сумата 578,50 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, и иска за заплащане на сумата 578,50 лв. – обезщетение за невнесените от работодателя осигурителни вноски поради неправилно вписване на неверни данни в трудовата книжка на П. М. Б.. Всяка от страните е осъдена да заплати разноски по делото съобразно уважената/отхвърлената част от исковете.

Решението в отхвърлителните му части, както и в частта за разноските, е обжалвано от ищеца П. М. Б. с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважат изцяло предявените искове. В жалбата се излага оплакване, че по отношение на въпроса за прекратяването на трудовия договор съдът неправилно се е позовал на представената от ответника заповед № РТВ2-РД1579, без да е посочил датата на издаване и връчването й, а отделно от това съдът бил длъжен да знае за висящото пред него гр.д. № 15322/2020 г. за 1 прекратяване на трудовия договор с ищеца по чл. 325, ал.1, т. 2 от КТ. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че ищецът не бил заел длъжността след възстановяването от съда.

Жалбоподателят излага и възражение, че първоинстанционният съд се е произнесъл само за материалните вреди от неправомерно задържане и несвоевременно оформяне на трудовата му книжка /размерът на обезщетението бил редуциран за периода на бездействието на работодателя/, а по отношение на претърпените от него морални вреди съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните, което било съществено погазване на процесуалните правила. Въззивникът излага оплакване, че и по отношение на правото му да получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните, а е възложил тежката задача ищецът и защитникът му многократно да посещават ТП на НОИ за снабдяване с поискано от ответника доказателство със заплахата, че при непредставянето му в срок от третото лице съдът ще го заличи от доказателствата по делото. Съдът не бил взел предвид и обстоятелството, че ищецът е откупил, т.е. заплатил е недостигащия му трудов стаж за получаване на пенсия заради ответника. Излага се и възражение, че неоснователно е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй като производството по цитиранато гр.д. № 15322/2020 г. на СРС е необосновано забавено и ако по него съдът се бил произнасял в разумни срокове, вероятно съдията следвало да спре настоящото производство в частта по този иск поради преудициалност на иска по гр.д. № 15322/2020 г. По отношение на присъдените с обжалваното решение разноски на страните въззивникът излага възражение, че юрисконсултското възнаграждение е произволно определено в размер на 200 лв., както и че неправилно не е присъдено изцяло на ищеца заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Произволно били сумирани общо цените на всички искове, което довело до погрешно изчислени от съда стойности на дължимите на ответника разноски.

Възиваемата страна Район „Витоша” към Столична община е подала отговор на възивната жалба, с който оспорва същата. Излага становище, че първоинстанционният съд е изготвил проект за доклад в съответствие с изискванията на чл. 146 от ГПК и в първото съдебно заседание страните не са въвели възражения срещу него. Поддържа, че изводите на съда относно всеки от трите предявени искове са основани на събраните по делото доказателства и са законосъобразни. Оспорва направените в жалбата възражения срещу присъдените с решението разноски на страните.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по настоящото гр.д. № 48788/2020 г. на Софийски районен съд е образувано въз основа на определение № 202111645/30.09.2020 г., постановено по гр.д. № 15322/2020 г. на същия съд, с което на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК са разделени исковете, предявени с молбата на П. М. Б. от 27.08.2020 г. срещу ответника Район „Витоша” – Столична община, от предявените с първоначалната искова молба искове, а именно: 1. за заплащане на обезщетение по чл. 226, ал.1, т. 2 от КТ за вписване на неверни данни в издадени от работодателя документи; 2. за заплащане на обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ 2 за вредите, претърпени от работник поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото му правоотношение е било прекратено; 3. за заплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск; и е постановено образуване на отделно производство по тези искове.

В молбата на ищеца П. М. Б. от 27.08.2020 г. /л. 5 от делото, въз основа на която с определението на районния съд от 30.09.2020 г. е постановено разделяне на исковете по чл.

210, ал. 2 от ГПК/, същият твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 43812/2012 г. на СРС уволнението му е обявено за незаконосъобразно и е възстановен на работа. Твърди, че сутринта на 06.03.2020 г. - в двуседмичния срок, считан от 21.02.2020 г. съобразно съобщението на съда, се явил на работа и бил приет от кмета, който му казал, че няма място за него в екипа му, и поискал от него да предостави в оригинал изпълнителния лист и трудовата книжка, като го уведомил, че ще му бъдат изплатени сумите по изпълнителния лист, но няма да бъде допуснат до работното място. След като разбрал, че няма да бъде допуснат до работното място, ищецът предложил на работодателя да му заплати обезщетение по чл. 213 от КТ в размер на 4 брутни месечни възнаграждения, за което да сключат споразумение по чл. 331 от КТ, и тогава да постанови заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, но работодателят му отговорил, че трудовият договор е прекратен. Веднага след този разговор ищецът подал в деловодството заявление рег. № РВТ20IГР94-909/06.03.2020 г. На 16.03.2020 г. ищецът получил по пощата заповед № РВТ20РД15-79/05.03.2020 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.

325, ал.1, т. 2 от КТ във вр. чл. 345, ал. 1 от КТ, с писмо в срок от три дни от получаването на заповедта да се яви при главен експерт „Човешки ресурси” на район „Витоша”, СО, за оформяне на документите. Ищецът твърди, че на 19.03.2020 г. в деловодството на район „Витоша”, СО, предал оригиналите на изпълнителния лист от 28.01.2020 г. и трудовата си книжка, за което бил съставен протокол. Излага доводи за незаконосъобразност на заповед № РВТ20-РД15-79/05.03.2020 г., с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т. 2, вр. чл. 345, ал. 1 от КТ. Сочи, че е получил съобщението на съда за възстановяване на предишната му работа на 21.02.2020 г. и двуседмичният срок по чл.

345, ал. 1 от КТ е започнал за тече от тази дата, явил се е на работа в този срок, но не е бил допуснат от работодателя да я заеме.

Ищецът твърди, че към момента на подаване на жалбата срещу заповед № РВТ20РД15-79/05.03.2020 г. трудовата му книжка не е върната. Същата му била предоставена чрез деловодството на общината на 08.04.2020 г. Твърди, че в трудовата му книжка невярно бил отразен трудовият му стаж и датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В трудовата книжка било записано прослужено време от 01.01.1996 г. до 29.12.2012 г., всичко 16 години, 10 месеца и 28 дни, което не отговаряло на решение № 849/12.02.2016 г. на СРС, с което е възстановен на работа и е записано като правно основание от работодателя. Ищецът счита, че целият период, през който е бил отстранен от заеманата от него длъжност в СОрайон „Витоша” като главен експерт – архитект, се счита за трудов стаж, независимо от времето, през което се водят съдебните дела по обжалване на заповедта за уволнението му.

3

Сочи, че отразеното в трудовата книжка прослужено време от 01.02.1996 г. до 29.12.2012 г. е изчислено грешно. Твърди, че прослуженото време следва да е до датата на възстановяването му на работното място, т.е. явяването му – 06.03.2020 г., а не до посочената в нея дата 29.12.2012 г.

Въз основа на тези твърдения в молбата си от 27.08.2020 г. ищецът е отправил следните искания: да се отмени заповед № РВТ20-РД15-79/05.03.2020 г. на кмета на Район „Витоша”, СО, и да се задължи работодателя да изпълни решението на съда за възстановяване на предишната му работа поради незаконосъобразното уволнение, като го допусне на предишната му работа; да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ за недопускането му до работа в размер на 578,50 лв. /месечното брутно трудово възнаграждение към 01.09.2012 г./; да му заплати обезщетение по чл. 226, ал.1 от КТ за невярно предоставен документ – невярно вписване в трудовата книжка на датата на прекратяване на трудовото правоотношение и невярно изчисление на целия трудов и осигурителен стаж в размер на 578,50 лв.; да му заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 от КТ за забавяне и неоформяне незабавно на трудовата книжка в размер на 578,50 лв.; да му заплати обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползвания платен годишен отпуск към датата на новото прекратяване на трудовото правоотношение – 05.03.2020 г. в размер на 578,50 лв., ведно със законната лихва върху тези обезщетения, дължима от 05.04.2020 г. до влизане в сила на съдебното решение, както и до окончателното им изплащане.

С уточнителна молба от 20.09.2021 г., подадена в отговор на разпореждане на районния съд от 29.07.2021 г., ищецът е посочил, че ответник по исковете е Район „Витоша”Столична община, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ.

Посочил е също, че правата му, които са засегнати от вписаните на стр. 7 от трудовата му книжка неверни данни, са липсата на акт /волеизявление/ на работодателя за възстановяването му на работа по спечеленото от него гр.д. № 43812/2012 г. на СРС., както и от невярното посочване на трудовия му стаж от датата на прекратяването – 5 м. и 27 дни. С това невярно отразяване на трудовия му стаж ищецът бил лишен от превеждане към НОИ на осигурителни вноски за сметка на работодателя за пенсията му за целия период на делото, като с това си действие работодателят бил нарушил чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Посочил е също, че обезщетението по чл. 226, ал. 1, т. 2 от КТ претендира поради незаконно задържане на трудовата му книжка от работодателя повече от 2 седмици, вместо да бъде оформена и върната незабавно съгласно ТР по тълк. д. № 1/2019 г. на ОСГК на ВКС.

Ответникът Район „Витоша” – Столична община е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете по основание и по размер. Твърди, че решението по гр.д.

№ 43812/2012 г. на СРС, с което е признато за незаконно и отменено извършеното със заповед № РД-15-92/29.06.2012 г. уволнение на ищеца и същият е възстановен на длъжността „Гл. експерт-архитект” в СО, район „Витоша”, е влязло в сила на 16.11.2017 г., като ищецът се е запознал с това решение на 27.02.2019 г., от която дата е започнал да тече двуседмичния срок, в който е следвало да се яви за заемане на длъжността, на която е бил възстановен, и този срок е изтекъл на 13.03.2019 г. Ответникът твърди, че едва с молба от 4

26.02.2020 г. ищецът е поискал да бъде възстановен на предишна си работа въз основа на това съдебно решение, поради което със заповед № РВТ20-РД15-79/05.03.2020 г. на кмета на СО- район „Витоша” трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т. 2, във вр. чл. 345, ал. 1 от КТ. Твърди, че трудовата книжка на ищеца е оформена от работодателя по надлежния ред като в нея е вписано, че осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж, съгласно чл. 6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Сочи се, че осигурителният доход, върху който се дължат осигурителните вноски за периода на признатото за незаконно уволнение, е точно и коректно определен съобразно КСО и НЕВДПОВ. Твърди, че на ищеца са изплатени всички претендирани от него суми, а същият дори следва да възстанови суми на НОИ съгласно разпоредбата на чл. 54е, ал. 1 от КСО. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че работодателят не е оформил своевременно и коректно трудовата му книжка. Във връзка с това сочи, че за коректното приключване на една трудова книжка е необходимо да се изготви счетоводна документация по отношение на начислени обезщетения и осигуровки, а в конкретния случай – по съдебни решения за минал период.