Решение № 268 от 25.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Велико Търново, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря НИЯ Г. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20254110103005 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявен е по реда на чл.124 ГПК установителен иск за отрицание на възможността да бъдат осъществени по принудителен ред вземания поради погасяването им по давност/ на практика -несъществуването им като годни за събиране в изпълнително производство – формулировката в петитума на исковата молба : „не дължи поради погасяване по давност“ следва да се тълкува поправително в горния смисъл /- с правна квалификация , изведена от нормите на чл. 110, чл. 111, б.“б“ от ЗЗД.

Ищцата М. Н. Ч. от гр. *** чрез пълномощника си – адвокат М. М. от *АК, твърди , че е сключила на **.**.**** г. с „Българска пощенска банка“ АД – гр.София, договор за потребителски кредит, по силата на който банката й е предоставила заем за текущи нужди в размер на 10 000 лева с краен срок за погасяване, заедно с дължимите лихви - до **.**.**** г. На **.**.**** г. непогасените по договора вземания са прехвърлени с договор за цесия от „Юробанк България“ АД / правоприемник на БПБ/ на ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД – град София. Досега не се предприемани никакви действия за принудителното им събиране по реда на ГПК, но в Централния кредитен регистър към БНБ, тя / ищцата/ обаче е вписана като длъжник на дружеството. На запитване относно вида и размера на задълженията, с писмо изх.№ *****/**.**.**** г. същото й отговаря , 1 че по този договор възлизат общо на 10 202,83 лева / главница, лихви и разноски/.

Направила е извънсъдебно възражение за изтекла погасителна давност, в отговор на което с писмо изх.№ *****/**.**.**** г. дружеството й заявява, че е неоснователно.

Предвид това , моли съдът да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответното дружество настъпването на последиците на давността за тези остатъчни вземания в общ размер на 10 202,83 лева. Претендира присъждане на разноските по производството.

В с.з. подържа предявения иск.

Ответникът възразява срещу допустимостта му поради липса на правен интерес въз основа на обстоятелствата , че както към момента на предявяването му и преди , така и сега, не съществува и не е съществувало изпълнително производство и не са предприемани каквито и да било действия за извънсъдебно събиране на вземанията, накърняващи душевния покой и правната сфера на ищцата; главницата е прехвърлена с договора за цесия в размер на 7778,21 лева , а не в размер на 10 000 лева; дружеството е задължено да предоставя информация – предмет на Централния кредитен регистър за кредитните задължения на клиентите си на основание чл.10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ, които в случая продължават да съществуват/ чл.118 от ЗЗД/, дори и да би се приело , че за самите вземания е изтекъл предвидения в закона давностен срок за принудителното им осъществяване.

Оспорва основателността му без да излага възражения, основани на конкретни обстоятелства за оспорването.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Изложените в исковата молба договорни юридически факти и другите обстоятелства са безспорни , писмено документирани и следователно установени по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК , поради което е ненужно тяхното повторно изложение.

Искът е допустим, т.е. предявен при наличие на правен интерес и този извод се основава на обстоятелството , че в отговор на извънсъдебно направено от ищцата пред ответното дружество възражение за изтекла погасителна давност на прехвърлените му от банката вземания , произтичащи от посочения по-горе договор за потребителски кредит, същото й е заявило , че е неоснователно , т.е. възникнала е ситуация на взаимно отричащи се представи / схващания на страните по този материалноправен въпрос , наречена спор между тях преди завеждане на делото. Освен това се основава на аргументите , че а/ законът никъде изрично не въвежда като предпоставка за допустимо упражняване на материалноправното възражение за погасителна давност, кредиторът да е предявил иск за установяване на вземането си или за осъждането на длъжника да го изпълни или да е образувано изпълнително производство за принудителното му събиране; б/ по начало по начало извънсъдебното му упражняване не може да породи погасяващия си ефект , защото е замислено като средство за защита пред съд/ аргумент от чл.120, чл.111 ЗЗД/ , а чрез него по 2 силата на решението , което го зачита – и пред органа на принудително изпълнение/ чл.433, т.7 ГПК/.

Така че не може да се отрече интереса на всеки един длъжник, независимо от изтеклото отвъд давностния срок време и липса на заведено изпълнително дело , да се защити отнапред по свой почин със задължителната сила на съдебното решение срещу евентуални опити на кредитора да го безпокои, с цел да преодолее окончателно подобни безпокойства занапред.

Искът е основателен.

Изтеклото продължително календарно време, погледнато както от падежите на всяка една от месечните погасителни вноски, включващи части от главницата / предоставената в заем сума/ и лихва като цена/ възнаграждение на/ за потреблението, така и от крайния падеж на всички плащания / **.**.**** г./, досега , е категоричен показател за изтекли давностни срокове за остатъчните непогасени прехвърлени вземания, възлизащи общо на 10 202,83 лева към **.**.**** г. и **.**.**** г. според писмата- отговор на ответното дружество / на л. 9 и л.10 от делото/, уредени с нормите на чл.110 и чл. 111, б.“в“ от ЗЗД.

Тъй-като този техен сбор е по-малък от сбора им посочен в приложението към договора за цесия от **.**.**** г. / 7778,23 лева – главница и 3558,27 лева – лихва, или общо 11 336,48 лева/, предположението , че че вероятно е имало частични плащания след тази дата не може да се избегне.

От значение е обаче положението , че ответното дружество нито твърди , нито представя писмени доказателства за извършени плащания от ищцата във времето преди и след цесията, довели до достатъчно на брой прекъсвания на погасителната давност по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, осуетяващи изтичането й към деня на устните състезания по делото/ чл.117, ал.1 от ЗЗД/.

Затова искът за установяване на последиците й подлежи на уважаване до поискания общ размер на вземанията / главница и лихва/ от 10 202,83 лева , доколкото ответникът не ги е посочил поотделно по размери в писмата си до ищцата и в отговора на исковата молба.

При този изход на спора ответникът дължи на ищцата сумата от 848,27 евро представляваща направени по производството разноски и следва да бъде осъден да й я заплати, тъй-като тя е упражнила правото си произтичащо от нормата на чл.78, ал.1 от ГПК.

Предвид горното , съдът

3

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, че вземанията на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост , ж.к. Младост 4 , ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл.15, вх.А, ет.4 към М. Н. Ч. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ***, ул.“ ***“ № *, вх.*, ет.*, ап.** , произхождащи от сключен на **.**.**** г. с „Българска пощенска банка“ АД – гр.София договор за потребителски кредит № ** ****** и придобити от дружеството в резултат на сключен с банката/ тогава вече „Юробанк България“ АД/ на **.**.**** г. договор за цесия, в общ размер на 10 202,83 лева , включващ главница и възнаградителна лихва , са погасени по давност .

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД , с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост , ж.к. Младост 4 , ул. „Бизнес Парк София“ № 1, бл.15, вх.А, ет.4 да заплати на М. Н. Ч., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ***, ул.“***“ № *, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от 848,27 евро , представляваща направени по производството разноски .

Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4