Решение № 6098 от 07.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6098 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100508020 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 4253/20.03.2023 г. по гр.д. № 39433/2022 г. по описа на СРС, 153 състав „И.“ ЕООД е осъдено да заплати на Е. Х. Б. – Б., на основание чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 29210,76 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца, ведно със законната лихва от 18.07.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 1127,86 лева – мораторната лихва за периода от 01.03.2022 г. до 17.07.2022 г., като исковете са отхвърлени за разликата над 29210,76 лева до пълния предявен размер от 30000 лева и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 1127,86 лева до пълния размер от 1166,76 лева.

Срещу решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба вх. № 110796/21.04.2023 г., подадена от „И.“ ЕООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено на 28.01.2022 г., като въз основа на твърденията 1 на ищцата и събраните по делото доказателства, следвало да се приеме, че това е станало на 25.02.2022 г. Посочва, че датата на прекратяване на трудовото правоотношение е от значение, тъй като има значение за възникване на основанието за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, както и за определяне на неговия размер – месецът, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Поддържа, че ако се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено на 28.01.2022 г., то се установявало по делото, че ищцата е получила обезщетение, а ако се приемело, че е 25.02.2022 г., то тя била получила цялото си трудово възнаграждение за този месец преди неговото изтичане. С оглед извършеното частично плащане от страна на ответника, е следвало да се приеме, че е платена сумата от 4868,46 лева. Не било установено и основанието за възникване на задължение за обезщетение по чл.

86 от ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба, но в становище вх. № 182109/26.06.2023 г. от въззиваемия Е. Х. Б. - Б. са изложени съображения за правилност на постановеното решение и моли то да бъде потвърдено изцяло.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 39433/2020 г. по описа на СРС, 153 състав е образувано по искова молба, подадена от Е. Х. Б. – Б. против „И.“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцата твърди, че по силата на Трудов договор № 6/15.09.2008 г., сключен между нея и „И.“ ЕООД, е заемала длъжността „Приложен специалист инспектор качество“, считано от 15.09.2008 г. Твърди, че със Заповед от 28.01.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено, считано от 28.01.2022 г., на основание чл. 327, ал.1, т. 12 от Кодекса на труда – без 2 предизвестие поради придобИ.е на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че има осигурителен стаж при работодателя от 13 години, 4 месеца и 14 дни, като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е придобила право на пенсия, което е упражнила. Поддържа, че на основание чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда й е дължимо обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца или общо 30 000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 30000 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда поради прекратяване на трудовото му правоотношение при придобИ.е на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и на основание чл. 86, ал. 1 от Кодекса на труда да заплати сумата от 1166,76 лева, представляваща законна лихва за забава върху същото вземане, считано от 29.02.2022 г. до 17.07.2022 г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „И.“ ЕООД, с който оспорва предявените искове. Оспорва размерът на получаваното трудово възнаграждение. Посочва, че трудовото правоотношение било прекратено на 25.02.2022 г., което означавало, че за този месец няма изплатено пълно брутно трудово възнаграждение. Налице била неяснота относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва и претендираната лихва върху обезщетението. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебносчетоводна експертиза, въз основа на които съдът е приел, че е предявеният иск е основателен и го уважил до размер от 29210,76 лева, а искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размер от 1127,86 лева – обезщетение за забава.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

3

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, което обезщетение може да се изплаща само веднъж.

Страните не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено след придобИ.е на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищцата, като тя е работила в ответното дружество 13 години. Спорен между страните е размерът на брутното трудово възнаграждение, което следва да бъде взето като база за определяне на размера на обезщетението. Твърденията, свързани с това, че обезщетението е заплатено, е направено от въззивника едва с въззивната жалба, поради което и те не следва да бъдат обсъждани във въззивното производство.

Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел III от глава 10 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Видно от разпоредбата база за определяне на обезщетението по 222, ал. 3 КТ е брутното трудово възнаграждение за последния пълен работен месец преди прекратяването на трудово правоотношение.

Със Заповед от 28.02.2022 г. на управителя на „И.“ ЕООД е прекратено трудовото правоотношение, възникнало по силата на трудов договор от 15.09.2008 г., считано от 25.02.2022 г. Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда и молба, подадена от Е. Х. Б. – Б.. По делото е приета молба от 28.01.2022 г., подадена от ищцата, с която на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда е прекратила едностранно без предизвестие трудовия 4 договор поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е поискала и изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.

Съгласно чл. 327, ал. 1 от Кодекса на труда работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (т. 12). Трудовото правоотношение се прекратява с отправяне на едностранно волеизявление от работника или служителя, адресирано до работодателя, като не е необходимо насрещното му изявление. Издадената заповед от 28.02.2022 г. констатира прекратяване на трудовото правоотношение, но датата, на която е настъпил прекратителния му ефект е 28.01.2022 г., независимо от отразеното от работодателя.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при съобразяване на приложимите разпоредби и като съобразява, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 25.02.2022 г. приема, че основа за определяне на дължимото обезщетение е брутно трудово възнаграждение в размер на 4868,46 лева, като общият му размер е 29210,76 лева. Не се установява от събраните по делото доказателства, че това обезщетение е платено от работодателя.

Следователно, правилни са фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно възникването и съществуването на задължение за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.

Решението е правилно и в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл.

84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, страните не са уговорили, а и законът не предвижда срок, в който да бъде заплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, поради което и работодателят изпада в забава след покана. С молба от 28.01.2022 г. ищцата е поканила ответното дружество да заплати дължимото обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което и работодателят е в забава за 5 плащането му от получаване на поканата. Доколкото ищцата е определила период от 01.03.2022 г., която дата следва датата на изпадане в забава на работодателя, то и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се явява основателен до установения от районния съд размер.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4253/20.03.2023 г. по гр.д. № 39433/2022 г. по описа на СРС, 153 състав в обжалваната част, с която „И.“ ЕООД е осъдено да заплати на Е. Х. Б. – Б., на основание чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 29210,76 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца, ведно със законната лихва от 18.07.2022 г. до окончателното плащане, сумата от 1127,86 лева – мораторната лихва за периода от 01.03.2022 г. до 17.07.2022 г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6