Определение № 35 от 08.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35 гр. София, 08.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

П. Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Частно касационно търговско дело № 20258003901830 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. П. К. от САК против определение № 333 от 10.06.2025 г., постановено по в. т. д. № 78/2025 г. на Апелативен съд - Варна. С посоченото определение е оставено без уважение искането на адв.

К . за изменение на постановеното по в. т. д. № 78/2025 г. решение № 84 от 21.03.2025 г. в частта за разноските чрез присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение за осъществено пред въззивната инстанция безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.1, т.1 ЗАдв. на ищеца Ж. Ц. Ж. в размер на 10 182 лв. с ДДС - равностойност на 5 205.97 евро с ДДС.

В частната жалба се поддържа, че въззивният съд неправилно е отказал да измени решението си като присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение, дължим съобразно защитавания по делото материален интерес и предоставената адвокатска услуга. Излагат се доводи, че в хипотезата на безплатно предоставена правна защита по чл.38 ЗАдв. няма сключен договор между адвокат и клиент, по силата на който адвокатът да се е съгласил да осъществява процесуално представителство срещу възнаграждение в размер, по-нисък от минимално предвидения в НМРАВ (сега Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, 1 загл. изм. ДВ бр.14 от 2025 г.), и с оглед на това по отношение на дължимото в тази хипотеза адвокатско възнаграждение е неприложимо задължителното тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело № С - 438/2022 г. на Съда на ЕС, с което въззивният съд е мотивирал преценката си за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК. Навежда се и оплакване, че въззивният съд е намалил дължимото възнаграждение под предвидения в цитираната наредба минимален размер, без да е направено възражение от насрещната страна.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е подаден отговор от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - чрез процесуален представител юрисконсулт, в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С решение № 84 от 21.03.2025 г., постановено по в. т. д. № 78/2025 г., Апелативен съд - Варна е потвърдил решение № 200 от 08.11.2024 г. по гр. д.

№ 209/2023 г. на Окръжен съд - Разград в обжалваните от двете страни части, с които „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на Ж. Ц. Ж. обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 04.05.2022 г. ПТП за разликата над сумата 150 000 лв. - равностойност на 76 693.78 евро, до сумата 300 000 лева - равностойност на 153 387.56 евро, ведно със законните лихви от уведомяване на застрахователя на 16.12.2022 г. до окончателното изплащане, и е отхвърлен предявеният срещу „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата до претендираните 400 000 лв. равностойност на 204 516.75 евро. В зависимост от изхода на въззивното производство с решението въззивният съд е осъдил „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплати на адв. П. К. адвокатско възнаграждение в размер на 2 598 лв. с ДДС - равностойност на 1 328.34 евро с ДДС, за осъществено пред въззивната инстанция безплатно процесуално представителство на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. на ищеца Ж. Ж..

В срока по чл.248 ГПК адв. К. е подала молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като е поискала да й бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение до дължимия според 2 виждането й размер от 10 182 лв. с ДДС - равностойност на 5 205.97 евро. С обжалваното в настоящото производство определение от 10.06.2025 г.

Апелативен съд - Варна е оставил молбата на адв. К. без уважение, след като е преценил, че не са налице предпоставки за изменение на решението по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е мотивирал произнасянето си със съображения, че определеното при постановяване на решението адвокатско възнаграждение е съобразено със задължителното тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/2022 г. на Съда на ЕС, според което предвидените в наредба на Висшия адвокатски съвет минимални адвокатски възнаграждения не са задължителни за съда, като са взети предвид фактическата и правна сложност на спора във въззивното производство, в което спорът се е свел единствено до справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, защитавания от адв. К. материален интерес и действително извършената от нея работа по делото.

Обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него е неоснователна.

Осъществяването на безплатно процесуално представителство при условията на чл.38 ЗАдв. поражда право за процесуалния представител адвокат да получи възнаграждение за работата си в размер, определен от съда.

Според задължителното за националния съд тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на Съда на ЕС, относимо и към хипотезите на чл.38 ЗАдв. (определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на І т. о., определение № 1183/14.03.2024 г. по гр. д. № 2605/2023 г. на ІІІ г. о., определение № 1239/13.05.2024 г. по ч. т. д. № 1555/2023 г. на І т. о. и др.), при преценката за размера на дължимото възнаграждение националният съд не е обвързан от фиксираните в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения. За да определи обоснования и справедлив размер на адвокатското възнаграждение, което се дължи за оказано безплатно процесуално представителство на основанията по чл.38 ЗАдв., съдът следва да изходи от обективни критерии - вид и предмет на делото, фактическа и правна сложност на спора, материален интерес, обем и съдържание на осъществената от процесуалния представител - адвокат правна защита.

3

В развилото се пред Апелативен съд - Варна въззивно производство спорът между страните се е концентрирал върху справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претендирано с предявения от ищеца пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, и не се характеризира с висока фактическа и правна сложност. Пред въззивната инстанция не са оспорвани фактическите констатации в обжалваното първоинстанционно решение, не са въвеждани нови защитни твърдения и доводи и не са събирани нови доказателства при предпоставките на чл.266 ГПК. Процесуалните действия, извършени от адв. К. в качеството на пълномощник на ищеца с цел защита срещу подадената от ответника въззивна жалба, се изчерпват с подаване на отговор на жалбата и на молба - становище по същество, без участие в открито съдебно заседание. Съобразявайки отсъствието на фактическа и правна сложност на спора, обема и съдържанието на предоставената от адв. К. адвокатска услуга и защитавания от адв. К. материален интерес, настоящата инстанция споделя изцяло извода на въззивния съд, че сумата 2 598 лв. с ДДС - равностойност на 1 328.34 евро с ДДС, представлява обоснован и справедлив размер на адвокатското възнаграждение, което адв. К. има право да получи за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца в производството по в. т. д.

№ 78/2025 г. на Апелативен съд - Варна. Фактическата и правна сложност на спора във въззивното производство - от една страна, и реално предоставената от адв. К. правна защита и съдействие на ищеца във въззивното производство - от друга, не предполагат определяне на възнаграждение в по-висок размер, респ. в претендирания с молбата по чл.248 ГПК размер. В случаите по чл.38 ЗАдв. възнаграждението на процесуалния представител - адвокат се определя по преценка на съда, основана на примерно изброените по-горе обективни критерии и необвързана - според цитираното решение на Съда на ЕС, с минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдържащи се в приетата от Висшия адвокатски съвет наредба от 2004 г. Поради това оплакванията на адв. К., че съдът е „намалил“ следващото й се възнаграждение под минималните размери в същата наредба, без да е направено възражение от ответника (по аналогия от чл.78, ал.5 ГПК), са неоснователни.

Предвид изложеното, определението, с което Апелативен съд - Варна е оставил без уважение молбата на адв. К. по чл.248 ГПК, следва да бъде 4 потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 333 от 10.06.2025 г., постановено по в. т. д. № 78/2025 г. на Апелативен съд - Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5