Решение № 96 от 13.05.2026, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Видин, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ

ГАБРИЕЛ П. ЙОНЧЕВ при участието на секретаря НАНСИ ИЛ. НАЧКОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261300600088 по описа за 2026 година

Делото е образувано по въззивна жалба на Б. Ц. С. от с. Дружба, обл.Видинска, ул. „*“ № * против Присъда №1/13.01.2026г. постановена по НЧХД №583 по описа на Районен съд-Видин за 2025г.

В жалбата се развиват съображения, че така постановената присъда е незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила.

Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимите да бъде признати за виновни и осъдени по повдигнатото срещу тях обвинение.

Предявен е гр. иск от страна на частния тъжител за сумата от 4000лв. против подсъдимите Г. Евдокиева и Л. Г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление.

Подсъдимите Г. Евдокиева и Л. Г., редовно призовани не се явяват 1 в с.з.

Обвинението е по чл. 130, ал.2, вр. с чл. 20, ал.2 от НК.

Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал и след като извърши служебна проверка на присъдата в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК намира, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваната присъда следва да бъде потвърдена с оглед на следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу обжалваем акт.

С атакуваната присъда

Районен съд Видин е признал подсъдимите Г. Е. и Л. Г. за невинни и ги е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като е обсъдил тези доказателства поотделно и в съвкупност. Фактическата обстановка, която е приета за установена се доказва по несъмнен начин. По делото са изяснени обстоятелствата, които са свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилно решаване на делото. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават процесуалните права на страните.

С оглед установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е приел, че от събраните доказателства не може да се направи несъмнен и безспорен извод, че именно подсъдимите Г. Евдокиева и Л. Г. са извършили престъплението, предмет на настоящото обвинение.

Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

С оглед на събраните на досъдебното производство и във фазата на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по делото е безспорно установено, че на 12.04.2025г. тъжителят С. , заедно със 2 свидетелите К.Д.М. и Г. В. Г. отишли в дома на двете подсъдими, находящ се в с. Дружба, обл.Видинска, ул. „*“ № *.

Причината за посещението било намерението на тъжителя С. да поиска фактура от свид. В.Т.Ц., който съжителствал с подс. Г. Е., във връзка с извършен от страна на Ц. ремонт в дома на тъжителя.

Според тъжбата още при влизането на тъжителя в двора на подсъдимите възникнал скандал, при който подс. Г. Е.ударила с тиган тъжителя по главата, а нейната майка - подс. Л. Г. му нанесла удар с дървен кол по гърба.

По делото е разпитан К.М., свидетел на частния тъжител.

Той представя фактическа обстановка, която противоречи на деянието, което е описано в тъжбата. В показанията си М. твърди, че Г.

Е. е нанесла удар с тиган по главата на тъжителя С., а Л. Г. му нанесла удар с дърво по главата.

Тоест, според свидетеля К. М. са нанесени два удара по главата на тъжителя – с тиган и с дърво. /протокол от 26.11.2025 година/. Този свидетел не сочи да е бил нанесен удар с дърво по гърба на тъжителя.

Съдът е кредитирал показанията на свид. М., като е приел, че са убедителни, непротиворечиви, логическо обосновани и относими към предмета на доказване по делото.

Противна теза развива свид. В.Ц., който съжителства с подс. Г. Е..

Той твърди, че двете подсъдими не са нанесли удари на тъжителя С., които са довели до описаните травматични увреждания.

Свид. Ц. твърди, че тъжителят С. му е нанесъл удар и го е повалил на земята.

Съдът не е дал вяра на показанията на този свидетел.

Съдебния състав не е дал вяра на показанията на свид. Георги Георгиев, който единствен твърди, че Л. Г. е ударила Б. с тиган, а Г.

Евдокиева – с кол.

Това е така, защото Съдът е приел за достоверни показанията на свидетеля К. М.

Накратко фактическата обстановка от страна на обвинението изглежда по следния начин:

3

Свидетели на обвинението са М. и Г.

Свидетелят М. твърди, че Г. Е. е ударила тъжителя С. с тиган по главата, а Л. Г. го е ударила с дърво по главата /протокол от 26.11.2025 година/. Този свидетел не сочи да е бил нанесен удар с дърво по гърба на тъжителя.

Свидетелят Г. твърди, че Л. Г. е ударила Б. с тиган, а Г. Е.– с кол по гърба.

Съдът е назначил Съдебномедицинска експертиза. Заключението на съдебния медик д-р А.П. И.а е, ч е на тъжителя С. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясна китка горна повърхност с оток, ограничено кръвонасядане по странична повърхност на дясна коленна става, довела до болка и страдание/стр.71 от делото на ВРС/.

Доколкото от експертизата не личи да са били увредени главата или гърба на тъжителя /които според обвинението са били обект на физическо посегателство/ Съдът правилно е приел, че няма доказателства за физическо увреждане, които да подкрепят обвинителната теза.

Увреждания има по дясна китка и по дясна коленна става, които по никакъв начин не могат да се свържат с увреждания от удар с тиган по главата и удар с кол по гърба на тъжителя.

Правилно ВРС е приел, че от доказателствата по делото не може да се направи категоричен и безспорен извод, че двете подсъдими са виновни в извършване на престъплението, за което им е повдигнато обвинение и ги е оправдал по това обвинение.

Фактическата обстановка, която е установена от Районния съд се възприема изцяло от въззивния съд. Разпитани са всички свидетели, които имат информация за извършеното престъпление и могат да установят факти по внесеното обвинение. Писмените доказателства подкрепят и допълват установената със свидетелски показания фактическа обстановка. Те са обстойно анализирани в мотивите към Присъдата.

Фактическата обстановка е установена коректно и точно и изцяло 4 обезпечава разкрИ.ето на обективната истина по делото.

С оглед на това въззивната инстанция намира, че основавайки се на правилно изяснена фактическа обстановка Районният съд е постановил Присъда, която е обоснована от фактическа страна.

С оглед горните съображения въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид на установеното по-горе Видински окръжен съд намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1/13.01.2026г. на Районен съд – Видин, постановена по НЧХД №583 /2025 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и/или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5