Решение № 350 от 19.08.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. София, 19.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Невена Грозева

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Петя Маринова като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200302 по описа за 2026 година Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.И., защитник на подсъдимата А. Т. М., срещу решение №13 от 27.01.2026 г., постановено по внохд №78/2025 г. по описа на Апелативен съд- Варна.

В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакванията са свързани с: 1. неизясняване на важни фактически обстоятелства относно това кое лице е вписвало фактурите в дневниците за продажба на доставчиците на дружеството на подсъдимата, респективно ги е включвало в СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди; имали ли са дружествата съконтрахенти на /фирма/ пълномощници и в частност дали св.Б.

Х. и св.С. С. са упълномощавали трето лице да действа от името на /фирма/ и /фирма/; 2. липса на мотиви досежно това кой е подписал приемателно предавателните протоколи и дали положените подписи в тях са на лицето, което е посочено като предало стоката; 3. неправилно кредитиране на показанията на св.Е. Х., дадени на досъдебното и съдебното производство и неоснователно игнориране на заявеното от нея след направената почивка в съдебното заседание; 4. несъобразяване с постановеното решение на Варненски административен съд; 5. несъобразяване с изложеното от вещото лице М. по изготвената ССчЕ-за, че са налице данни за реалност на сделката между /фирма/ и дружеството на подсъдимата; 6. необоснован отказ от назначаването на графологическа експертиза за установяване дали подписите за доставчик в приемо- предавателните протоколи и фактурите, издадени от 1

/фирма/, /фирма/, /фирма/, /фирма/, /фирма/, /фирма/ са положени от лицето К.

Ж.; 7. непровеждането на разпит на собственика и управителя на /фирма/- Г.

А., на /фирма/- К. К. и на /фирма/- Л. Л.; 8. липса на субективната страна на престъплението, инкриминирано на подсъдимата, като в тази насока се твърди, че св.К. Ж. се е представял пред нея за пълномощник на дружествата съконтрахенти на /фирма/ и от тяхно име е доставял стоки за представляваното от нея юридическо лице, като едва в хода на данъчната ревизия А. М. е разбрала за некоректността му; 9. игнориране от страна на съда на основното заключение на ССчЕ-за, съгласно което са налице данни за получени стоки от дружеството на подсъдимата, които в последствие са продадени на клиенти на /фирма/, но липсват достатъчно документи, че тези стоки са закупени именно от процесните доставчици по инкриминираните фактури, тъй като няма данни те да са разполагали със складова база и собствен или нает транспорт; 10. неправилност в извода на съда за недостоверност на изготвения и представен от подсъдимата „стоков поток“, както и за некредитиране на обясненията й, че стоката по фактурите й е била предавана преди да бъдат изготвени те. В заключение се моли да бъде отменено въззивното решение, като подсъдимата бъда оправдана или при условията на евентуалност, делото да бъде върнато за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимата поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба, поради липса на претендираните с нея касационни основания. Предлага решението на въззивната инстанция да бъде потвърдено.

Подсъдимата А. Т. М. редовно призована не се явява в съдебното заседание, поради което не взема становище.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №76 от 29.11.2024 г., постановена по нохд №669/2021 г., Варненски окръжен съд е признал подсъдимата А. Т. М. за виновна в това, че в периода 01.10.2013 г. – 30.09.2014 г. в /населено място/, при условията на продължавано престъпление, като пълномощник на собственика и представляващ /фирма/ избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като потвърдила неистина-несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи покупки в подадени пред ТД на НАПВарна месечни справки- декларации по ЗДДС, които се изискват по закончл.125 ал.1 от ЗДДС, и неправомерно ползвала данъчен кредит по фактури, по които не са осъществени сделки, като с деянията са укрити данъчни задължения общо в размер на 203 812,21 лв., поради което и на основание чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.2 във вр.с чл.26 ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК й е наложил наказание една година и три месеца лишаване от свобода, което да се 2 изтърпи при първоначален „общ“ режим.

Подсъдимата е била оправдана за това, че за данъчен период м.септември 2014 г. в СД с вх. №3002251683/14.10.2014 г. неправомерно ползвала пълен данъчен кредит в размер на 1930 лв. по фактура №5000000016/11.09.1014 г. с издател /фирма/, с данъчна основа 9650 лв. и ДДС 1930 лв.

С присъдата на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на девет месеца, наложено на подсъдимата по нохд №336/2014 г. на ОС-Варна, търпимо при „общ“ режим.

В тежест на А. М. са били възложени направените по делото разноски.

По жалба на защитника на подсъдимата пред Варненски апелативен съд е било образувано внохд №78/2025 г., приключило с решение №13 от 27.01.2016 г., с което първоинстанционната присъда е била изменена, като наложеното на подсъдимата М. наказание лишаване от свобода за извършеното от нея престъпление по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.2 във вр.с чл.26 от НК е било намалено от една година и три месеца на една година. В останалата част присъдата е била потвърдена. Подсъдимата е била осъдена да заплати направените пред апелативния съд разноски.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Внимателно разгледани оплакванията на касатора могат да се обобщят в три групи: 1. отказ на решаващия съд да попълни доказателствения материал по делото с допълнителни доказателства, станало причина фактическата обстановка да не бъде изяснена в пълнота; 2. оспорване на извода на въззивната инстанция за нереалност на сделките и услугите по инкриминираните фактури; 3. незаконосъобразност на приетото от апелативния съд, че е налице субективна съставомерност на престъплението, за което М. е била осъдена на първа инстанция.

ВКС намира възведеното първо оплакване за неоснователно. По делото е събран огромен доказателствен материал, които е бил предмет на задълбочен и обективен анализ и оценка от въззивната инстанция. Нещо повече, с цел пълното изясняване на фактите по делото АС-Варна е провел въззивно съдебно следствие, като е изслушал вещите лица по компютърната и ССчЕ-зи, приобщил е редица писмени доказателства и е назначил и приел допълнителна ССчЕ-за, част от задачите по която са били поставени от защитата на подсъдимата. Съвкупният доказателствен обем е позволил на апелативния съд да изгради в пълнота изводите си по фактите, на базата на които да извърши преценка и досежно приложението на материалния закон.

Причината за неосъществяване на разпит на лицата Г. А., собственик и управител на /фирма/ и на Л. Л., собственик и управител на /фирма/ има обективен характер- същите не са могли да бъдат издирени и установени още на досъдебното производство, поради което не са били включени и в списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт. Впрочем нито пред първоинстанционния съд, нито с въззивната жалба или в хода на съдебното следствие пред апелативния съд, касаторът е отправил искане за разпит на 3 тези лица в качеството им на свидетели. Единствено по отношение на лицето Р. Я., собственик на /фирма/, е било правено пред ОС- Варна искане за разпит, но съдът е установил, че това лице е починало. Действително служебното начало задължава решаващите съдилища да събират доказателства и по свой почин, но само тогава когато считат, че са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване. Ако са налице редица убедителни доказателства, касаещи фактите от предмета на доказване, преценката за необходимостта от попълване на делото с още допълнителни доказателства, е изцяло в техните правомощията, като в тези случаи, обстоятелството, че такива не се събрани, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Възраженията на защитата срещу изводите за достоверност на показанията на св. Е. Х. от досъдебното производство и в съдебното заседание пред първия съд, преди дадената от съда почивка, не държат сметка за правомощията на касационната инстанция и за особеностите на настоящото производство. Извън обхвата на касационната проверка остава обосноваността на въззивния акт и тъй като по правило ВКС е съд само по правото, настоящият състав не може да пререшава въпроса за правдивостта и убедителността на едно или друго доказателство или доказателствено средство. Изключителна дискреция на решаващия съд е да кредитира с доверие изцяло или отчасти свидетелски показания, да приеме за достоверни тези от досъдебното производство, като отхвърли дадените в съдебно заседание или обратно, стига те да са били интерпретирани съобразно действителното им съдържание и смисъл, да не им е предадено значение, каквото нямат и да са изложени убедителни съображения за взетото решение.

В случая не са налице основания за намеса на касационния съд по отношение съдебната оценка на заявеното от св.Х. на досъдебното производство, в хода на първоначалния й разпит пред ОС-Варна и последващите й изявления след направената почивка. Именно последните показания на св.Е. Х. не са били възприети с доверие, като изложените в тази насока мотиви, не търпят критика. Що се отнася до неудовлетворяване от въззивния съд на искането на защитата за назначаване на графологична експертиза на подписите на доставчик във фактурите и приемо- предавателните протоколи, издадени от дружествата /фирма/, /фирма/ и /фирма/ и дали те са положени от св.К. Ж., ВКС констатира, че втората инстанция мотивирано го е отхвърлила не само с определението си от съдебното заседание, но е изложила и подробна аргументация за отказа си в мотивите към решението, която се споделя от касационния състав. Съображенията на ВКС по този въпрос ще бъдат изложени в решението по-долу. Впрочем прави впечатление, че в съдебното заседание пред АС- Варна е било подновено направеното във въззивната жалба искане за експертиза на подписите, но само по отношение на документите, издадени от посочените по-горе три дружества, а в касационната жалба се отправя упрек към съда и за това, че е отказала графологично изследване на подписите в счетоводните документи, издадени и от дружествата /фирма/, /фирма/ и /фирма/, което е некоректно.

На следващо място, важен елемент за съставомерността на инкриминираното престъпление по чл.255 ал.3 във вр.с ал.1 т.2 от НК е 4 установяването на фиктивност на сделките и услугите по инкриминираните фактури, издадени от дружествата /фирма/, /фирма/, /фирма/, /фирма/, /фирма/, /фирма/, /фирма/ и /фирма/, съконтрахенти на /фирма/, чиито пълномощник е била подсъдимата А. М.. Установяването на фиктивност на сделките и услугите предпоставя наличието на инкриминираното изпълнително деяние по т.2 на чл.255 ал.1 от НК- потвърждаване на неистина в подадени пред ТД на НАП справки- декларации, които се изискват по силата на чл.125 от ЗДДС.

На базата на събрания доказателствен материал, въззивната инстанция изключително подробно е мотивирала извода си за фиктивност на сделките и услугите по инкриминираните фактури, като това е сторила поотделно за всяко едно от дружествата съконтрахенти на /фирма/ /л.45-79 от съдебните мотиви/. Доколкото този въпрос отново се поставя в касационната жалба, настоящият състав счита, че следва да го обсъди.