Решение № 195 от 19.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Бургас, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Ж. Попова

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Благовест Д. Вангелов като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242100600261 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивен протест на Районна прокуратура – Бургас против Присъда № 16 от 10.04.2023 г. на Районен съд – Несебър, постановена по НОХД № 311/2021 г. по описа на същия съд..

С атакуваната присъда подсъдимият Е. Г. С., ЕГН **********, е признат за невиновен, затова че на 20.01.2020 г. около 14:30 часа по околовръстен път в гр. Несебър, в кв. „Черно море“, след кръстовището в посока магазин "Жанет", управлявал моторно превозно средство – електрическа триколка с неустановена марка и модел, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метаамфетамин, установена по надлежния ред – чрез измерване с техническо средство „Drager Drug Test 5000“, с фабричен № ARJJ-0041, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачи на МПС, 1 поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.

С атакуваната присъда подсъдимият Е. Г. С., ЕГН **********, е признат за невиновен и затова че на 20.01.2020 г. около 14:30 часа по околовръстен път в гр. Несебър, в кв. „Черно море“, след кръстовището в посока магазин "Жанет", управлявал моторно превозно средство – електрическа триколка, с неустановена марка и модел, и с неустановена собственост, което не е регистрирано по надлежния ред съгласно чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

С атакуваната присъда, подсъдимият Е. Г. С., ЕГН **********, е признат за виновен затова, че на 20.01.2020 г. около 14:45 часа в гр. Несебър, в кв.

„***", до № ***, без надлежно разрешително, съгласно чл. 7, чл. 30 и чл. 73, ал. 1 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал.

1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от употребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина", а именно метамфетамин с нето тегло 0,245 грама, със съдържание на метамфетамин 29,20 % на стойност 6,13 лева шест лева и тринадесет стотинки/, изчислена съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случая е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. ал.3 предл. второ, т. 1, предл. първо от НК е осъден на глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл по веществените доказателства, приложени по делото, като е постановил да бъде върната на подсъдимия С. иззетата като веществено доказателство електрическа триколка 2 с неустановена марка и модел, а приложената по делото един брой тестова касета „Drager Drug Test 5000“, с фабричен № ARJJ-0041, референтен № ARLN – 0283, тест № 8323175 от извършената проба, е постановил да остане по делото и да се унищожи след изтичане на срока за съхранение на последното. Наред с това и на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, съдът е отнел в полза на Държавата неизразходваната част от наркотичното вещество, изпратена с писмо рег. №304000-1653 от 29.01.2020 г. на съхранение в Централно митническо управление гр. София, като е разпоредил тя да се унищожи след влизане на решението в сила. Съдът е отнел в полза на Държавата, на основание чл. 53, ал.1, б. „А” от НК, опаковките от наркотичното вещество – хартиен плик с три броя сини печати на БНТЛ – ОД на МВР Бургас, като е разпоредил същите да бъдат унищожени като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

С атакуваната присъда подсъдимият С. е осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР Бургас, сумата от 74,10 лева (седемдесет и четири лева и десет стотинки), представляваща направените в досъдебното производство разноски за химическа експертиза, както и сумата от 65,67 лв.

(шестдесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки), платими по сметка на Районен съд – Несебър, представляваща част от направените разноски в хода на съдебното следствие.

Прокуратурата атакува постановената присъда в оправдателните й части като незаконосъобразна, неправилна и необоснована. В протеста се твърди, че относимата към правния спор фактическа обстановка е напълно и безспорно установена, затова се изразява несъгласие с правния извод на районния съд за липса на обективна и субективна съставомерност на инкриминираните деяния по чл. 343Б, ал.3 от НК и по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК. Излагат се конкретни фактически и правни доводи в подкрепа на възражението, като прокурорът иска атакуваната присъда да бъде отменена в обжалваните й части и вместо нея да се постанови нова, с която С. да бъде признат за виновен и за престъпленията по чл. 343Б, ал.3 от НК и по чл. 345, ал.2, вр. ал.1 от НК, като му бъде наложено справедливо наказание. Като следствие от това се иска и привеждане в изпълнение на наказанието, наложено на подсъдимия с влязла в сила присъда по НОХД № 238/2019 г. на Районен съд – Сливен предвид наличие на предпоставките за това, установени в чл. 68, ал.1 от НК.

3

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас заявява, че не поддържа въззивния протест и го намира за неоснователен.

Изразява становище, че и двете инкриминирани деяния са несъставомерни от обективна страна, доколкото приема, че на процесната дата подсъдимият е управлявал превозно средство, което не представлява МПС. Ето защо намира, че макар фактът на употребени наркотични вещества от С., да е безспорно установен, правилно първоинстанционният съд е приел, че от обективна страна деянието е несъставомерно, тъй като управляваната триколка, макар и да е превозно средство, но не попада в категорията на моторните такива. В подкрепа на този си извод прокурора акцентира, на обстоятелството, че триколката е снабдена с електрически двигател, а към инкриминирания период изискването на ЗДвП е било за двигател, който следва да бъде с обем не по-малко от 50 куб. см. Ето защо приема за правилен извода на първостепенния съд, че подобно превозно средство не е подлежало на регистрация към момента на деянието, поради което моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена изцяло.

Подсъдимият Е. С., редовно призован се явява, оспорва въззивния протеста и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Защитникът на подсъдимия изразява становище за неоснователност на въззивния протест. Намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена. Смята мотивите към присъдата за ясни, подробни и добре аргументирани, не предизвикват никакво съмнение за волята на съда, като според защитника районният съд изключително ясно, разбираемо и съобразно наличната към момента законова уредба правилно е обосновал изводите си, защо подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението по чл. 343б ал. 3 НК и по обвинението по чл. 345 НК, а именно поради това, че процесната вещ не представлява МПС и не може да бъде класифицирана като такава по някой от критериите, които законодателят и европейският регламент поставят, за определяне на едно превозно средство като МПС.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивния протест, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и 4 като извърши, в пределите, посочени в чл. 314 ал.1 от НПК, цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивният протест се явява процесуално допустим, тъй като е предявен в предвидения от закона срок от съответната компетентна прокуратура, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледан по същество, въззивният протест се явява неоснователен.

Производството пред районния съд се е развило по реда на глава ХХ от НПК.

Въззивният съд намира, че в хода на съдебното следствие контролираната съдебна инстанция е положила необходимите усилия да изясни правно значимите обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, включително като е осигурила на страните равнопоставеност и състезателност при осъществяване на доказателствената им дейност, което е позволило по делото да бъде събран, при спазване правилата, установени в НПК, годен и относим към предмета на доказване доказателствен материал, достатъчен по обем, за да обоснове изложените в мотивите на обжалваната присъда фактически констатации. Настоящият въззивен състав, предвид предоставените му от закона правомощия, извърши собствена проверка и анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, и направи заключение, че приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана ясно и недвусмислено, което позволява осъществяване на въззивната проверка, включително и по отношение на изведените фактически констатации от първата съдебна инстанция.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав изцяло споделя възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка по делото, а именно:

Подсъдимият Е. Г. С. е роден на *** г. в гр. ***, живее в същия град, *** гражданин е, има завършено *** образование, ***, ***, ***.

Към инкриминираната дата, посочена в настоящия обвинителен акт Е.

С. е бил осъждан с определение от 20.03.2019 г. по НОХД № 238/2019 г. за 5 одобряване на споразумение, по силата на което подсъдимият се е признал за виновен за извършено, за времето от 24.11.2017 г. до 28.11.2017 г., в село ***, община ***, престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т.5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.

26, ал.1 от НК, като за това му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три години. Определението за одобряване на споразумението е влязло в сила на 20.03.2019 г.

Подсъдимият С. е правоспособен водач на моторно превозно средство от 08.06.1998 г. с категории А, В и АМ, като е притежавал Свидетелство за управление на МПС № 280213842, издадено на 09.08.2010 г. със срок на валидност до 02.08.2020 г.

С влязло в сила на 13.12.2018 г. Наказателно постановление № 17-0769006934 от 08.02.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП на подсъдимия Е. Г. С. са били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на две хиляди лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

През лятото на 2019 г. подсъдимият С. закупил по интернет триколесно пътно превозно средство, което му било доставено чрез куриер.

На 20.01.2020 г. подсъдимият се движил по улиците на гр. Несебър с това превозно средство, като около 14:30 часа на същата дата се движел в посока от Гранд Маркет „Жанет“ в град Несебър към квартал „Черно море“, когато се разминал с лек автомобил „Фолксваген Голф“, в който пътували полицейските служители свидетелите Р. К. К., Х. С. Т. и С. М. А.. По това време те изпълнявали служебните си задължения като извършвали обход в района.