Определение № 3546 от 29.09.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3546 гр. Варна, 27.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100502017 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на И. А. Р. срещу Решение № 2065 от 24.06.2022г. постановено по гр.д. № 10635/2021г. по описа на ВРС, X-ти състав, с което на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за защита от дискриминацията са отхвърлени предявените от въззивника срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София искове за приемане за установено в отношенията между страните, че е нарушено правото на ищеца на равно третиране по признак лично положение в периода 05.02.2018г. до 27.01.2021г. вследствие постановени откази от Началника на Затвора, гр. Варна да ползва собствените си електрически уреди – един брой индукционен котлон, един брой тенджера и един брой тиган докато изтърпява наказанието „доживотен затвор“ в Затвора, гр. Варна, както и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа от бъдещи нарушения на забраната за дискриминация.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по непредявен иск – съдът служебно доразвил фактическите твърдения на ищеца, подменяйки предмета на делото в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, както и произнасяйки се по нередовна искова молба, като не е съдействал на ищеца за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Съдържа евентуални оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, както и необоснованост. Развитите доводи са, че неправилно ВРС е приел, че режимът на придобиване и ползване на котлон и малка фурна е разрешителен и като такъв попада в правомощията на Началника на съответния затвор, като същият има право сам да прецени следва ли да разреши или не ползването. Със своя Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018г.

1

Министърът на правосъдието е утвърдил Списък с разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които осъдените и задържаните по реда на НПК лица, настанени в затворите, могат да държат при себе си или на определени за целта места. Съгласно т. 3 от раздел III от този списък, като вещи и предмети, които могат да се ползват с разрешение на началника на затвора са котлон и малка фурна за общо ползване, които се съхраняват в специално определени помещения и се ползват по ред определен от началника на затвора. В изпълнение на заповедта на министъра на правосъдието, началникът на Затвора – Ловеч със своя заповед е разписал право на лицата, осъдени на доживотен затвор да съхраняват и ползват електроуредите котлон и фурна; със своя заповед началника на Затвора – София е уредил подробно реда и начина на внасяне на котлон и малка фурна в обособени „кухненски боксове“ за общо ползване на лишените от свобода, а в Затвора – Плевен ищецът е ползвал закупените от него електроуреди до привеждането му в Затвора – Варна на 18.01.2018г.

Въпреки отправените от него молби до началника на Затвора – Варна да ползва по определен ред собствените си вещи, искането му не е било удовлетворено. Притежанието на лични вещи и тяхната употреба изначално са разрешени от Министъра на правосъдието, съгласно издадената от последния заповед, която вменява задължение на началниците на затворите, да организират мероприятия и осигурят на лицата лишени от свобода, както битови и административни, така и социални условия, за да могат същите да ползват личните си вещи, вкл. да употребяват в ежедневието си котлон и фурна. Следователно, не е въпрос на лична преценка на началника на затвора и не е в неговата компетентност да решава дали даде такова разрешение или не. От доказателствата по делото е установено, че в местата за лишаване от свобода – Затворите – София, Ловеч и Плевен, на лицата лишени от свобода са създадени условия, обезпечаващи и гарантиращи им да ползват процесните електроуреди.

За разлика от изброените места, в Затвора – Варна липсват създадени предпоставки и условия, осигуряващи на лишените от свобода, в т.ч. на въззивника да ползват котлон и фурна. От друга страна с погрешно разпределената доказателствена тежест, първоинстанционният съд лишил въззивника от възможността да докаже, че като изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ е поставен в по-неблагоприятно от други лица в същото положение, изтърпяващи същото наказание в затвори на територията на страната. В тази връзка правото на ищеца на равно третиране е нарушение вследствие неупражняване на контрол от страна на ГДИН върху администрацията на Затвора – Варна относно провеждане на надлежни организационни мероприятия, които да осигурят на лицата лишени от свобода условия, за да могат същите да ползват личните си вещи. Необоснован е изводът на ВРС, че сравними сходни обстоятелства са налице, когато се сравняват лишени от свобода с еднакви наказания само в един затвор, а не и в различни. Контрол за изпълнение на заповедта на министъра не е проведен от ответната дирекция, с което е допуснала по отношение на ищеца дискриминационно отношение по признак „лично положение“, в нарушение и на международноправните норми, регламентиращи статута на лишените от свобода в затворите /Препоръка Rec/2006/2 на Комитета на министрите на държавите членки, относно Европейските правила за затворите/. В този смисъл отправил искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което исковете да се уважат с извод за 2 основателност.

В отговор на жалбата Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ оспорва доводите в нея. Поддържа, че правилно въз основа на доказателствата по делото ВРС е приел, че ищецът не е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с останалите осъдени лица, изтърпяващи наказание доживотен затвор в Затвора – Варна, поради което не може да се приеме, че спрямо е налице дискриминация по признак лично положение.

Останалите лишени от свобода в Затвора – Варна също не могат да ползват котлон и фурна.

Не е установено по делото по-неблагоприятно третиране на ищеца спрямо останалите лица в сходно на неговото положение. Дори и началниците на други затвори в страната да разрешават ползването на електроуреди, това не е задължение, което следва да се изпълни от Началника на Затвора – Варна. Последният има право да реши дали даде такова разрешение или не. В този смисъл липсва нарушение на императивна правна норма, която да обоснове дискриминационно отношение спрямо ищеца. Отправила искане обжалваното решение да се потвърди с извод за правилност.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата и отговора й не се съдържат искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.10.2022г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4