Решение № 5733 от 10.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5733 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100505522 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С Решение № 20078069 от 06.02.2023 г., постановено по гр. д. № 69607/2017 г. на СРС, ГО, 44 състав, е отхвърлен като неоснователен предявения от А. В. П., ЕГН **********, е адрес: гр. София, ул. *******, срещу Е.П.“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Е.Б.“ АД), ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „*******, БенчМарк Бизнес Център, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните недължимостта на вземане на ответника от ищцата за сумата от 1723,10 лв., представляваща начислена стойност на потребена електрическа енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, с кл. № 300047146251, съгласно извършена корекция по издадена фактура № 0228490114/18.09.2017г., за периода от 16.06.2017г. до 13.09.2017г., въз основа на констативен протокол № 1018230/13.09.2017г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца А. В. П.. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост на формираните изводи и нарушение на материалния закон. Поддържа, че давността за вземането по издадената от ответника фактура на 18.09.2017 г. е изтекла в хода на процеса на 02.10.2022 г. Направените от ответника възражения не представляват възражение по см. на чл.116 б“б“ ЗЗД, поради което с предявяване на отрицателен 1 установителен иск от длъжника не е прекъсната давността за вземането. Освен това поддържа, че неправилно СРС е приел, че в случая са налице материалноправните предпоставки за извършване на корекция на сметка. По изложени подробни правни и фактически доводи, предвид липсата на нормативно уредена корекционна процедура в случая е ненужно да се изследват материалните предпоставки на чл.48-51 ПИКЕЕ.

Неправилно с постановеното решение, съдът е приел, че е спазено изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и Общите условия на дружеството – ответник съдържат ред за уведомяване на потребителите.

По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение в посочената част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи като основателен. Претендира разноски.

Насрещната страна Е.П.“ ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Отправя искане за потвърждаване на решението на СРС като правилно и претендира разноски.

Софийски градски съд, след като съобрази доводите и твърденията на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.

Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

Страните не спорят и е установено чрез представените пред първата инстанция доказателства, че описаният в исковата молба недвижим имот — находящ се в находящ се в гр. София, ул. „*******, е бил присъединен към електрическата мрежа и за същия през исковия период ответното електроснабдително дружество е доставяло електрическа енергия, като стойността на потребление възлиза на начислената цена в общ размер от 1723,10 лв. по фактура № 0228490114/18.09.2017г., представена по делото, видно от която вземането за тази сума съставлява преизчислена стойност на потребена електрическа енергия в имота, за посочен в приложение към фактурата период от 16.06.2017г. до 13.09.2017г.

Установява се и страните не спорят, че като задължено лице по фактурата е посочена ищцата, като собственик на имота, на чието име е открита партидата за имота с кл. № 300047146251.

Чрез представения пред първата

2 инстанция констативен протокол

№

1018230/13.09.2017г., съставен от служители на отдел „Нетехнически загуби“ при „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД) се установява, че е извършена проверка на средството за търговско измерване на потреблението на електрическа енергия в процесния имот електромер с фабричен № 50627766. Съобразно отразените в протокола констатации при проверката е установено, че е нарушена пломбата на капачката на клемния блок на електромера, поставен е допълнителен проводник (шунт) между входяща и изходяща фазови клеми на клемния блок на електромера, при което е налице промяна в схемата на свързване на измервателната система на електрическа енергия. С еталонен уред ЕМСИСТ с фабричен № 0704133 със свидетелство за калибриране Е-347-2/11.01.2017г. е установено, че електромерът измерва с грешка „минус“ „-„ 95,15% по-малко от действително консумираната електрическа енергия. Указано е, че извършилите проверката техници са възстановили схемата на свързване. Протоколът е подписан от съставилите го лица и от двама свидетели, представители на Федерация на потребителите, в чието присъствие е удостоверено, че е извършена проверката.

Екземпляр от протокола е получен от служител на полицията, също подписал документа, с отбелязване, че констатациите от проверката са демонстрирани и пред него. Липсва положен подпис от името на потребителя, за когото в протокола е посочено, че е потърсен на адреса, за да присъства на проверката, но не е намерен.

Въз основа на данните от извършената проверка от страна на електроразпределителното дружество е изготвено предложение за корекция на сметка за периода от 16.06.2017г. до 13.09.2017г. с доначисляване на консумирана, но неотчетена от средството за търговско измерване електрическа енергия общо от 9736 kWh. До ищцата са изпратени писма с изх. № NTZ77817/14.09.2017r. и изх. № 1202702799/19.09.2017г., приобщени към доказателствата, с данни за извършената проверка и начислената по корекция дължима сума за потребление. Уведомителните писма са изпратени по пощата на адреса на електроснабдения имот, като пратките са върнати с отбелязване, че не са потърсени, видно от представените известия за доставяне.

Чрез приетото пред първата инстанция СТЕ, чийто изводи настоящият състав изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че констатираните при извършената проверка нарушения представляват промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване, което води до частично отчитане на потребената електрическа енергия. Установява се, че преизчислението на сметката за потребление е извършено в съответствие с методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1,6. „а“ ПИКЕЕ, за период от 90 дни, по одобрените от ДКЕВР за процесния период цени на електрическата енергия, като изчисленията са математически верни. Провереното средство за търговско измерване по данни на експерта е от одобрен тип и към датата на проверката е било технически годно и изправно, като в период до 90 дни преди проверката на 3

13.09.2017г. не са извършвани други проверки на изправността му.

Чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства се установява, че свидетелите С.Г.С. и С.Д.Ж. са присъствали при извършване на проверката в имота на описаното СТИ. И двамата свидетели сочат, че съставеният при проверката констативен протокол, предявен им от съда, е подписан от тях и останалите указани в документа лица, включително от полицейски служител, уведомен и също присъствал на проверката. Излагат, че на място са били констатирани нарушенията, описани в протокола и измерена с еталонен уред грешката на отчитане на потреблението, след което е била възстановена схемата на свързване на електромера. Дават и сведения, че потребителят е бил предварително потърсен на адреса, за да присъства, но не бил намерен

При така установеното, съдът намира следното от правна страна:

Доводите на въззивника, че в случая не е налице ред за извършване на корекция на сметка след отмяната на чл.47 ПИКЕЕ и правилата на ОУ – чл.48-чл.51 ПИКЕЕ са неприложими за този ред, а единствено за математическа формула за изчисляване на количеството ел.енергия, което е потребено, съдът намира за неоснователни.

Действително с решение № 12 897/01.12.2015 г. по адм. дело № 9 462/2014 г. на ВАС, потвърдено с решение № 1500/06.02.2017 г. на 5-членен състав на ВАС по адм. дело № 2385/2016 г. са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на нормите на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ, а с решение № 2 315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд. са отменени и последните четири разпоредби от ПИККЕ, но тези обстоятелства са ирелевантни за конкретния случай. Отмяната на норми от ПИКЕЕ (отм.); няма обратно действие.

Същевременно с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12 г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. В случая в чл. 17, чл. 18 и чл. 49, ал. 2 от ОУ ответникът е предвидил реда за уведомяване на потребителя на ел. енергия за извършената корекция, който в случая е спазен. Чл. 17, ал. 2 от действащите Общи условия на ответното дружество установява задължение за уведомяване на потребителя за сумите, 4 които дължи, а редът за това е определен в чл. 49, ал. 2 от тези общи условия.

Констатира се, че писмата до ищеца са останали непотърсени, но същият е имал възможност да се запознае със същите. Процесните правила имат характер на нормативен административен акт по смисъла на раздел III, глава пета от АПК, тъй като са приети на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и имат задължителен характер за всички негови адресати. Именно поради характера си на нормативен акт, то при прилагането им не се касае за "договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При наличието на нормативен акт, Директива 93/13 ЕИО от 1993 г. не се прилага с оглед чл. 1, ал. 2 от същата, който член е транспониран и в пар. 12а от ДР на ЗЗП, според който разпоредбите на глава шеста от Закона – чл. 143 и сл. ЗЗП, не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови и подзаконови разпоредби. В този смисъл решение № 111/17.07.2015г. по т.д.№ 1650/2014 г. на ВКС, I ТО, решение № 173/16.12.2015г. по т.д.№ 3262/2014г. на ВКС, II ТО, решение № 203/15.01.2016г. по т.д.№ 2605/2014г. на ВКС, I ТО и др., които настоящият състав споделя.

В случая проверката, за която е съставен соченият констативен протокол, е извършена на 13.09.2017г., при действието на уредбата на ЗЕ в редакцията след измененията със ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г., както и след влизане в сила на ПИКЕЕ на 16.11.2013г., с оглед на което отношенията между страните в процесния случай се регулират от разпоредбите на последните. През исковия период, за който е извършена корекцията, нормите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ са действащи. Отменената разпоредба на чл. 47 ПИКЕЕ, регламентираща изискванията, на които трябва да отговаря констативния протокол от извършената проверка, не изключва законоустановената възможност за извършване на корекция, като празнотата в уредбата относно съставянето на протокола следва да се запълни от клаузите на обвързващите страните общи условия, уреждащи извършването на проверки и начина за обективиране на резултатите от тях.