Определение № 1307 от 19.12.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1307 гр. ХАСКОВО, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20235600500868 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 12498/02.10.2023г. на „РЕ ДИ КОМЕРС“ ЕООД, с. Гарваново, общ. Хасково, срещу Определение № 1463/08.09.2023г. по гр.д. № 1042/2023г. по описа на Районен съд – Хасково, с което съдът прекратява производството и изпраща делото по подсъдност на Районен съд - Пловдив, по направено с отговор на искова молба от „Електроразпределение Юг“ АД, със седалище гр. Пловдив, възражение по чл. 119, ал. 3 вр. чл. 113 от ГПК за местна неподсъдност на делото.

Според жалбоподателя обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните норми и процесуалните правила. Поддържа се тезата, че ищецът имал качеството на потребител по смисъла на ЗЕ, тъй като същият имал сключен договор за ползване на стоки и услуги с ответното дружество. Моли съда да постанови акт, с който да отмени Определение № 1463/08.09.2023г. постановено по гр.дело № 1042/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково и му укаже да продължи съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна – „Електроразпределение Юг“ АД със седалище гр. Пловдив, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Съдът, след като разгледа частната жалба, съобрази доводите в писмения отговор по жалбата и се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по описа на Районен съд – Хасково е образувано по предявен от ищеца „РЕ ДИ КОМЕРС“ ЕООД, със седалище с. Гарваново, общ. Хасково против ответника „Електроразпределение Юг“ АД, със седалище гр. Пловдив, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 пр. 3 от ГПК с цена на иска 2 924,16 лв., представляваща корекция на сметка за минал период от време.

1

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ АД, е направил възражение за местна неподсъдност на делото на сезирания съд, основано на разпоредбите на чл. 105 ГПК и чл. 108, ал. 1 ГПК, съгласно които искът се предявява по седалището на ответника, което е в гр. Пловдив, поради което родово и местно компетентен да разгледа правния спор, предмет на делото, е Районен съд – Пловдив.

С обжалваното Определение № 1463/08.09.2023г. постановено по гр. дело № 1042/2023 г. районният съд е уважил възражението на ответника за неподсъдност на делото на сезирания съд, като е приел, изложените в отговора основания.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, против съдебен акт, подлежащ на обжалване и в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г./, уреждаща изборна местна подсъдност, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

Спорът по делото се свежда до въпроса притежава или не ищецът качеството потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК и съответно може ли да се ползва от изборната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК. Отговорът на този въпрос е отрицателен.

Съгласно приложимата съдебна практика, законодателят е ограничил разпоредбата на чл. 113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е. потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. /така Определение № 69/28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, ТК, II отд./. Съгласно легалната дефиниция по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Ищецът по делото е юридическо лице, поради което няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а оттук и не би могло да се ползва от изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК. Предвид липсата на качеството „потребител“ у ищеца в случая подсъдността по чл. 113 ГПК е неприложима, и следва да се съблюдават правилата за общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, както и подсъдността по чл. 108, ал.

1 ГПК. Обстоятелството, че от изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК могат да се ползват само потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, т. е. само физически лица, но не и юридически лица, каквото е ищецът в конкретния случай, следва и от самата редакция и тълкуване на нормата на чл. 113 ГПК, която посочва, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, т. е. нормата борави с понятията „постоянен“ и „настоящ адрес“, а те се свързват само с физически лица. Освен това добавянето на изречение второ /ДВ, бр. 100/2019 г./ към разпоредбата на чл. 113 ГПК „…образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес…“, логически очевидно се отнася само за потребители физически лица /косвен показател е и за правилността на горния извод/, тъй като, ако трябваше да се отнася и за търговци – юридически лица, би създало абсурдно и безсмислено пренебрегване на специалните 2 правила за търговските спорове /чл. 365 и сл. ГПК/, когато естеството на конкретния спор позволява той да се приеме като попадащ в сочената категория. Целта е да се изключи приложението им тъкмо относно физическите лица, понеже страната доставчик на стока или услуга винаги е търговец и обикновено би била налице хипотеза на спор в пряка или косвена връзка с едностранна търговска сделка по субективен критерий.

Безспорно ищецът като ползвател на електроразпределителната мрежа на ответника за снабдяването му с енергия, има качеството „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на § 1, т. 41б б. „б“ от ЗЕ, но то има различно съдържание от понятието „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, и това обстоятелство, че е „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на § 1, т. 41б б. „б“ от ЗЕ, не го превръща в носител на право на изборна местна подсъдност по чл. 113 ГПК по собственото си седалище само на основание същия този факт. Това е така, защото посочената разпоредба определя понятието само и единствено за улеснение на тълкувателните цели и нужди на специалния Закон за енергетиката, без да съдържа в себе си специална процесуалноправна норма, предоставяща чрез препращане на търговците - юридически лица правото по чл. 113 ГПК или собствено предоставяща им право на изборна местна подсъдност.

С оглед изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1463/08.09.2023г. на Районен съд-Хасково, постановено по гр.д. № 1042/2023г. по описа на съда, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Районен съд - Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3