Определение № 534 от 26.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 534 гр. Пловдив, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Емилия Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501870 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, подадена чрез адвокат С. М., преупълномощен от Адвокатско дружество „А.Д., Р.Г. и съдружници“, против Определение № 6957/28.05.2025 г., постановено по гр.д. № 15667/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 14 гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 1845 от 18.04.2025 г. в частта за разноските.

В жалбата се твърди, че ответникът Д. Т. С. е станал повод за завеждане на делото, тъй като е претендирал право на собственост върху процесното МПС, като е заявил претенция за връщане на иззетия автомобил пред орган на досъдебното производство, което е наложило предявяването на иска. Излагат се съображения, че твърдяното незнание от страна на ответника превозното средство да е било предмет на кражба не обосновава липсата на отговорност за направените от ищцовото дружество съдебни разноски, тъй като извънпроцесуалното поведение на ответника е довело до предявяване на иск за установяване на собственост върху процесния автомобил. Иска се отмяна на обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 1845/18.04.2025 г. в частта за 1 разноските и постановяване на ново, с което да се осъди ответника да заплати на жалбоподателя разноските направени пред районния съд, както и да се отмени решението в частта на присъдените в полза на ответника разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба Д. Т. С. е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Сочи, че ответникът е добросъвестен приобретател на спорното МПС, придобито въз основа на договор за покупко-продажба от 19.08.2020 г. с нотариално удостоверени подписи на страните. На 27.08.2020 г. при опит за регистрация в КАТ – Пловдив автомобилът бил задържан от полицейските органи със съмнения за манипулация на номера на рамата, за което ответникът не е знаел, нито е могъл да предполага. Твърди, че към този момент той не е знаел за претенциите за собственост върху автомобила от страна на ищеца, като такива не били предявявани към него или по воденото във връзка с автомобила наказателно производство. Изтъква, че жалбоподателят е подал молба до Районна прокуратура - Пловдив за връщане на автомобила шест месеца след като ответникът е отправил такова искане, за което не бил уведомен нито от ищеца нито от органите на досъдебното производство, поради което искането за присъждане на разноските направени в исковото производство се явявало неоснователно, доколкото Д. С. не е дал повод за завеждане на делото.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 15667/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с. е образувано по предявен иск от „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД, представляван от упълномощен представител ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД чрез Адвокатско дружество „А.Д., Р.Г. и съдружници“, против Д. Т. С. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на т.а. марка „***“ с номер на рама ***, идентичен с т.а.

„***“ с номер на рама ***.

2

По силата на договор за финансов лизинг от 26.05.2016 г. собственикът на автомобила - „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД, в качеството на лизингодател, предоставил на „Инфра Роудс“ ЕООД, в качеството му на лизингополучател, ползването на лек автомобил марка „***“ модел „***“ с номер на рама ***. Същият бил предмет на договор за застраховка „Каско“, сключен между ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД и „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД. В срока на застрахователно покритие, на 11.02.2018 г. неизвестно лице отнело противозаконно процесното

МПС от владението на лизингополучателя, за което било образувано досъдебно производство № 376/2018 г. по пр.пр. 3444/2018 г. по описа на Софийска районна прокуратура.

На 19.08.2020 г. с договор за покупко-продажба ответникът Д. Т. С. придобил правото на собственост върху процесния л.а. „***“ с рег. № *** от продавач А.Ю.П.. На 27.08.2020 г. при опит да регистрира автомобила на свое име в КАТ – Пловдив пътното превозно средство било задържано от служителите на полицията. Било образувано досъдебно производство № 131/2020 г., пр.пр. 8083/2020 г. по описа на РП- Пловдив във връзка с подправяне на идентификационен номер на рама на товарен автомобил „***“ с рег. № ***.

На 05.02.2021 г. Д. С. подал молба до Районна прокуратура - Пловдив за връщане на автомобила. С молба от 10.08.2021 г. ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД също поискало връщане на процесното МПС. Във връзка с подадените молби наблюдаващият прокурор приел, че е налице спор за собственост на автомобила и с постановление от 26.08.2021 г. по пр.пр 8083/2020 г. отказал връщане на процесното МПС, като постановил задържането му до влизане в сила на акт на съда, уреждащ спорното право.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е признал иска, като е направил искане разноските да бъдат възложени на ищеца, тъй като не е дал повод за образуване на делото.

С Решение № 1845 от 18.04.2025 г. съдът е уважил иска, като е признал за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесното МПС и е възложил на ищеца направените по делото разноски.

Относно разноските съдът е приел, че ответникът не е дал повод за предявяване на иска, тъй като е сключил добросъвестно сделка за покупкопродажба на автомобила и не е станал причина за завеждане на исковото 3 производство.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК пълномощникът на ищеца е направил искане за изменение на решението в частта за разноските, като му бъдат присъдени направените по делото разноски за внесена държавна такса и за отмяна на присъдените в полза на ответника разноски на основание чл. 78, ал.

2 ГПК.

С обжалваното определение № 6957 от 28.05.2025 г. съдът е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Според чл. 78, ал. 2 от ГПК предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са две: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. По делото ответникът действително е признал иска, но извънпроцесуалното му поведение е довело до необходимост от предявяването на този иск. Д. С. е придобил чрез договор за покупко-продажба от трето лице моторно превозно средство, което е било собственост на ищеца. Тъй като договорът легитимира ответника като собственик на чуждата вещ пред трети лица, вкл. пред органите на досъдебното производство, е възникнала нужда действителният собственик да предяви установителен иск. Съгласно константната практика на ВКС, когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски (определение № 709 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. на I г. о. на ВКС, определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС, IІІ г. о., по ч. гр. д. № 815/2016 г.). Действията на ответника по предявяване на самостоятелни права върху автомобила в досъдебното производство са достатъчни, за да се породи отговорността му за разноските по образуваното исково дело. Без значение за възникване на отговорността е моментът на извършване на действията, нито е нужно тези действия да са виновни и противоправни, тъй като отговорността за разноските по делото е обективна.

Допълнителен довод в тази насока е обстоятелството, че автомобилът е задържан от полицейските органи в присъствие на ответника и при ясно 4 заявена причина за това действие, а именно съмнение за манипулиране на номера на рамата. При полагане на необходимата грижа и извършване на справка във връзка с образуваните две досъдебни производства с предмет закупения от ответника автомобил лесно би могло да се установи наличието на собственически претенции и на други лица върху иззетата вещ, като по този начин се предотврати възникването в бъдеще на спор за собственост.

Като е достигнал до различни правни изводи районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановен нов, с който в полза на ищеца да бъдат присъдени направените пред първоинстанционния съд разноски. Разноски за настоящата инстанция не се дължат, тъй като обжалваното определение е постановено в производство по чл. 248 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 6957/28.05.2025 г., постановено по гр.д. № 15667/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 14 гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 1845 от 18.04.2025 г. в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение № 1845 от 18.04.2025 г., постановено по гр.д. № 15667/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 14 гр.с., в частта, в която е осъдено „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД, ЕИК 131452951, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. Сливница № 444, представлявано от управителя А.И.Ф., чрез пълномощник ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Лозенец, ул. "Сребърна" № 16, представлявано от П.Д. П. и А.Б.А. - Изпълнителни директори, чрез Адвокатско дружество "А.Д., Р.Г. и съдружници", съдебен адрес: ***, да заплати на Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. В. Д., със съдебен адрес: ***, сумата от 600 лв., направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД, ЕИК 131452951, със седалище и адрес на 5 управление: гр. София, район Люлин, бул. Сливница № 444, представлявано от управителя А.И.Ф., чрез пълномощник ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. "Сребърна" № 16, представлявано от П.Д. П. и А.Б.А. Изпълнителни директори, чрез Адвокатско дружество "А.Д., Р.Г. и съдружници", сторените по делото разноски за държавна такса в размер на 536 лв.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6