Решение № 3520 от 24.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3520 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110141751 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са от ищците В. В. И., ЕГН **********, В. Н. И., ЕГН **********, чрез пълномощник неговата дъщеря В. В. И., и А. В. И., ЕГН **********, срещу ответника *************************, ЕИК *********, обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, при условията на разделност, на следните суми: - за В. В. И., ЕГН **********, 1/3 от общото задължение, а именно – 867,30 лв., представляваща платена при начална липса на основание по нищожен Договор за паричен заем № *******, за В. Н. И., ЕГН **********, 1/3 от общото задължение, а именно – 867,30 лв., представляваща платена при начална липса на основание по нищожен Договор за паричен заем № *******, и за А. В. И., ЕГН **********, 1/3 от общото задължение, а именно – 867,30 лв., представляваща платена при начална липса на основание по нищожен Договор за паричен заем № *******, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

Ищците В. В. И., ЕГН **********, В. Н. И., ЕГН **********, чрез дъщеря си В. В. И., и А. В. И., ЕГН **********, срещу ответника *************************, ЕИК *********, твърдят, че наследодателят им – Д. К. И., е надвнесъл по нищожен Договор за паричен заем № *******, сумата от 2601,90 лв. Поддържа се, че наследодателят им не е сключвал, респ.

– подписал процесния договор. Оспорват също, че Д. К. И. е сключила Договор за предоставяне на гаранция № *******. Счита, че процесните договори съдържат неравноправни клаузи. Навеждат твърдения за недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, доколкото посоченият размер на ГПР не е действително 1 прилаганият поради невключване на всички разходи при изчисляването му.

Поддържа се, че в ГПР е следвало да бъде включено възнаграждението за гарант. Считат, че има разлика между посочения в договора размер на лихвения процент и действително прилагания. Твърди се, че възнаграждението за гарант представлява скрита за кредитора печалба.

Заявяват, че не е изпълнено условието на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Излага се, че недействителността на процесния договор за паричен заем влече нищожност и на процесния договор за гаранция. Моли се за уважаване на исковите претенции. Претендират присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *************************, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Д. К., с който оспорва исковата молба като нередовна. Поддържа, че по силата на сключен Договор за паричен заем № ******* е предоставил на Д. К. И. сумата в размер на 3600 лв., като общо дължимата сума по договора била 3757,74 лв., която потребителят погасил предсрочно, поради което лихвеното задължение било редуцирано от 157,74 лв. на 119,65 лв. За обезпечаване на заемното правоотношение потребителят е сключил и договор за издаване на гаранция с ***********************, по което възникнало задължение за възнаграждение в размер на 4654,62 лв., платимо чрез ответното дружество.

Оспорва действителността на договора за гаранция да е обвързана от действителността на договора за паричен заем. Излага твърдения, че в случай на нищожност на договора за гаранция платеното в тази връзка възнаграждение следвало да се търси от ***********************, а не от кредитодателя, който е бил единствено овластен да получи същото вместо гаранта. Поддържа, че процесният договор за заем е сключен в съответствие с изискванията на ЗПК. Твърди, че посоченият ГПР в договора е действително прилаганият. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира се присъждане на разноски.

С молба по реда на чл. 214 , ал. 1 ГПК в последното съдебно заседание, всеки един от ищците измени исковете си, като всеки от тях намали размера им до сумата от 327,30 лева за всеки от тях, поради което производството по всеки един от исковете бе прекратено за горницата над 327,30 лева до предявения от всеки един от тях иск от по 867,30 лв, поради заявен отказ на осн. чл. 233 ГПК в посочените части.

Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

Исковете са допустими, доколкото правото да се иска връщане на даденото е имуществено право и като такова е наследимо, поради което е допустимо наследниците да предявят искът за неоснователно обогатяване.

Така Решение № 4020 от 19.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 10975/2017 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 321 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4713/2018 г., III г. о., ГК. На следващо място, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и възприетите разяснения в т. 2 от Решение от 23.11.2023 г. по дело № С – 321/2022 за предявяване на иск за установяване недействителност на договор поради неравноправни клаузи не се изисква установяване на специфичен интерес, включително и когато ищецът разполага с друг иск или възражение, поради което исковете са допустими.

2

За уважаване на предявените искове по чл. 55 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже престирането на процесната сума в полза на ответника и нейния размер. В тежест на ответника е докаже, че е налице основание за получаване, респ. – за задържане на сумата. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Установява се от представения договор за потребителски кредит № ******* от 20.11.2020 г., сключен между *********************** и Д. К. И., че заемодателят се е задължил да предаде сума в размер на 4 000 лева, срещу задължение на Д. К. да върне заема на 18 седмични вноски, при фиксиран лихвен процент от 30 %. Съгласно чл. 3, ал. 1 с подписване на настоящия договор, страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същият заявява , че желае да погаси изцяло задълженията си , възникнали по повод договор за паричен заем № ******* в размер на 2601,91 лева.

Съгласно представен по делото договор за паричен заем № ******* се установява, че такъв е сключен между ************************* и Д. К. И. на 29.09.2020 г., по силата на който на потребителя е отпуснат заем в размер на 3600 лева, при седмична погасителна вноска в размер на 268,41 лева, ГЛП в размер на 30 % и ГПР в размер на 34,99 %. Съгласно чл. 4 е договорено, че заемателят се задължава да представи обезпечение по начина и реда, и отговарящо на условията, определени от кредитора, а именно поръчител на едно или две физически лица или банкова гаранция. На същия ден 29.09.2020 г. между ************************ и Д. К. И. е сключен договор за предоставяне на поръчителство № ******* от 29.09.2020 г., съгласно който за поемане на задължението за поръчителство, потребителят дължи възнаграждение в размер на 862,26 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 61,59 лева и дължими на падежа на погасителните вноски по договора за кредит, сключен с ***********************. От заключение на съдебно- счетоводната експертиза, която съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно изготвена се установява извършените плащания, включително чрез рефинансиране по дати и по пера в Таблица № 2 от заключението. Вещото лице установява, че по договор за заем № *******/ 29.09.2020 г. и договор за предоставяне на гаранция № ******* от 29.09.2020 г. са постъпили плащания в размер на 4581,91 лева, от които 1980 лева от вноски и 2601,91 лева от финансиране. С постъпилите суми от 4581,91 лева са погасени 3600 лева – главница, 119,65 лева – възнаградителна лихва и 862,26 лева – по договор за гаранция. Вещото лице установява, че реалният размер на ГПР по договор за паричен заем № ******* при включване на възнаграждението за гаранция е в размер на 505,97 %. В случай че съобразно параметрите на договора за потребителски кредит, възнаграждението за поръчителя се добави като печалба, то ГПР е в размер на 183,31 %.Установява се от удостоверение за наследници на Д. К. И., че последната след смъртта си е оставила законните си наследници: В. В. И., ЕГН ********** - дъщеря В. Н.

И., ЕГН ********** - съпруг, и А. В. И., ЕГН ********** - дъщеря.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, настоящият състав намира следното:

Договорът за паричен заем № *******/29.09.2020 г. е сключен между ************************ и Д. К.. Оспорването на ищците, че договорът № ******* не е сключен от Д. К. е неоснователно, предвид последващия 3 сключен договор № ******, с неоспорена формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК, който съдържа неизгодно за Д. К. И. изявление, съдържащо признание за предходно сключения договор № ******* и съгласие да бъде рефинансирана непогасената сума по него, както и изводът на ССчЕ, че по договора № ******* са правени вноски за плащане на дължимите месечни суми. Ето защо, неоснователно се явява твърдението,че наследодателят на ищците не е сключил договор № *******.

Основателно от страна на ищците по предявените искове обаче се поддържа, че в договора за кредит не е посочен действителния ГПР. Съгласно дадени разяснения в Решение на Съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело № С – 337/23, член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, който води до увеличаване на общия размер на дълга, попада в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Съдът счита, че разглежданият случай е именно такъв, предвид изричната уговорка по чл. 4 от договора за кредит № *******, поради което задължението по договора да се сключи договор за поръчителство на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и води до увеличаване на общия размер на дълга и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.

Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договорите за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договорите и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. По данни от ССчЕ, при включване на възнаграждението за поръчителство към ГПР, същият е в размер на 183,31 %. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за 4 потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК при нарушаване на чл.