Определение № 3059 от 31.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3059 гр. София, 31.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002901307 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. А. и А. А. А. срещу решение № 28 от 11.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 478/2024 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, в частта, с която е потвърдено решение № 693 от 23.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1046/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която са отхвърлени предявените от А. А. А. и А. А. А. искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на всеки от ищците сума над присъдената такава от 150 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща А. А.ев А., настъпила на 27.05.2021 г. в резултат на ПТП, причинено по вина на водача на лек автомобил, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е определил справедлив размер на дължимото на всеки от тях обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от настъпила при пътнотранспортно произшествие смърт на техния баща, тъй като не е взел предвид всички доказани в производството факти, които са от значение за това съгласно чл. 52 ЗЗД. Това са тези за установената от свидетелските показания силна емоционална връзка, съществувала приживе между всеки от ищците 1 и починалия им баща. Те са основание за присъждане на по-висок размер на дължимото обезщетение за възмездяване на търпените от тези лица вреди. Касаторите считат, че определеният от въззивния съд размер на това обезщетение не съответства и на този, който е присъждан със съдебни решения при разглеждане на сходни казуси.

Намират, че въззивният съд неправилно е оставил без уважение тяхното искане, направено в подадената въззивна жалба, за събиране на доказателства, които не са били приобщени към доказателствения материал по делото пред първата инстанция поради допуснато от окръжния съд процесуално нарушение. В резултат на това са останали недоказани всички факти, имащи отношение към определяне на интензитета на търпените от ищците неимуществени вреди.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поставят десет въпроса, като по отношение на всеки от тях се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Застрахователна компания Лев инс“ АД е подал отговор, в който заявява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че то е правилно.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:

Касационната жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – Бургас е приел, че предмет на разглеждане са предявени субективно съединени искове на увредените лица А. А. А. и А. А. А. срещу застрахователното дружество „Застрахователна компания Лев инс“ АД, което е страна по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на моторното превозно средство /МПС/, за което е сключена застраховката.

Изложил е съображения, че в производството се установяват всички елементи от фактическия състав, при който възниква деликтната отговорност на водача на лекия автомобил, в който е пътувал бащата на ищците А. А.ев А., за настъпилото на 27.05.2021 г. ПТП, в резултат на което посоченият пътник е починал. Счел е, че по делото е доказано, че за МПС-то, управлявано от виновния водач, е имало сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, която е била действаща към деня на произшествието. Въззивният съд е направил извод, че ищците 2 са претърпели неимуществени вреди от смъртта на техния баща, като за да определи какъв размер на обезщетението им се следва за тяхното възмездяване, е отчел, че към датата на загубата на своя родител А. А. е бил на 12 години, а А. А. на 10 г., че всеки от тях е преживял душевни болки и страдания от това с много висока интензивност, че между всеки от двамата сина и починалия приживе е била изградена силна емоционална връзка на обич и уважение, като бащата е бил единственият родител, който се е грижил за двете деца. В същото време съдът е взел предвид и това, че от показанията на разпитания по делото свидетел, който е дядо на ищците, се установява, че изпитваните от всеки от тях страдания от загубата на баща им с времето са отслабнали, като две години и половина след събитието те вече се чувстват нормално, продължили са да ходят на училище, живеят с баба си и дядо си, които са помагали за тяхното отглеждане и докато баща им е бил жив, и получават от тях подкрепа, грижа и обич. Приел е за установено и това, че ищците са възстановили връзката с майка си, доколкото исковата молба от тяхно име е подадена с нейно съгласие. Отношенията с тези лица помагат на ищците да преодолеят силните негативни емоции от загубата на своя баща. Въз основа на посочените факти въззивният съд е счел, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди възлиза на сумата от по 150 000 лв. В решението е направен и извод, че по делото не е доказано, че починалото лице със своето поведение по пътуване в автомобила без поставен предпазен колан е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради което не е налице основание за намаляване на дължимото на ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди. С оглед съвпадението на изводите на възивния съд и на първоинстанционния съд обжалваното решение е потвърдено.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите се позовават на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставят десет въпроса, по които сочат, че въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, които са следните: 1) Как следва да се прилага принципът на справедливост въведен в чл. 52 ЗЗД при определяне на застрахователно обезщетение, кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост и трябва ли да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на причинена при ПТП смърт, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?; 2) Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните критерии по приложение на чл. 52 ЗЗД, при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение, в нарушение на задължителното ППВС 4/68 г.?; 3) Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, 3 съдържащи се в т. II на ППBC № 4/68 г., и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?; 4) Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело, предпоставя ли нарушение на принципа на справедливостта?; 5) Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика ППВС 4/68 г. ?; 6) Следва ли при определяне на размера на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната, съществуваща към датата на увреждането и кои са критериите за определянето й?; 7) Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия и достатъчно ли е да се приеме за отчетен лимитът единствено с посочване какъв е действащият лимит към датата на настъпване на събитието?; 8) Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът да се сьобрази с присъжданите в практиката на ВКС размери на обезщетения при аналогични или сходни случаи?; 9) При направени с въззивната жалба доказателствени искания с цел изясняване на релевантните за правния спор факти, длъжен ли е въззивният сьд да извърши нова аргументирана преценка по отношение основателността на тези искания и да укаже на страните за необходимостта да бъдат събрани по делото?; 10) Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?

Първите осем въпроса се отнасят до общ правен проблем, поради което ще бъдат обединени в един и той ще бъде конкретизиран от съда като въпрос относно критериите, които трябва да бъдат съобразени от съда при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД.

Обобщеният въпрос касае прилагането на материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД, поради което има характера на правен. Претърпените от едно лице неимуществени вреди в резултат на настъпило ПТП и тяхното остойностяване от съда при прилагане на установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта са елементи от фактическия състав, при който възниква отговорността на застрахователя по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 432, ал. 1 КЗ, която е предмет на предявените в процеса осъдителни искове. Ето защо поставеният въпрос е включен в предмета на спора по настоящото дело, като по него 4 въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение и това е обусловило решаващите му правни изводи за частична основателност на предявените искове. С оглед на това трябва да се приеме, че по отношение на него е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

По този въпрос е налице съдебна практика, която е както тази, цитирана от касатора, така и служебно известната на съда такава. Това е задължителната практика, обективирана в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС /ППВС № 4/1968 г./, както и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която е обективирана в много на брой решения, сред които са и следните: Решение № 242/12.01.2017 г., постановено по т.д. № 3319/2015 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 17 от 16.01.2025 г., постановено по т.д. № 1808/2023 г. по описа на ВКС, I I т.о., Решение № 1 от 26.03.2012 г., постановено по т.д. № 299/2011 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 50104 от 23.02.2023 г., постановено по т.д. № 1689/2021 г. по описа на ВКС, II т.о. В ППВС № 4/1968 г. са дадени задължителни указания по прилагане на нормата на чл. 52 ЗЗД от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане, като е прието, че понятието „справедливост“ по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при търпени от едно физическо лице вреди от настъпила смърт на негов близък са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, отношенията между починалия и лицето, на което са причинени вредите, които се иска да бъдат обезщетени. В практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че при прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, наред с общите критерии, изброени в ППВС № 4/1968 г., следва да се отчита и общественото разбиране за понятието „справедливост“ на определен етап от развитието на обществото, което се прави въз основа на конкретните обществено-икономически условия в страната към момента на настъпване на увреждането, като за ориентир за това служат и лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към този момент. В цитираната практика се посочва също, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен както да посочи обстоятелствата, които са релевантни за това, но също така да направи оценъчен извод как те влияят на интензитета на търпените вреди.