Решение № 66 от 20.05.2020, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№____ гр.

Луковит, 20 май 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА при секретаря И.Д. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 514 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл.

86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от С.Е.М., подадена чрез пълном. адв. В. П., против

ОДМВР - Ловеч.

Ищецът твърди, че е служител на ОДМВР – Ловеч и в процесния период 12.08.2016г. - 12.08.2019г. е работил на длъжност „Младши оперативен дежурен в ОДЧ" към РУ-Луковит, като към настоящия момент продължава да работи в РУ-Луковит на същата длъжност. Излага, че трудовата си дейност осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР.

Излага, че на основание чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Сочи, че от м.

08. 2016 г. до настоящия момент са издавани протоколи от директора на ОДМВР – Ловеч и графици от началника на РУ - Луковит за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часовете извън установеното работно време. Твърди, че редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи. Излага, че в процесния период – 12.08.2016 г. – 12.08.2019 г., е действала Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди, че за процесния период - 12.08.2016 г. – 12.08.2019 г., е положил нощен труд, както следва: общо за 2016 г. – 390 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 445,77 часа; общо за 2017 г. – 704 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 804,672 часа; общо за 2018 г. – 624 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 713,23 часа; общо за 2019 г. /до м. юли включително/ 290 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 331,47 часа.

Позовава се на чл. 9, ал. 2 от

НСОРЗ, съгласно която разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. 143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период е положил общо 2008 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1. 143 и съответно възлиза на 2295,144 часа, което от своя страна води до извънреден труд от 287,144 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 6,60 лева, следователно за посочения труд му се дължи сумата от 1895,15 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл. 178, ал. 1, т.

3 вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР да му заплати сумата от 1895,15 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 12.08.2016 г. – 12.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да му заплати сумата от 250, 00 лева, представляваща мораторна лихва върху неплатеното възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен труд за периода 01.10.2016 г. – 12.08.2019 г. Претендират се и сторените деловодни разноски.

В хода на делото след приемането на съдебно-счетоводната експертиза, с протоколно определение на съда от 05.12.2019 г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на главния иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР чрез увеличаването му на първоначално предявения размер от 1895,15 на 1953,98 лева, както и изменение на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД чрез увеличаване на размера му от 250,00 лева на 286,62 лева.

В рамките на едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че през процесния период ищецът е бил в служебни правоотношения с ответника и е заемал посочената от него длъжност. Излага, че статутът на държавни служители – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т.

1 от ЗМВР е уреден в специалния закон, за тях били неприложими нормите на общото законодателство /ЗДСл и КТ/, поради това била неприложима и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в частност чл. 9 на същата. Твърди, че на държавни служители – полицейски органи в МВР, работещи на нормирано работно време им се заплаща цялата продължителност на съответната 24 часова смяна, на каквато работи служителя, а не както е посочено в исковата молба 12 часа – съгласно Заповед № 295з-355/23.02.2018 г. на директора на ОДМВР – Ловеч относно „Реда за разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗМВР в ОДМВР – Ловеч“. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска и моли за уважаването му по изложените в исковата молба правни съображения, като в писмени бележки развива подробни доводи за това.

Ответника се представлява от юрисконсулт Р.Р., който без да оспорва фактите, поддържа и доразвива в писмени бележки правните си доводи, изложени в отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск.

Като прецени събраните по делото относими и допустими доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Не се спори между страните и се установява от приетите писмени доказателства, че в процесния период от 12.08.2016 г. до 12.08.2019 г. ищецът С.М. е бил в служебно правоотношение с ответника – заемал е длъжността „Младши оперативен дежурен в ОДЧ“ към РУ – Луковит при

ОДМВР Ловеч и като такъв е полагал труд на смени от 12 часа в интервалите от 8.30 ч. до 20.30 ч. и от 20.30 ч. до 08.30 ч. съгласно утвърдени седмични графици.

От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, се установява, че през процесния период от 12.08.2016 г. до 12.08.2019 г. ищецът е положил нощен труд във времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. по графиците за дежурство на отчетен едномесечен период общо 2000 часа. През процесния период няма преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от ответника на сумарното работно време. За всеки час положен нощен труд на ищеца е изплащано допълнително възнаграждение в размер на 0,25 лева или общо 500.00 лева за процесния период /колона 3 от приложение 1 към заключението/. Експертизата е преобразувала нощния труд към дневен, прилагайки коефициент 1,143, определен като отношение между нормалната продължителност от 8 часа дневен труд към нормалната продължителност от 7 часа нощен труд /8:7/ - чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Нощният труд, преобразуван в дневен с коефициент 1,143, се равнява на 2286 часа /колона 4 от приложение 1/ или часовете извънреден труд след преобразуване на нощния в дневен труд е разликата от 286 часа /колона 5 от приложение 1/. Паричната равностойност на тези 286 часа труд в повече, изчислена съобразно часовата ставка с 50 на сто увеличение върху основното месечно месечно възнаграждение за съответния период, е в общ размер на 1953,98 лева, която сума не е начислена към заплатата на ищеца и не е платена от ответника. Експертизата е изчислила и размера на мораторната лихва за забава върху сумата за извънреден труд, ако такъв е бил отчитан ежемесечно, считано от 26-то число на следващия отчетния месец. Общия размер на мораторната лихва за забава при тези условия е 286,62 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявени са два обективно съединени осъдителни иска : главен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 1 от ЗМВР - за заплащане на сумата от 1953,98 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 12.08.2016 г. – 12.08.2019 г., съединен с акцесорен иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.

Между страните не се спори, че за процесния период страните са се намирали в служебно правоотношение по ЗМВР. Не се спори и относно факта, че ищецът за процесния период е положил нощен труд.

Спорните въпроси по делото са: дали при определяне възнаграждението на ищеца за нощния труд през процесния период са приложими КТ и НСОРЗ, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен с прилагане на коефициент 1,143, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Като държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на основание ал. 2 от същия текст статутът на ищеца във връзка с полагането на труда се урежда от МВР.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).

Съгласно чл. 143, ал. 1 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи /чл.187, ал. 9 от ЗМВР/.

Преди процесния период за периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г., е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. В чл. 31, ал. 2 от същата изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд за времето между 22.00 и 6.00 ч. се умножава по 0,143, като полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Впоследствие са издадени Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., последната от които е действала в исковия период. Текстовете на чл.