Решение № 560 от 07.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Бургас, 07.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20242120103220 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 342 ТЗ.

Предявени са положителни установителни искове от „Йетел България“ ЕАД, ЕИК 130460283 срещу А. В. В., ЕГН **********, с искане да се признае за установено със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 210.66 лв. - сбор от неплатени месечени абонаментни такси, стойност на ползвани услуги и застраховки, дължими за периода от *** год. до *** год. по сключени между страните договор за мобилни услуги с номер + *** от *** год., договор за мобилни услуги с номер + *** от *** год., договор за мобилни услуги с номер + *** от *** год., договор за мобилни услуги с номер + *** от *** год.; 15.18 лв. - сбор от неплатени вноски по сключен между страните договор за лизинг от *** год., дължими за периода от *** год. до *** год., законната лихва върху горепосочените суми, начислена за периода от *** год. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *** от ***. постановено по ч.гр.д № 7869/2023г. на БРС.

Ищецът твърди, че А. В. В., ЕГН ********** е сключила с „Йеттел България“ ЕАД: 1.

Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от ***г. като с посоченият договор закупува *** на преференциална цена, Договор за лизинг от ***г. за Базови аксесоари и застрахователна полица № *** „***“ от *** г. Длъжницата не е изпълнила задълженията си по договорите в следствие, на което те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД на ***. / за договора за лизинг – чл. 11, ал. 1 от Общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги т. 19б от Общите условия/, като предпочетен № +*** е прехвърлен към мобилната мрежа на друг доставчик на 1 мобилни услуги; 2. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от *** г. , като с посочения договор закупува *** на преференциална цена и застрахователна полица № *** „***“ от *** г.; 3. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от *** г.; 4. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от *** г. и Договор за лизинг от ***г. за *** .

Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от *** г., като с посоченият договор закупува *** *** + *** на префернциална цена. Длъжницата не е изпълнила задълженията си по договорите в следствие, на което те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД на 25.02.2022 г. / за договора за лизинг – чл. 11, ал. 1 от Общите условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги т. 19б от Общите условия/. Ищецът твърди, че към дата 15.02.2022 г. ответникът е имал задължения към „Йеттел България“ ЕАД за предходни периоди в размер на 218,85 лв. и сума в размер на 6,99 лв. вноска за застрахователна полица № *** „***“ от *** г. Задълженията на ответницата за предходен период с общ размер от 218,55 лв. са индивидуализирани във фактура с номер ***/***г. и фактура с номер ***/*** г. като във всяка фактура подробно е посочено как е формирано вземането. Задължението за предходен период в размер на 218,85 лв. е формирано, както следва: 1. 114.47 лв. дължими за периода от *** г. до 30.11.2021 г. от тях: - по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от *** г. сумата от 17.18 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги и сумата от 6.99 лева за Застраховки; - 11,18 лева по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от *** г., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги; - 3,10 лв., представляваща частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от *** г. и сума в размер на 7,59 лв. вноска по договор за лизинг от *** г. за ***; - 71,43 лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от *** г., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги; 2. 101,38 лв. дължими за периода от *** г. до *** г. от тях: - по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от *** г. сумата от 17.19 лв., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги и сумата от 6.99 лева за Застраховки; - 11,18 лева по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от *** г., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги; - 8,99 лв., представляваща частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от *** г. и сума в размер на 7,59 лв. вноска по договор за лизинг от *** г. за ***; - 49,44 лв. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от *** г., представляваща абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги; Всички непогасени и изискуеми задължения на А. В. В. са в размер на 225,84 лева са обединени във Фактура с № ***/ *** г. за клиентски № ***, със срок за плащане 15 дни от издаването й. Сумата не е заплатена от ответника. Претендира и дължимата законна лихва от подаване ва заявлението до пълното й заплащане. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба 2 от ответника, чрез назначения й особен представител – адв. Г. Н. – БАК, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В отговорът на исковата молба се твърди, че ответницата няма сключени договори за мобилни услуги с ищеца „Йеттел България“ ЕАД.

Оспорва изцяло задълженията обединени във Фактура № ***/ *** г. като навежда твърдения, че съгласно Общите условия на „Йеттел България“ ЕАД фактури се издават за задълженията за всеки месец и обединяването в една фактура на задължения по различни договори и за различни периоди е недопустимо, противоречи на Общите условия и на закона. Навежда твърдения, че приложените фактури към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7869/2023 г. по описа на БРС са различни от цитираните в исковата молба – посочените суми по фактури не отговарят на приложените Фактури по ч. гр. д. № 7869/2023 по описа на БРС. Прави възражение за прекомерно адвокатско възнаграждение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска на „Йеттел България“ ЕАД като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 7869/2023г. по описа на БРС, за претендираните с исковата молба сума е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** от ***. по чл.410 ГПК, която е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, в законовия едномесечен срок, заявителят е предявил настоящите искове, които се явяват процесуално допустими.

Съдът е сезиран с кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, във вр. 79, ал.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.342, ал.1 ТЗ.

По иска с правна квалификация по чл.422 ГПК, вр .чл.79, ал.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключени договори за процесните мобилни услуги, 2. Че ищецът е изпълнил задълженията си да предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по договора. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

По иска с правна квалификация по чл.422 ГПК, вр. чл.342, ал.1 ТЗ, вр. чл.232, ал.2, предл. първо ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Че между страните е налице правоотношение по сключен договор за лизинг; 2. Че е изпълнил задължението си да предаде лизинговите вещи на лизингополучателя, както и настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови вноски. При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на задължението си.

По делото са представени подписани от ответника Договор за мобилни услуги от ***г. за предпочетен номер ***, с месечен абонамент в размер на 31.99 лв. на месец, сключен за срок от 24 месеца и месечен абонамент в размер на 36.99 лв. на месец, след изтичане срока на договора и по силата на който на ответницата е предаден мобилен апарат марка ***, модел *** *** *** +Mi, с посочена преференциална цена на закупуване в размер на 629.99 3 лв. и стандартна цена в брой в размер на 979.90 лв.; Договор за лизинг от ***г. по силата на който на ответницата е предоставено за временно и възмездно ползване устройство – таблет, марка “******” с телефонен номер ***, срещу обща лизингова цена в размер на 174.57 лв., разсрочена на 23 месечни лизингови вноски в размер на 7.59 лв. с вкл. ДДС.; Договор за мобилни услуги от ***г. за мобилно устройство марка “******”, с избран абонаментен план “***”, при стандартен месечен абонамент в размер на 10.99 лв. на месец и промоционален месечен абонамент от 8.99 лв. на месец, за периода от 24 месеца; Заявление за активиране на услуга към мобилен номер ***, представляваща “онлайн защита в мобилната мрежа” от ***г., при цена от 1.20 лв., след първоначален безплатен период от 3 месеца.; Допълнително споразумение към Договор за мобилни/фиксирани услуги от ***г. за мобилен номер ***, сключено за периода от 24 месеца до 01.07.2023г., при уговорен месечен абонамент в размер на 9,99 лв. за първоначалния срок на договора; Заявление за активиране на услуга към мобилен номер ***, представляваща “онлайн защита в мобилната мрежа” от ***г., при цена от 1.20 лв., след първоначален безплатен период от 3 месеца; Застрахователна полация номер ***, по силата на която е сключен застраховка на устройство “***”, с период на покритието от ***г., при месечен застрахователен период срещу общо дължима застрахователна премия в размер на 6.99 лв.; Договор за мобилни услуги от ***г. за абонаментен план “интернет +” към мобилен апарат “***”, за срок от 24 месеца, при месечен абонамент за първоначалния срок на договора 15.99 лв. и 20.99 лв. на месец, след изтичането му; Застрахователна полица номер ***, по силата на която е сключена застраховка на устройство “***. *** B***”, при общо дължима месечна застрахователна премия в размер на 4.99 лв. ; Договор за лизинг за базови аксесоари от ***г., при обща лизингова цена в размер на 44.37 лева, разсрочена на 23 месечни вноски от по 1.85 лв.;

Заявление за активиране на услуга към мобилен номер ***, представляваща “онлайн защита в мобилната мрежа” от ***г., при цена от 1.20 лв. месечно, след първоначален безплатен период от 3 месеца; Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер ***, за сключване на месечен абонамент за срок от 24 месеца в размер на 36.99 лв. към устройство “***. *** B***” и месечен абонамент в размер на 44, 99 лв. след изтичане на срока. Не се установява да са налице основания за недействителност на посочените договори, като липсва оспорване на това, че ответникът е сключил процесните договори, поради което съдът приема, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения.

Видно от представените по делото писмени доказателства, включително клаузите на чл.4 от всеки от договорите за лизинг, както и обстоятелството, че във всеки един от договорите за мобилни услуги се съдържа изявление за предадена сим карта от ищеца на ответника, то съдът приема, че тези обстоятелства са достатъчни, за да установят изпълнение на задълженията на ищеца по процесните договори. Предвид това, съдът намира за доказано наличието на сключени между страните действителни договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, по силата на които ответникът дължи на ищеца процесните вземания, както и сключени между страните действителни договори за лизинг и договори за застраховка, по силата на които ответникът дължи на ищеца процесните вземания. Отделно 4 от изложеното, следва да се посочи, че от ищеца са представени справки за детайлно потребление във връзка с всеки един от сключените договори за мобилни услуги, от които се установяват действително потребените услуги, както и се установява коректното изчисление на фактурираните услуги. По делото не се твърди и не се установява ответникът да е изпълнил задълженията си за заплащане на посочените суми за мобилни услуги и за лизингови вноски, поради което съдът приема, че същите са дължими в претендираните размери.