Решение № 372 от 02.12.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. ХАСКОВО, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500482 по описа за 2025 година

С Решение № 132 от 21.02.2025г., постановено по гр. дело № 2641/2022г. на Районен съд Хасково, ответникът в първоинстанционното производство „Д. и И." ЕООД, ЕИК 206900282, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И. Е. Б., на основание чл.49, вр. чл. 45 ал.1 ЗЗД е осъден да заплати на ищеца С. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от публикуван в електронния сайт „Хасковска афера“ http://aferahs.com/, на 05.06.2022 г. материал със заглавие „**.", съдържащ невярна информация, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.06.2022 г. до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния предявен размер 15 000 лева искът срещу този ответник е отхвърлен като неоснователен.

Отхвърлят се и предявените от С. Н. Д. против И. Е. Б. и Д. С. Т. искове с правно основание чл.45, ал.1, вр. чл. 53 ЗЗД, солидарно да заплатят с „Д. и И." ЕООД, сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от публикуван в електронния сайт „Хасковска афера“ - http://aferahs.com/, на 05.06.2022 г. материал със заглавие „**", съдържащ невярна информация, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.06.2022 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от Д. С. Т. против С. Н. Д.

1 иск с правно основание чл. 211 ГПК във връзка с чл.45 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на твърдяно увреждане изразено в ограничаване свободата на словото, като е обвинена, че разпространява неверни факти, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 24.11.2022 година до окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото – съразмерно уважената част от иска, част от сторените от ищеца разноски в размер на сумата 333,33 лева е възложена в тежест на ответника „Д. и И.“ ЕООД.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът /ищец/ С. Н. Д., който чрез пълномощника си и процесуален представител адв. П. подава жалба срещу първоинстанционното решение с искане за отмяна на същото в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв., както и в частта, с която са отхвърлени исковете срещу И. Е. Б. и Д. С. Т.. Иска се постановяване на решене, с което въззивният съд да осъди „Д. и И.“ ЕООД – гр. Хасково да заплати на С. Н. Д. допълнително сумата от 13 000 лв., а И. Е. Б. и Д. С. Т. да заплатят на ищеца солидарно сумата от 15 000 лв.

В жалбата се излагат съображения, че въззиваемият Б. /ответник по иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД/ е посоченият ** на сайта „Хасковска Афера". Твърди се, че решаващият съд е пропуснал факта, че ответникът И. Б. е и управител на ответното дружество „Д. и И.” ЕООД и като такъв е отговорен за провежданата редакционна политика, която изцяло зависи от него. Твърди се, че ответникът Т., като *** на фейсбук-страницата на сайта „Хасковска афера” и *** в социалната мрежа „Фейсбук" на публична група „Хасковска афера", като *** с *** на сайта „Хасковска афера“, Б. и ** на сигналите до „Икономическа полиция“, автор на снимки, публикувани в процесния сайт и пр., е съпричастна към елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което и двамата ответници физически лица трябвало да бъдат осъдени, като носители на задължението на самостоятелно основание. В същото време, обезвредата следвало да бъде присъдена в претендирания размер, а не частично, както е сторено. Тенденциозността, упоритостта и демонстрираната неприязън към личността на ищеца /въззивник/,довели до продължителния дискомфорт с публикациите, което оправдавало извода, че справедливо и законосъобразно ще бъде неимуществените вреди да бъдат справедливо оценени така, както са заявени.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемият И. Е. Б. с доводи за неоснователност на жалбата. Посочва, че първоинстанционният съд е изразил обосновано и мотивирано становище относно липсата на доказателства относно реалните *** на сайта „Хасковско афера“, които са създали, качили и контролирали съдържанието на статията, в качеството си на физически лица. Моли съдът да потвърди изцяло първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски във 2 въззивното производство.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Д.

С. Т. с доводи за неоснователност на въззивната жалба с идентични доводи и съображения на тези в писмения отговор на въззиваемия И. Б.. Моли съдът да потвърди изцяло първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски във въззивното производство.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. З.-В., като особен представител на въззиваемата Д. С. Т. с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е постановил правилно и мотивирано решение, поради което моли съдът да го потвърди изцяло.

Претендира присъждане на разноски в настоящото производство.

Въззиваемиян ЕООД „Д. и И.“, уведомен за жалбата, не подава писмен отговор в законоустановения срок и не взема становище по въззивната жалба.

Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните, запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна преценка на тези доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Първоинстанционният съд е събрал всички относими и сочени от страните доказателства. Обсъдени са всички доводи и възражения на страните. ХОС споделя изложените от РС фактически и правни съображения относно реализирания деликт и автора на деянието, ето защо препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази му част на основание чл. 272 от ГПК.

Преценена по същество, настоящата инстанция намира въззивната жалба за частично основателна, по следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 45 ЗЗД фактическия състав на деликта включва следните кумулативни елементи, които следва да са налице за уважаване на претенцията: извършено противоправно деяние-действие или бездействие; причинени вреди - имуществени или неимуществени; вина на причинителя; причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите. В чл.

45, ал. 2 ЗЗД е установена законова оборима презумция, че вината се предполага до доказване на противното за всички случаи на непозволено увреждане. Съгласно чл. 49 ЗЗД – този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени при или по повод на изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца е да докаже елементите на деликта - да докаже иска си по основание и размер. Ответникът от своя страна следва да докаже наведените с отговора възражения. В случая, страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства е установено, че на ел. сайт http://aferahs.com/, поддържан от ответника „Д. и И." ЕООД на 05.06.2022 г. е публикувана статия със заглавие „**" с посоченото по-горе съдържание и приложение. Същата е била достъпна в интернет 3 пространството към 24.06.2022 г. - 11:45 часа, съобразно представеното нотариално удостоверение на съдържанието на документа от Г. Г., нотариус в район РС – София с рег. № 637 на Нотариалната камара на Република България. Статията е била споделена и във фейсбук страницата на сайта „Хасковска афера“ https://www.facebook.com/groups/aferahs от 14.08.2022 г., според констативния протокол акт № **, т.**, рег.№ **г. от 06.10.2022 г. на Нотариус с рег.№ 078 по Регистъра на Нотариалната камара на Република България с район на действие района на Районен съд – Хасково, както и от личните профили в социалната мрежа на ответниците И. Е. Б. и Д. С. Т.. По отношение на публикувания материал обаче, както правилно е посочил първоинстанционният съд, не може да се направи категоричен извод, кой е неговият автор. В случая, ответниците физически лица – И. Е. Б. и Д. С. Т., като администратори на страница във Фейсбук имат възможност да контролират съдържанието й, т.е. да качват съдържание, да линкват /препращат/ към друг сайт, да приемат или премахват приятели, да трият коментари и други подобни действия. Това обаче не е достатъчно да се приеме, че именно двамата ответници И. Б. и Д. Т. са *** на този сайт и могат да контролират съдържанието му. Доказателства в тази насока са установените фактически положения по делото, че не е посочен автор под процесната статия, както и данните, предоставени от ГД БОП – МВР, които са в насока, че не е възможно да бъде определено лицето, което стои зад реалният IP адрес на интернет страницата www.aferas.com - 167.99.134.11, доколкото не е установен *** на посочения сайт. Липсват данни по делото за екип, който да е ангажиран по някакъв начин с него.

Ищецът по делото не е провел пълно и главно доказване на твърденията си – И. Б. и Д. Т. да са **, *** или лица, които са възложили или извършили публикуването на статията. Самото обстоятелство, че статията впоследствие е споделена чрез техни лични профили във „Фейсбук“, не обуславя авторство или първично разпространение на публикацията. Споделянето представлява последваща репликация на вече съществуваща публикация и не е достатъчно да ангажира отговорност за съдържанието на първичния материал, когато не е установено лицето, което го е създало или качило онлайн.

Въззивникът настоява, че *** на „Д. и И.“ ЕООД, като лице, което може да контролира сайта, носи и лична отговорност. ХОС намира това твърдение за неоснователно. Възможността за осъществяване на контрол върху съдържанието не явява доказателство, че такъв контрол е бил упражнен по начин, включващ противоправно действие.

Личната деликтна отговорност на управителя не възниква автоматично от неговото корпоративно качество. Необходимо е доказване на конкретно негово действие или бездействие, довело до публикуването, каквито доказателства по делото липсват. Съдът не може да ангажира лична отговорност само поради абстрактна възможност за влияние върху сайта, без да е установено реално участие в създаването или разпространението на позорящия материал.

Събраните по делото доказателства не установяват – Д. Т. да е 4 участвала в поддържане на сайта, да е автор, съавтор на процесната публикация или да е извършила каквото и да е противоправно действие, от което ищецът да черпи права с настоящия иск. Споделянето в социална мрежа на чужда медийна публикация, без добавяне на нови клеветнически твърдения, според установената практика на ВКС и ЕСПЧ, не е основание за носене на отговорност за първичното съдържание, когато авторът му не е установен. С твърдението си във въззивната жалба, че тя е ** на ** на ЕООД „Д. и И.“, *** на фейсбук-страницата на сайта „Хасковска афера“ и автор на други публикации на сайта, въззивникът се домогва да внуши, че тя наймалкото е знаела за публикацията. Такова знание, обаче, не представлява елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.

За съпричастност на ответницата към извършването на увреждащото деяние, ищецът не представя убедителни доказателства, а съдът не може да гради изводите си въз основа на догадки и предположения.

При наличието на доказателства, че сайтът се поддържа и стопанисва от „Д. и И.“ ЕООД, както и поради липса на доказателства за лични деликтни действия от страна на физическите лица, първоинстанционният съд правилно е приел, че само юридическото лице следва да носи отговорност за публикуваното съдържание. Разширяването на отговорността върху *** и ** би противоречало на принципа за личния характер на деликта и би почивало на недопустими предположения.