Решение № 119 от 17.06.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Плевен, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600240 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на глава Двадесет и първа от НПК

Образувано е по повод въззивната жалба на подсъдимия В. П. К., подадена чрез служебния му защитник адв. И. А., срещу Присъда №41/20.11.2024 г., постановена от Районен съд - Червен бряг по НОХД №231/23 по описа на този съд, с която подсъдимият е признат за за виновен в това, че на 12.05.2023 г. около 15:00 ч. в с. **********, обл. Плевен, от частен дом, находящ се на ********** в условие на опасен рецидив, направил опит да отнеме чужди движими вещи: 1 бр. силов кабел тип СВТ 2х1,5 кв. мм. - 5,0 л. м. на стойност - 5,00лв., 1 бр. силов кабел тип СВТ 2 х1,0 кв. м. м.- 6,0 л. м. на стойност - 3,60 лв., 1 бр. кабел тип МGS2х0,75 кв.м. м.- 12,0 л. м. на стойност - 6,00лв., 1 бр. твърда медна тръба за газ с размер 1500/20/1,5 м. м. на стойност - 18,00 лв., 20 бр. вилици алпака на стойност - 20,00 лв., 20 бр. лъжици алпака на стойност - 20,00 лв., 20 бр. ножове алпака на стойност - 1

20,00 лв., всички вещи на обща стойност - 92,60 лв . от владението и без съгласието на Григор Иванов Рангелов от с. **********, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал.1 т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. с чл. 18, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. “а“ и б. „б“ от НК, го осъдил на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изпълнение на наказанието.

Във въззивната жалба основното оплакване е за необоснованост на присъдата, недоказаност на обвинението и нарушение на материалния закон – няма очевидци на деянието, няма пръстови отпечатъци, видеозаписи или самопризнание на подсъдимия. Допълнително се излагат съображения за процесуални нарушения, тъй като присъдата е постановена в нарушение на чл. 303, ал. 2 НПК.

В допълнително писмено изложение е развита тезата, че само формално присъдата има мотиви, но съдържателно в тях има възпроизвеждане на обвинителния акт и част от свидетелите, но при липса на фактическа обстановка, възприета от съда. Тези пороци защитата оценява като порок при формиране на волята на съда по основните въпроси по чл. 301 НПК. Адвокат А. развива тезата, че съдът не е изложил собствените си изводи по фактите, не е обсъдил доказателствата освен преразказ на свидетелски показания. Тези процесуални пропуски правят невъзможна проверката на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд и дали волята е формирана при спазване на принципа по чл. 14 НПК. Изрично възразява срещу липсата на анализ относно свидетелските показания на Ш.ов и М., които не са го виждали да влиза в сградата, нито да носи предмети, различни от дърва, които събирал „извън двора, до една драка“. Адв. А. излага съображения за недоказаност на обвинението, почерпени от пороци в съдържанието на доказателствата – формално в протокола за оглед от 12.05.2023 г. не е посочено кой орган и кое длъжностно лице е извършило огледа, а така също било отразено, че не за иззети веществени доказателства. В тази връзка обръща внимание, че вещите, предмет на обвинението, не са били отнети нито от подсъдимия, нито от трето лице. Черпи правни аргументи в подкрепа на тезата си от съдебна практика на ВКС - Решение №765/28.12.1990 г., Решение №457/3.01.1994 г., Решение №164/2000 г. по н.д.№85/2000 г. Затова иска обжалваната присъда да бъде изцяло отменена и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане от фазата на разпоредителното заседание. Допълва с оплаквания 2 за необоснованост поради това, че за приетите от съда обстоятелства, няма нито едно събрано доказателство, от което да е възможно да се обоснове такъв фактически извод. Евентуално излага оплаквания за явна несправедливост на наложеното наказание с искане за приложение на чл. 55 НК и определяне на наказание за минималния срок от 3 месеца лишаване от свобода.

В съдебно заседание защитникът поддържа изложените оплаквания в жалбата и допълнението към нея, като отправя на първо място искане отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Повтаря доводите си от жалбата, като надгражда тезата за недоказаност на обвинението с обстоятелоството, че показанията от досъдебното производство на свидетелките П. Ш. и М. М. са дословно еднакви (копи-пейст).

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен прокурор В. Ф. оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Позовава не на косвените доказателства и пледира съдът да отхвърли версията на подсъдимия, че е бил в имота на пострадалия, за да събира дърва, като защитна такава. Отчита, че друг, освен подсъдимият не е бил в имота, заловен непосредствено след като е видян там, а в хода на извършения оглед е намерен чувала с вещите, които преди това свидетелите са възприели, че се носи от подсъдимия. При тази логика счита, че обвинението е доказано. Пледира за оправдаване относно квалификацията на извършеното като такова, по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, поради това, че след извършеното предходно групиране подсъдимият се счита за осъждан един път на 12 месеца лишаване от свобода.

Подсъдимият поддържа защитната плеодария на адв. А. и моли да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛЕВЕН, като съобрази оплакванията в жалбата и становищата на страните, и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира, че въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Изложената фактическа обстановка в мотивите на първоинстанционната присъда е напълно идентична като словоред, пунктуация и изразни средства с обстоятелствената част на обвинителния акт, в каквато насока са и оплакванията на адв. А..

Това пълно и абсолютно безкритично възприемане от съда на 3 твърденията на прокурора е съчетано с липсата на какъвто и да било доказателствен анализ. Единствената индикация за отчитане на задължението на съда да основава своите решения на доказателствата е споменаването на имената на свидетелите Т. Л., В. Д., Ш. Ш.ов, М. М. и П. Ш., които според първоинстанционния съд били „изслушани“, заедно с декларативната оценка, че всички показанията на свидетелите са взаимнодопълващи се, непротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги кредитирал изцяло.

Какви фактически изводи и въз основа на кой доказателествен източник са изведени, не може да бъде установено, защото първоинстанционният съд не е изложил своите разсъждения по фактите и доказателствата.

Посочил е чрез техниката на пренасяне „copy-paste“ твърденията на прокурора и преразказа на възприятията на част от свидетелите, както дословно е са описани в обвинителния акт, без обаче да е ясно каква е обективната истина според съда и въз основа на кои доказателства е изградена, а така също и без да има коментар за допустимостта и достоверността на същите, въпреки защитните възражения на адв. А..

Защитникът е настоявал, че няма нито едно доказателство за авторството на деянието, по-специално за това подсъдимият да е влизал в къщата на пострадалия, а всички свидетели са го възприели извън къщата в двора да събира дърва.

Тези възражения имат своето основание, защото св. Ш. Ш.ов е заявил (л.

56): „…майка ми и сестра ми викат, че са видели в двора човек.. “, последните от своя страна са заявили – М. М.: „…видяхме го с едно чувалче…вървеше из двора, каза, че дърва си събира…“ и П. Ш.: „…той излезе, пусна чувала и си тръгна..“.

Възраженията, че в протокола за оглед на местопроизшествие липсва посочване за органа, извършил действието, съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 НПК, са основателни, но не са намерили никакъв коментар от контролирания съд.

Адв. А. е възразявал и срещу допустимостта на свидетелските показания на полицейския служител Т. Л., пред когото според прокурорът подсъдимият бил направил самопризнание при полицейското му задържане, но първоинстанционният съд не е обсъдил тези оплаквания.

4

Горепосочените обстоятелства мотивират настоящия въззивен съдебен състав, в рамките на му дейност, да достигне до извод, че Районен съд Червен бряг при постановяване на обжалваната присъда е нарушил грубо принципите на разкриване на обективната истина (чл. 13 НПК) и на вземане на решения по вътрешно убеждение (чл. 14 НПК).

Двата принципа са в тясна взаимовръзка и задължават съда да осигури разкриване на обективната истина и да взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.

Липсата на каквито и да било обективно изразени логически съждения за това каква е обективната истина според съда и как е формирал крайната си воля, съставляват пречка пред въззивната инстанция да извърши собствена преценка за формалната правилност на присъдата, а още по-малко да обсъди мотивите за крайния извод в съдържателен план и дали същият е съответен на чл. 305, ал. 3 НПК.

Тежки нарушения като посочените при формиране на волята на съда, макар и при формално наличие на документ именуван „мотиви по присъда“, се приравняват на пълната липса на такива, която представлява абсолютно процесуално нарушение предвидено в чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, защото винаги елиминира правото на страните да разберат съображенията на съда по съществените въпроси за отговорността на подсъдимия, а така също препятства и възможността да се осъществи въззивен контрол по отношение правилността на изводите на контролирания съд.

Гореизложеното води до извод, че оплакванията във въззивната жалба, наведени от защитника адв. А., поддържани и във въззивното заседание, са основателни. Отстраняването на тези процесуални пороци при формиране на волята на първоинстанционния съд следва да бъдат отстранени чрез връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда от втория стадий – съдебно заседание по същество на делото (по глава 20 НПК), след като въззивната инстанция служебно провери, че първия подготвителен стадий – разпоредителното заседание по глава 19 е протекло без съществени процесуални нарушения.

При второто разглеждане на делото по същество от новия съдебен състав следва да се спазят посочените процесуални правила, като се обърне 5 особено внимание при допускането и оценката на доказателствата с оглед съществените противоречия в показанията на свидетелите, дадени пред органа на досъдебното производство и тези пред съда, както и на ограниченията по чл. 118, ал. 2 НПК (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) и чл. 281, ал. 8 НПК. Наред с процесуалните правила, първоинстанционния съд следва да обсъди внимателно и приложението на материалния закон, по-специално на чл. 29, ал.1, б. „б“ НК и чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 НК.

Поради тези съображения и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, Окръжен съд - Плевен РЕШИ:

ОТМЕНЯ Присъда №41/20.11.2024 г., постановена по НОХД №231/23 по описа на Районен съд - Червен бряг и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на съдебно заседание по същество на делото (по глава 20 НПК)

Решението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6