Акт № 667 от 03.11.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- 99/2026
- Подписан
- 03.11.2026
- В сила
- 03.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 141 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 375 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327, ал. 1 · Търговски закон
ПРОТОКОЛ
№ 667 гр. Варна, 03.11.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Търговско дело № 20263100900099 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
Ищецът „ГАЛИНА“ ЕООД, редовно призован, не се явява законният представител на дружеството, представлява се от адвокат М. Ж., надлежно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът „ИР-ТРАНС ГРУП“ ООД, редовно призован, не се явява законният представител на дружеството, представлява се от адвокат Г. В., надлежно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът И. П. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Г. В., надлежно упълномощен и приет от съда от днес.
СЪДЪТ докладва, че вещо лице Ж. Т., назначена по допуснатата по делото ССЕ, не е призована, поради късно представени по делото доказателства за внесен депозит, съгласно Определение № 1603/29.09.2026 г.
АДВ. Ж.: Считам, че не са налице процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Считам, че не са налице процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.
С оглед редовното призоваване на страните, СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпва към разглеждането му по реда на чл. 375 ГПК.
СЪДЪТ дава възможност на процесуалните представители на страните да изложат становището си във връзка с изготвения проект за доклад на делото и дадените указания.
АДВ. Ж.: Поддържам исковата молба, уточнителните молби, представените писмени доказателства и направените доказателствени 1 искания. На този етап няма да правим нови такива.
СЪДЪТ докладва допълнителна искова молба вх. № 33242/14.10.2026 г. от ищеца, чрез адв. М. Ж., с която във връзка с дадените с Определение № 1603/29.09.2026 г. указания, правят уточнение, че подписът на фактурите, на които е изписано собственоръчно името „П.“, са подписани от бащата на ответника И. П. Д., а именно – П. Д. М., както следва: фактура №№ **********/15.01.2025 г., **********/31.01.2025 г. и **********/31.01.2025 г.
Подписът на останалите фактури също прилича на този по посочените, но не може със сигурност да се потвърди, че е същият.
Твърди се, че обикновено водачът на служебното ППС, отбелязано в Заявление за издаване на карти или кодове от 01.01.2025 г., което е допълнение към процесния Договор за доставка на горива, стоки и услуги от 01.01.2025 г. е подписвал фактурата при зареждане на гориво, което е обичайна практика в такива отношения.
Счита се, че с назначената по делото ССЕ ще установи, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на „ИР-Транс Груп“ ООД, като по този начин ще се докаже, че твърдените от ищеца облигационни отношения и размерът на дължимите суми, са реални.
АДВ. Ж.: Точно така, тъй като има договор за предоставяне на горива и всички шофьори, които карат ППС, имат такава карта и подписва по време на зареждането.
АДВ. В.: Поддържам отговора на исковата молба, оспорвам иска.
СЪДЪТ, на основание чл. 145 ГПК, приканва страните към спогодба.
АДВ. В.: Не съм упълномощен.
АДВ. Ж.: От страна на представляваното от мен дружество, няма проблем. Представляващият „ГАЛИНА“ ЕООД е имал разговори, изпращани са покани, но за съжаление предвид обстоятелствата сме принудени да инициираме съдебно производство, за да си търсим неплатените фактури.
АДВ. В.: Възможно е, но трябва да разговарям с доверителя ми.
СЪДЪТ разяснява на страните, че медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен съд - Варна, адрес гр. Варна ул. „Ангел Кънчев" № 12, ет. 4 /сградата, в която се помещава СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация страните следва да уведомят съда.
УКАЗВА на страните, че следва да получат формулярите за насрочване на процедура по медиация чрез координатора за ВОС: Нора Великова - ет. 4, стая 410, както и на e-mail: *********@***.**, или да изпратят на същото лице попълнен информационен формуляр, обявен в Интернет на страница на 2
Варненски окръжен съд.
АДВ. Ж.: Нямаме възражения по доклада, обективен е, да се приеме за окончателен.
АДВ. В.: Нямам възражения по доклада.
Доколкото с допълнителната искова молба от 16.06.2026 г. са приложени детайли за транзакция, наречено „платежно нареждане за извършен превод“ считам, че въпросният документ не представлява официален или частен документ, поради което и не следва да бъде приобщаван към писмените доказателства. По отношение на останалите нямам възражения.
Ние нямаме твърдение дали са платени или не, това е твърдение на ищцовата страна в исковата молба, по която съм заявил, че след като има такова, следва да бъде конкретизирано. Признание, че са платени или не, не мога да кажа. Видно от определението по реда на чл. 141 ГПК, е допусната ССЕ, в която има задача да бъде установено дали са извършени такива плащания.
Като съобрази изявленията на страните, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвения проект за доклад на делото с Определение № 1603/29.09.2026 година в следния смисъл:
Производството по делото е образувано по предявени от „ГАЛИНА“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна срещу „ИР-ТРАНС ГРУП“ ООД, ЕИК *********, гр. Девня и И. Д., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане в условията на солидарност на сумата от 14 833, 51 евро с ДДС, претендирана като неплатена цена за доставено гориво по договор за доставка на гориво, стоки и услуги от 01.01.2025г., във връзка с който са издадени първични счетоводни документи и сумата от 1 561, 74 евро, претендирана като обезщетение за забава върху всяка сума по всяка фактура от деня на забавата до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 15.02.2026г. /вкл./, както следва:
1./ по фактура № **********/31.01.2025г. в размер на 1627,77 евро, остатък след извършено частично плащане, цялото в размер на 2306,20 евро и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 190,92 евро за периода от 03.03.2025г. до 15.02.2026г. /вкл./;
2./ по фактура № **********/15.02.2025г. в размер на 3333,38 евро, и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 372,99 евро за периода от 18.03.2025г. до 15.02.2026г. /вкл./;
3./ по фактура № **********/28.02.2025г. в размер на 1561,76 евро, и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 167,45 евро за периода от 31.03.2025г. до 15.02.2026г. /вкл./;
3
4./ по фактура № **********/28.02.2025г. в размер на 1252,63 евро, и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 1364,31 евро за периода от 31.03.2025г. до 15.02.2026г. /вкл./;
5./ по фактура № **********/15.03.2025г. в размер на 3133,11 евро, и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 319,02 евро за периода от 15.04.2025г. до 15.02.2026г. /вкл./;
6./ по фактура № **********/31.03.2025г. в размер на 1106,10 евро, и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 106,26 евро за периода от 01.05.2025г. до 15.02.2026г. /вкл./;
7./ по фактура № **********/31.03.2025г. в размер на 2331,59 евро, и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 223,99 евро за периода от 01.05.2025г. до 15.02.2026г. /вкл./;
8./ по фактура № **********/31.03.2025г. в размер на 487,17 евро, и обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва в размер на 46,80 евро за периода от 01.05.2025г. до 15.02.2026г. /вкл./
В исковата молба ищцовото дружество „ГАЛИНА“ ЕООД твърди, че е сключило с „ИР-ТРАНС ГРУП“ ООД в писмена форма договор за доставка на гориво, стоки и услуги от 01.01.2025г., по силата на който е извършило доставка на гориво за нуждите на купувача срещу поето от него задължение за плащане на продажната им цена. Договорът е подписан в лично качество и от законния представител на дружеството купувач И. Д., поел солидарна отговорност за изпълнение на задължението за плащане на цената на доставените горива.
Във връзка с така сключения договор са издадени 10 броя първични счетоводни документи, обективиращи доставеното количество гориво и цена, които на падежа купувачът не е погасил, чрез плащане.
Изложеното е обусловило и правния интерес от предявяване на осъдителни претенции, ведно с обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху неизплатените задължения по всяка фактура от деня на забавата до деня, предхождащ подаването на исковата молба.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответниците „ИР-ТРАНС ГРУП“ ООД и И. Д., са депозирали идентични по съдържание отговори, с които признават сключването на договор за доставка на гориво, стоки и услуги от 01.01.2025г., както и поетото от И. Д. задължение да отговаря солидарно, наред с купувача за плащането на цената на доставените стоки. Признава се още, че преди подаване на исковата молба купувачът е платил сумата от 5 000 лв.
Твърди се, че дизелово гориво, обективирано във всяка една от издадените от продавача фактури, не е получено от купувача, тъй като посоченото в тях количество не би могло да се помести в резервоарите на собствените на „ИР-ТРАНС ГРУП“ ООД моторни превозни средства, поради което не дължи претендираната от ищеца цена, ведно с обезщетение за забава.
Оспорва се автентичността на подписите, положени във всяка една от 4 фактурите, в частта досежно подписа, положен за „получател“ с твърдения, че същите не са изпълнени от законния представител на дружеството – купувач И. Д..
Със сумата от 5 000 лв. продавачът е следвало да погаси възникналите задължения по фактури № **********/15.01.2025г. и **********/31.01.2025г. съразмерно, съобразно правилото по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която навежда твърдения, че фактурирането на доставеното количество гориво е извършвано, съобразно постигнатите в договора уговорки – на 15 – то и последното число на текущия месец, а не за всяка доставка по отделно. Затова и издадените фактури обективират получено гориво за целия текущ месец от всички търговски обекти на продавача.
Поддържа се, че подписът, положен за „получател“ във всяка една от фактурите, е изпълнен от П. Д., явяващ се баща на законния представител на дружеството – купувач, който е бил в трудово правоотношение с „ИР-ТРАНС ГРУП“ ООД, използвал е МПС, собствени на ищеца и е зареждал с гориво неговите обекти.
Следва да се съобрази, че извършеното плащане на сумата от 5 000 лв., съставлява признание за получаване на стоката, предмет на сключения договор. С получената сума са погасени изцяло задълженията по фактури № **********/15.01.2025г., **********/31.01.2025г., които не са предмет на претенцията по чл. 327, ал. 1 ТЗ и отчасти задължението по фактура № **********/31.01.2025г., тъй като купувачът не е посочил кои свои задължения погасява.
Отговор на допълнителната искова молба в срока по чл. 373, ал. 1 ЗЗД, не е постъпил.
ПО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: сключването на договор за продажба в писмена форма от 01.01.2025г., обективиращ постигнато съгласие относно доставка на горива и цена при условията, уговорени в него, носещ и подписа на солидарния длъжник И. Д., във връзка с който са издадени първични счетоводни документи, инкорпориращи конкретно посочено количество горива и цена, предаване на стоката и получаването й от служител на дружеството - купувач, размерът на заявената претенция, изпадане в забава на купувача за плащане на цената и размерът на обезщетението за забава.