Решение № 274 от 10.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Стара Загора, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20245500500517 по описа за 2024 година

Производството e по реда на чл.435, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по подадена от П. С. П., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., *** жалба срещу постановление от 17.07.2024 г. по изп.д.№ 274/2024 г. по описа на ЧСИ М. Д., с рег. № 865 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство и намаляване на разноските.

Жалбоподателят твърди, че постановените откази са незаконосъобразни, т.к. от негова страна не е налице неизпълнение на съдебното решение, с което е осъден да се въздържа от извършването на определени действия, а публичните му задължения са били изпълнени доброволно на органа на принудително изпълнение на публични задължения.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят С. Г. Б., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., ***, действаща чрез адв. Д. Д., е подала писмено възражение против жалбата, с което я оспорила като неоснователна. Претендира присъждането на разноските в настоящото производство.

В своите мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ М. Д. изразява становище за 1 неоснователност на жалбата.

След като обсъди становищата на страните, събраните по делото доказателства и материалите по изпълнителното дело, съдът намери за установено следното:

Изп.д. № 274/2024 г. по описа на ЧСИ М. Д., с рег. № 865 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд –Стара Загора е образувано по молба на взискателя С. Г. Б., действащ чрез адв. Д. Д., към която е приложен изпълнителен лист № 261/18.03.2024 г., издаден по гр.д. № 2232/2023 г. по описа на Районен съд — Стара Загора.

От изпълнителният лист е видно, че длъжникът П. С. П. е осъден да се въздържа за в бъдеще от извършване на неоснователни действия – отглеждане на гълъби в собствените си самостоятелни обекти, а именно: в апартамент № 23, находящ се на 5-ти етаж /4-ти жилищен/ от сграда, находяща се в гр. С.З., *** и в прилежащото към него таванско помещение № 6, с които действия пречи на С. Г. Б. необезпокоявано да ползва собствените си апартамент № 22 и таванско помещение № 5 в същата сграда.

В молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателката е заявила, че длъжникът не преустановява неоснователните си действия, като и след влизане на решението в сила продължава да държи гълъби в таванското помещение № 6. Поискано е събирането на направените в изпълнителното производство разноски.

С постановление от 26.03.2024 г. съдебният изпълнител е признал като разноски по изпълнението сумите от : 400 лв. – адвокатско възнаграждение; авансови такси от 48 лв. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 48 лв.

На 29.03.2024 г. държавата е присъединена като взискател за публично вземане в размер от 120 лв., удостоверено с представено от ТД на НАП –гр.

Пловдив удостоверение 240372401682345/28.03.2024 г.

Съдебният изпълнител е направил две справки относно обстоятелства, касаещи длъжника чрез запитвания към среда за междурегистров обмен.

На 25.06.2024 г. на длъжника П. С. П. е връчена покана за доброволно изпълнение, с която е уведомен и за постановлението за разноските. Като дължими от него разноски са посочени 400 лв. адвокатско възнаграждение и 230,40 лв., с ДДС - такси по ТТРЗЧСИ.

2

На 01.07.2024 г. той е подал до ЧСИ М. Д. възражение, с което е оспорил като неверни твърденията в молбата за образуване на изпълнителното дело.

Заявил, е че след влизане на решението в сила го е изпълнил, като е продължил да отглежда гълъби единствено в находящо се на два етажа над жилището на взискателката машинно отделение, по отношение на което искът на взискателката е бил отхвърлен. Поискал е прекратяване на изпълнителното дело и е оспорил дължимостта на претендираните от него такси по ТТРЗЧСИ.

Представил е документ, видно от който е заплатил публичното си задължение и на 25.04.2024 г. изпълнителното производство, образувано за събирането му, е било прекратено.

На 08.07.2024 г. взискателката, чрез пълномощника си – адвокат, е подала становище, с което е оспорил като неоснователни твърденията на длъжника, че е изпълнил доброволно решението преди образуването на изпълнителното производство и е възразил срещу прекратяване на делото.

На 17.07.2024 г. ЧСИ М. Д. е постановила откази за прекратяване на изпълнителното производство и за намаляване на приетите в производството разноски.

Постановлението е съобщено на П. С. П. на 22.07.2024 г., а на 02.08.2024 г. той е подал разглежданата в настоящото производство жалба.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, т.к. е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице - длъжник, срещу подлежащи на обжалване актове на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на изпълнителното производство и отказ за намаляване на разноските.

По същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са предвидени в разпоредбата на чл.433, ал. 1 от ГПК, а именно когато:

1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди 3 образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

2. взискателят е поискал това писмено;

3. изпълнителният лист бъде обезсилен;

4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;

5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;

6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83;

7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.

439 или 440 ;

8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В случая нито едно от приложимите с оглед на подлежащото на принудително изпълнение притезание основания, а именно по т.2, т.3, т.4 и т.7, не е налице, поради което за съдебният изпълнител липсва компетентност да прекрати образуваното изпълнително производство.

Ето защо постановлението, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело е законосъобразно и не подлежи на отмяна.

Жалбата в частта й, в която се обжалва постановлението за отказ за намаляване на приетите разноски по изпълнението е частично основателна, по следните съображения:

Като разноски по изпълнението съдебният изпълнител е приел 400 лв. – адвокатско възнаграждение; авансови такси от 48 лв. и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 48 лв.

Т.к. изпълнителното производство е висящо и е на етап непосредствено след образуване, преди извършването на действия на принудително изпълнение, то на основание чл.79 от ГПК тези суми са дължими.

Частично недължимо е задължението за разноски за такси по ТТРЗЧСИ.

4

Дължимите съгласно Тарифата такси са авансово заплатените такси от 48 лв., таксата по т.26 от 48 лв., такса за присъединяване на публично вземане от 60 лв. и такси за извършени справки от 12 лв., всички с ДДС, или общо 168 лв., с ДДС.

Таксата за присъединяване се дължи, т.к. към момента на присъединяването на публичното вземане то все още е било дължимо, т.е. по силата на чл.458 от ГПК съдебният изпълнител е бил длъжен да присъедини държавата като взискател по делото.

За разликата до 230,40 лв. постановлението за отказ следва да се отмени, като разноските по изпълнението за такси по ТТРЗЧСИ бъдат намалени до размера на 168 лв., с ДДС към датата на постановяването му.

Относно разноските по делото:

С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът по жалбата С. Г. Б. има право на разноски.

Такива обаче не й се присъждат, т.к. към подадените от нея писмени възражения фактически не са приложени доказателства за направени разноски, макар като приложение на същото да е посочен договор за правна защита и съдействие от 09.09.2024 г.

Водим от изложените мотиви чл. 437, ал.4 Окръжен съд – Стара Загора РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. С. П., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., *** срещу постановление от 17.07.2024 г. по изп.д.№ 274/2024 г. по описа на ЧСИ М. Д., с рег. № 865 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство.

ОТМЕНЯ отчасти постановление от 17.07.2024 г. по изп.д.№ 274/2024 г. по описа на ЧСИ М. Д., с рег. № 865 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора, с което е отказано намаляване на разноските по изпълнението като НАМАЛЯВА дължимите към 17.07.2024 г. такси по ТТРЗЧСИ от 230, 40 лв., с ДДС /двеста и тридесет лева и 40 ст./ на 168 лв., с ДДС, /сто шестдесет и осем лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. С. П., ЕГН – **********, с 5 адрес: гр. С.З., *** срещу постановление от 17.07.2024 г. по изп.д.№ 274/2024 г. по описа на ЧСИ М. Д., с рег. № 865 на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Стара Загора, с което е отказано намаляване на разноските по изпълнението за останалите приети като разноски суми.

Решението не подлежи на обжалване.