Решение № 55 от 30.03.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Ямбол, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Енч. Иванов при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Гражданско дело № 20212300100207 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на С.Г., гражданин на Република Турция, представляван от пълномощника адв.С.М. от АК-Хасково, с която против Държавата, представлявана от Министъра на финансите и против Народно събрание гр.София, са предявени искове по чл.2в от ЗОДОВ за солидарното осъждане на ответниците, да заплатят на ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, настъпили от съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

С разпореждания от 29.07.2021 г. и 25.08.2021 г., ЯОС е оставил без движение производството по делото и е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовности по ИМ. С молби вх. №2045/13.08.2021 г. и вх.№2335/10.09.2021 г., ищецът е изпълнил указанията на съда, в т.ч. е представил ИМ с преписи за връчване на ответниците, с която е насочил исковете си срещу Елховски районен съд, като процесуален субституент на Държавата, от акт на който орган се твърди да е причинено увреждането (съгл. чл. 7 вр. с чл.2в от ЗОДОВ), наред с втория ответник Народно събрание гр. София /предвид невъзможността предявените искове да бъдат разгледани и съответно – уважени или отхвърлени едновременно по отношение на носителя на задължението – държавата и по отношение на процесуалния субституент – съответният държавен орган или органи, които извършват съдопроизводствените действия от свое име или НС /в т. см. Реш.№71/06.04.2019 г. по гр.д. №3804/2019г. на ВКС/. Предвид посоченото, с разпореждане от 10.09.2021 г.

Държавата, представлявана от Министъра на финансите е заличена, като ответник по делото.

Ищецът претендира да бъдат осъдени ответниците солидарно да му заплатят, както следва: сумата от 50220 евро - обезщетение за имуществени вреди, представляващи пълния размер на противоправно отнетата в полза на Държавата недекларирани парични средства, в размер на 50220 евро, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане; сумата от 44722 евро - обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи обезщетение за имуществени вреди поради противоправното му лишаване от възможността да се ползва от паричните средства, в размер на 50220 евро за периода от 10.10.2012 г. до 19.07 .2021 г. /датата на постъпване на ИМ в съда/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане /по отношение на иска за сумата 5000 лв.обезщетение за неимуществени вреди, производството по делото е прекратено, поради оттегляне на иска в о.с.з. на 07.02.2022 г./. Претендира се в случай че съдът признае противоправното поведение само на някой от ответниците, то да осъди същия да заплати на 1 ищеца в цялост претендираните обезщетения посочени по-горе. Претендират се и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 09.09.2012 г. преминал законно през ГКПП „Лесово" границата на България с трета страна - Република Турция. При това преминаване е извършил нарушение по Валутния закон, като не е декларирал пренасяните от него парични средства в брой, в чужда валута, в размер на 50220 евро. Във връзка с това му е било повдигнато обвинение за престъпление по член 251, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България. Нарушението било констатирано и ищецът бил привлечен към наказателна отговорност, а недекларираната парична сума, в пълен размер била задържана и предадена на съхранение в Митница Бургас. Сочи се, че с Определение №341/10.10.2012г. постановено по НОХД №501/2012 г. по описа на Районен съд -Елхово, ищецът бил и окончателно признат за виновен в осъществяване на престъпния състав по член 251, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България, за което е бил наказан с наказание „лишаване от свобода", чието изпълнение е било отложено и допълнително, като санкция, съдът автоматично постановил недекларираните парични средства в брой, в размер на 50 220 евро, да бъдат отнети в полза на Държавата, на основание член 251, ал.2 от НК. Сочи, че нормата на чл. 251, ал. 2 НК е в противоречие с правото на Европейския съюз- чл. 4, пар. 2 на Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, който допускал парите, които не са декларирани, да бъдат единствено задържани, но не и отнети, както и че била в противоречие с чл. 9, пар. 1 от същия регламент, предвиждащ, че определените от държавите-членки санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Тъй като българското законодателство не било съобразено с европейското в тази област счита, че са нанесени вреди, които съизмеряват с левовата равностойност на отнетата им сума. Сочи се, че ищеца е претърпял и други имуществени вреди: бил е лишен изцяло от ползването на собствеността си отнетата в полза на Държавата парична сума, в размер на 50 220 евро, като невъзможността за ползване на сумата е за времето от датата на окончателното отнемане със съдебния акт на тази сума— 10.10.2012 г., до подаване на ИМ в съда. Претендира се съизмеримо в пари, обезщетение в размер на 44722 евро - еквивалент на начислена законова лихва за времето от датата 10.10.2012 г. до подаване на ИМ в съда.

В писмен отговор по делото ответникът Елховски районен съд е изразил становище, че исковете са неоснователни и недоказни по основание и размер. Сочи се, че към момента на постановяване на определението на ЕРС от 10.10.2012 г. не е било налице произнасяне на СЕС относно наличие на противоречие между чл. 251 от НПК и чл. 9 от Регламент /ЕО/ №1889/2005г. Такова произнасяне за първи път е налице през 2015 г. с постановеното решение на СЕС по Дело С- 255/14 Chmielewski, в което било прието, че наказание 60 на сто от недекларираните парични средства по отношение на суми над 50 000 евро е непропорционално и не съответства на чл. 9, § 1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005. В проведено производство пред Съда на ЕС в Люксембург по поставено преюдициално запитване от Районен съд - гр. Свиленград СЕС се е произнесъл с Определение от 12.07.2018 г. по дело С-707/2017 г. по описана СЕС. В постановеното определение е прието, че чл. 9, §1 от Регламент /ЕО/ № 1889/2015 г. на ЕП и на Съвета от 26.10.2015 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, а от друга страна, наказание от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.

Във връзка с установяване на несъответствието на чл. 251, ал. 2 от НК с разпоредбата на чл. 9 от Регламент/ЕО/№ 1889/2005г. било постановено Определение от 10.01.2019 г. по преюдициални запитвания до СЕС на СГС и на Апелативен съд- София по съединени дела С-335/18 и С-336/18, че разпоредбите на чл. 4, параграф 2 и чл. 9, параграф i следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат националната правна уредба като санкция освен лишаване от свобода или глоба в размер на 1/5 от стойността на недекларираната сума, да се предвижда и отнемане в полза на държавата на недекларираната сума.

Предвид на горното, се твърди, че към момента на постановяване на съдебния акт, с който е одобрено споразумението и е отнет в полза на държавата предмета на престъплението -парични средства от ищеца, нарушението не е било очевидно за съда, тъй като не е имало относима практика на СЕС относно наличие па противоречие между чл. 251 от НПК и чл. 9 от Регламент /ЕО/ №1889/20051.

2

Твърди се също, че в развилото се през 2012 г. наказателното производство пред PC - Елхово, както обвиняемият, така и неговият защитник не са поставили въпроса дали уговореното между тях и прокурора наказание противоречи на правото на ЕС, в кой го случай сьдьг съгласно чл. 267, ал.3 от е бил длъжен да отправи запитване до СЕС. Сочи се, че с бездействието си в наказателното производство, декларирайки, че е съгласен с постигнатото споразумение, разбирайки същото и последиците от него, ищецът е допринесъл за вредите, които претендира.

Направено е възражение за неоснователност на исковете, поради липсата на доказателства, че ищеца е собственик на отнетата парична сума.

Направено е и възражение за погасяване на исковете по давност.

В писмен отговор по делото ответникът Народно събрание на РБ гр.София е направил възражения за недопустимост на исковете предявени срещу него, с твърдения че не е пасивно легитимиран да отговаря по искове с пр. осн. чл.2в от ЗОДОВ, тъй като в предметния обхват на ЗОДОВ не се включва отговорност на държавата за вреди, причинени от законодателен орган в резултат на нарушение правото на Европейския съюза освен това, производството се развивало по реда на ГПК и съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ГПК държавата в процеса следва да се представлява от министъра на финансите.

Исковете са оспорени и като неоснователни и недоказани. Твърди се, че че нито от исковата молба, нито от приложените към нея доказателства става ясно какъв е произхода на средствата, предмет на престъплението, а Регламентът позволява наличие на национални мерки за контрол на движението на парични средства, оправдани от съображения за обществен ред или обществена сигурност. В конкретния казус Народното събрание не било нарушило явно и сериозно пределите на упражняване на правомощията си, тъй като Регламент (ЕО) 1889/2005 г. позволявал наличие на национални мерки за контрол на движението на парични средства, оправдани от съображения за обществен ред или обществена сигурност. Сочи се, че съответната държава-членка с външна за ЕС граница (каквато е България спрямо Сърбия) разполага с възможността да установява и прилага различни методи на контрол, дори и по-строги. Сочи се, че употребата на думата „задържани" не може да се възприема като забрана при наказуемо деяние предметът на престъплението да се отнема в полза на държавата. Ищецът, подписвайки съзнателно споразумението при условията на чл. 384 вр. с чл. 381 НПК, е признал изцяло вината си и се е съгласил безусловно с последствията от това. На базата на анализ на доказателствената съвкупност решаващият съд бил направил обоснован и законосъобразен извод, че както обективната, така и субективната страна на деянието е установена и доказана по категоричен начин. Със сключването на споразумението ищецът е приел последиците без възражения, като следствие от противоправното си поведение.

Сочи се също, че както интеграцията с принципите и ценностите на Европейския съюз, както и развитието на законодателството са непрекъснати процеси, така и хармонизацията на националното законодателство с това на ЕС е динамичен и търпящ развитие и усъвършенстване процес. В тази връзка възприемайки практиката на Европейския съд и отчитайки националните специфики, касаещи нивото на риск, превенцията и санкционната политика в областта на защитата на паричната система се е стигнало до законодателното решение за отмяна на разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК (отм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г.). Дори да се приемело, че е налице нарушение до отмяната на разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК, то не можело да бъде обоснована същественост на нарушението.

Твърди се, че дори и в случай че се приеме, че е налице нарушение, то не може да бъде обоснована пряка причинно-следствена връзка между нарушението допуснато от този ответник и вредите. Сочи се, че дори законодателят да е допуснал грешка, имало достатъчно правни гаранции тя да не възпроизведе ефект върху конкретни правоотношения, тъй като вреда би произтекла пряко от действие или бездействие или акт на конкретен административен или съдебен орган. В случай, че се установели вреди, то те били непосредствена последица от съдебния акт, а не от законодателната дейност на Народното събрание.