Решение № 375 от 19.10.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. П., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20261230100192 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от адв. М. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3б, ет. 3, ап.11, в качеството му на пълномощник на К. Ц. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „И.“ № 6 и съдебен адресат гр. П., ул. “П.“ № 3б, ет. 3, ап. 11, срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 16, бл. „Парк Лейн Офис Център“, ет. 8, представлявано от С.Ю.А..

Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № 758268 от 07.01.2025 г., сключен с „Ай Ти Еф Груп“ АД, по силата на който е получил сумата от 5 000 лева, със срок на кредита от 24 месеца, при ГПР от 64 % и ГЛП от 48,75 %. Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към договора за кредит, в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок Удостоверение от Централния регистър на длъжниците към Камарата на ЧСИ в сроковете посочени в приложението, кредитодателят има право да начисли неустойка в размер на 250 лева, за всяко отделно неизпълнение. Изложено е, че в тази връзка на ищеца е начислена неустойка в размер на 250 лева всеки един месец. Твърди се, че така уговорената неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Посочва се, че поради накърняването на принципа на добрите нрави се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Излага се, че така претендираната неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т.

19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея е в месечен размер почти равен на сумата на месечната погасителна вноска, като този начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Изложено е още, че претендираната неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като по посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. На следващо място се посочва, че с предвиждането на заплащане на сумата за 1 неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като тези разходи следва да бъдат включени в ГРП, като е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, и с уговорките за заплащане на допълнителни разходи до договора се нарушава изискването на ГПР да не бъде по висок от път пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № 758268 от 07.01.2025 г., сключен между К. Р. и Ай ти еф груп АД, който предвижда „В случай, че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок Удостоверение от Централния регистър на длъжниците (ЦРД) към Камарата на частните съдебни изпълнители в сроковете съгласно настоящото Приложение № 5, Кредитодателят има правото да начисли неустойка в размер на 250,00 лева за всяко отделно неизпълнение“, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявения с молбата иск. Оспорва изцяло твърденията на ищцовата страна, като счита, че процесният договор за кредит е действителен, както и че клаузата за неустойка съдържаща се в него, е валидна и не страда от пороците, релевирани от другата страна.

В срока за отговор на исковата молба, ответното дружество по първоначалния иск е депозирало насрещна искова молба по реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК. Сочи се в молбата, че на 07.01.2025 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 758268 във формата на електронен документ, изцяло по инициатива на кредитополучателя К. Ц. Р.. По силата на цитирания договор първоначалният ищец, в качеството на кредитополучател е получил от ответното дружество – насрещен ищец паричен заем в размер на 3 232,08 евро (6 321,40 лева), като една част от сумата, а именно 675,62 евро (1321,40 лева) насрещния ищец е заплатил от името и за сметка на кредитополучателя на трето лице „ЗД „Евроинс живот“ ЕАД. Изложено е, че кредитополучателят е избрал и се е съгласил да бъде застрахован при условията на Груповия застрахователен договор за рискова застраховка „Живот“, като същият се е запознал с Общите условия и е приел същите като неразделна част от застрахователния договор. Изложено е, че кредитополучателят се е задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски по кредита, а именно – да погаси кредита си на двадесет и четири 30-дневни вноски, с общ срок за погасяване на кредита от 08.01.2025 г. до 07.01.2027 г. и при условия договорени между страните. Твърди се, че към настоящия момент кредитополучателят е изпаднал в забава на вноски от 5-та до 16-та вкл., като с подадената насрещна искова молба сключения договор между страните се обявява за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията на първоначалния ищец. В случай, че съдът обяви процесния договор за кредит сключен между страните за недействителен първоначалния ищец следва да бъде осъден да заплати на насрещния ищец чистата остатъчна стойност на кредита, ведно със законна лихва от датата на подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на задължението.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди К. Ц. Р. да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, съгласно сключения помежду им Договор за потребителски кредит № 549277 и приложимите към този договор Погасителен план, Приложение и Общи условия, главница в размер на 1 503,96 евро (2 941,49 лева), ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението, представляваща сбор от непогасена, изискуема и падежирала главница и предсрочно изискуема главница по кредита.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок, от процесуалния представител на ответника по насрещния иск е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения насрещен иск. Оспорват се изцяло изложените в насрещната искова молба факти и обстоятелства, като се излагат съображения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит на различни, изчерпателно посочени основания.

В проведеното съдебно заседание страните не се явяват и представляват, като от процесуалните представители на страните са постъпили писмени становища, с които молят 2 да бъде уважен, респ. отхвърлен предявения иск.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е приел за безспорен и не нуждаещ се от доказване факта на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 758268/07.01.2025 г.

От приложената разписка за извършено плащане от 07.01.2025 г. се установява, че в полза на К. Ц. Р. е направен паричен превод към Изипей по договор за кредит 758268 за сумата от 5 000 лева.

Сключването на процесния договор се установява от представения Договор за потребителски кредит № 758286/07.01.2025 г., по силата на който „Ай Ти Еф Груп“ АД е кредитодател, а ищецът К. Р. - кредитополучател. В договора не са описани конкретните му параметри, като за тези съществени обстоятелства се препраща към негови приложения.

Видно от представеното Приложение № 1 към Договора, предоставената в заем сума е в размер на 6 321,40 лв., при годишен лихвен процент от 48,75 % и ГПР от 64 %. Заетата сума подлежи на връщане на 24 равни погасителни вноски, всяка в размер на 423,50 лева, в срок до 07.01.2027 г. Посочено е, че общата дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита е в размер на 10 164 лева. Отбелязано е, че при определянето на ГПР са взети предвид следните допускания: кредитополучателят усвоява цялата сума по кредита и ползва кредита за целия срок на същия, като погасява всяка вноска, включваща главница и лихва, на съответния падеж и изпълнява точно и в срок задълженията си.

Съгласно чл. 2 от Приложение № 5 към Договора страните са постигнали съгласие на дата 01.02.2025 г. кредитополучателят да предостави на кредитодателя Удостоверение от ЦРД към Камарата на частните съдебни изпълнители, съгласно което да се установи дали срещу кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела, както и че кредитополучателят е длъжен регулярно на всяко 1-во число на месеца по време на срока на кредита да предоставя ново такова удостоверение. Съгласно чл. 4 от Приложение № 5 към Договора, ако кредитополучателят не осигури и не представи удостоверение от ЦРД към Камарата на частните съдебни изпълнители в сроковете съгласно Приложение № 5 към Договора, кредитодателят има правото да начисли неустойка в размер на 250 лв. за всяко отделно неизпълнение.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение на кредитора за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Съдът намира, че уговорената в процесния Договор за кредит неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне след сключване на Договора, а именно на 01.02.2025 г. от страна на кредитополучателя на кредитора на Удостоверение от ЦРД към Камарата на частните съдебни изпълнители, съгласно което да се установи дали срещу кредитополучателя има или няма образувани изпълнителни дела, както и при неизпълнение на договорното задължение от страна на кредитополучателя да предоставя впоследствие ново такова удостоверение регулярно на всяко 1-во число на месеца по време на целия срок на кредита, е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност, поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, при съобразяване на примерно посочени критерии, като: 1) естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2) дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; 3) вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; 4) съотношението между размера на уговорената неустойка и 3 очакваните от неизпълнението на задължението вреди.