Решение № 465 от 26.04.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 337/2024
- Вид
- Решение № 465
- Подписан
- 26.04.2024
- В сила
- 28.06.2024
- Състав
- Галина Чавдарова, мл.с. Христо Руменов Митев, Ралица Цанкова Райкова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 1 изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 2, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 23, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 130 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 465 гр. Варна, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Ралица Ц. Райкова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100500337 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 83473/07.01.2023 г. на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе" № 67А, представлявана заедно от В.И. и П.Д. - изпълнителни директори, чрез юрк. К. М. против Решение 3232/10.10.2023г., по гр. дело № 1048/2023г. на Районен съд Варна, в частта му в която е присъдено обезщетение на Д. Г. Л. за сумата над размера от 3,500.00 лв. до 5000.00 лв. представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 10.06.2022г. в гр.
Варна по вина на С.Д.Д., водач на МПС „Фолксваген Транспортер“ с рег. № *****, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 25.08.2022г. до окончателното плащане и въззивна жалба с вх. № 86874/20.11.2023 г. от Д.
Г. Л., ЕГН **********, чрез адвокат А. М., с адрес в *******. в частта, с която е отхвърлен иска на ищцата за неимуществени вреди над сумата от 5 000 лева до пълния предявен размер на иска от 8 000 лева.
В депозираната жалба от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД се посочва, че обжалваното решение е неправилно, несправедливо и несъобразено със съдебната практика по аналогични дела. Излага се, че първата инстанция е придала много по - голямо значение на обстоятелствата, обуславящи присъждането на по - висок размер на обезщетение, като е омаловажила обстоятелствата, които водят към присъждането на по - нисък 1 размер на обезщетение. Изтъква, че районният съд не е съобразил обичайно присъжданите от съдилищата обезщетения при аналогични травми Твърди, че не са събрани доказателства, които да обуславят присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в толкова значителен размер. Твърди, че се касае за повърхностни контузии и ожулвания по тялото на ищцата, които са се възстановили в обичайния за такива травми срок. Няма данни пострадалата да търпи болки след завършване на оздравителния период. Изтъква, се че вещото лице не установило причинно-следствена връзка между получените вследствие на ПТП ожулвания и оплакванията за наличие на болки по тялото на ищцата една година след инцидента. Твърди, че определената парична сума е прекомерна и необосновано завишена, като не съответства на справедливостта и на установеното по отношение на естеството на травмите и последващото възстановяване. Намира, че правните изводи относно основателността на претенцията са формирани в нарушение на материалния закон, тъй като мотивите на съдебното решение не съдържат означение във връзка с какви обективно установени обстоятелства и по повод на кои твърдения в исковата молба е прието наличие на нематериални вреди, които да обосновават присъждане на обезщетение в посочения размер. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи извод за степента на засягане на нематериалните права на ищцата, съответна на присъдената сума. На следващо място посочва, че присъденото обезщетение е прекомерно предвид датата на настъпването на процесния инцидент – през юни 2022 г. Към датата на злополуката минималната работна заплата е била в размер на 710 лв. което означава, че приетото от съда справедливо обезщетение в размер на 8000 лв. се равнява на повече от 11 МРЗ или доходът на едно лице за приблизително една година, поради което присъдената парична сума е прекомерна и не съответства на икономическия ориентир, чието съблюдаване се следва с оглед прилагането на чл. 52 ЗЗД.
Посочва, че достатъчен паричен еквивалент на търпените вреди, който справедливо да възмезди ищцата за претърпените от нея болки и страдания е в размер на 5500лв, като при отчитане на извънсъдебно изплатеното обезщетение по щета № 0000-1000-04-22-7566 в размер на 2000 лв., обезщетението, което следва да се присъди е в размер на 3500 лева.
Моли да се отмени решение по гр. д. № 1048/2023г. по описа на Районен съд - Варна, в частта в която е присъдено обезщетение на Д. Г. Л. над размер 3,500.00 лв., като се постанови друго решение, с което да се приеме, че справедливия и дължим размер на обезщетение е 3500 лв., ведно със всички законни последици от това. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 96529/21/12.2023 г. от Д. Г. Л., чрез адв. А. М.. Твърди, че в първоинстанционното производство са ангажирали доказателства, от които се установява, че неимуществените вреди, които следва да бъдат репатрирани, са над присъдените в обжалваното решение 5000 лв. Излага аргументи идентични с тези в подадената от нея въззивна жалба.
В депозираната въззивна жалба от страна на Д. Г. Л. се посочва, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изследвал в достатъчна степен събраните доказателства по делото - приложената с исковата молба документация, разпита на двамата свидетели, разпита на вещото лице, както и приетата 2 съдебно-психологична експертиза. Твърди, че обсъдените от съда доказателства са неправилно оценени, с оглед принципа на справедливостта заложен в член 52 от ЗЗД. Първата инстанция не е съобразила установеното по делото, че ищцата е търпяла продължителни физически и душевни страдания, дълготрайното отражение на инцидента върху психиката й, измененията на личностните й качества. Независимо от факта, че е млада жена на 22 години е съсипана след процесната катастрофа. Изтъква, че присъденото обезщетение в размер на едва 5000 лв. не кореспондира с действителните морални вреди и съдебната практика. Посочва, че за да е справедливо обезщетението, съдът следва да отчита, не само съдебната практика в подобни случаи, но и икономическата обстановка в страната.
Моли да се отмени постановеното решение в обжалваната му част и вместо него да се постанови решение, с което да се уважи изцяло и в пълен размер предявеният иск. Претендира разноски и за двете инстанции.
В открито съдебно заседание, за застрахователя Застрахователна „ЛЕВ ИНС" АД, не изпраща представител. С писмена молба с вх. № 9189/ 09.04.2024 г. подържа въззивната жалба, оспорва подадена от ищцата жалба, както и отговора на тяхна жалба, счита възраженията на отсрещната страна за напълно неоснователни. Моли да се уважи подадената от него жалба.
Въззивникът Д. Г. Л., не се явява, представлява се от адв. М., който поддържа подадената въззивна жалба, както и подадения отговор срещу въззивната жалба на ответното дружество. Твърди, че са доказали високата степен на последици, които ищцата е претърпяла, вследствие на настъпилото ПТП на пешеходна пътека, като считаме от една страна, че тя е извадила късмет. Пораженията са й нанесли трайни последици, които установили в хода на първоинстанционното дело. Счита, че сумата от 8 000 лева би овъзмездила изцяло пострадалата за всички трайни последици.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:
Производството е образувано по искова претенция на Д. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: ******* срещу ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 8000 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 10.06.2022г. в гр. Варна по вина на С.Д.Д., водач на МПС „Фолксваген Транспортер“ с рег. № *****, застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.08.2022г.
В исковата молба ищцата твърди, че на 10.06.2022 г. около 13:50 часа, на спирка „Изгрев“ при управление на автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ***** /бус/ С.Д.Д. нарушил правилата за движение по пътищата, като поради неспазване на дистанция блъснал движещия се пред него л.а.
„Рено“ с рег. № ******. След удара л.а. „Рено“ се завъртял и се блъснал в спирката, а автомобилът „Фолксваген Транспортер“ се завъртял и със страничната си част блъснал ищцата, която като пешеходка преминавала по пешеходната пътека, тя паднала на пътното платно. Посочва, че местопроизшествието било посетено от органите на МВР – Варна, които го документирали в протокол за ПТП с пострадали лица. На С.Д. e съставен ****** г. Л. твърди, че вследствие на това ПТП е пострадала, като пешеходец.
3
Тръгнала по пешеходната пътека, пресякла едната лента до средата на пътното платно, спряла е за да изчака идващите коли да я пропуснат.
Приближаващият лек автомобил „Рено“ спрял, да я пропусне и тя тръгнала по пътеката, за да пресече и дясното платно. Когато достигнала наполовина дясното платно, отзад се задал бус и с висока скорост се ударил в спрелия да я пропусне автомобил. След като била блъсната от микробуса, тялото и се ударило много силно в асфалта и се преобърнала няколко пъти. Сочи, че е претърпяла два силни удара - веднъж в ламарината на буса и още веднъж в пътната настилка. При удара изпитала силна болка навсякъде по тялото.
Ударила си главата, дясното рамо, лактите и коленете. Била откарана в спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където й били направени скенер на глава и гръден кош и други изследвания. Установено било, че има контузио капитис (травма на главата) и множество охлузвания по горни и долни крайници. Изтъква, че лекар от съдебна медицина е констатирал нанесените и травми – контузия на главата, кръвонасядания по десния крак и лявата хълбочно – кръстцова област, ожулвания в областта на дясната мишница, две лакътно стави, дясното коляно. След инцидента изпитвала множество болки по цялото тяло и главата, които са и причинили затруднения в ежедневието и силни неразположения. Болките и отоците по тялото й пречили да заема каквато и да е удобна поза в легнало и седнало положение. Пиела болкоуспокояващи постоянно. Твърди, че е имала стара травма на дясното коляно, след катастрофата болките и в тази област се активизирали отново. Често и се е виело свят в изправено положение, което налагало по често да си почива и да лежи принудително. Поради световъртежа не можела да излиза навън сама, била замаяна и дезориентирана. През първите 3-4 дни имала постоянни силни болки в главата, както и болки в лактите за около 10 дни. Изпитвала болки в дясното коляно и към момента на подаване на исковата молба. Твърди, че от катастрофата получила болки по протежение на целия гръбначен стълб, като отделно чувствала болка във врата при движение на главата в страни. За болките посещавала лекар, приемала е медикаменти и й е извършвано лечение. Била е насочена към физиотерапия. След завършване на първия курс на физиотерапия е имала известно подобрение, но част от оплакванията останали, за това била насочена към втори курс на лечение. Посочва, че освен физическите травми преживяла и остър стрес, силна уплаха, дължащи се на преживяната катастрофа. Усещала постоянно напрежение, безпокойство, изпитва срах да пресича улицата, изпадала в паника ако стои на спирка, ужасявала се като види бял бус. Изолирала се социално, притеснявала се че поради травмата в главата няма да може да учи. Посещавала психиатър, който и предписал антидепресанти, отделно употребява и успокоителни лекарства.
Твърди, че автомобилът, управляван от виновния водач, бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Подала претенция за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, получена от застрахователя на 25.08.2022 г. Била образувана щета, по която и било заплатено обезщетение в размер на 2000 лева, за претърпените неимуществени вреди и 152,26 лева за претърпените имуществени вреди. Посочва, че така определеното обезщетение за неимуществени вреди не покрива действителните болки и страдания които е претърпяла. Счита, че сумата от 10 000 лева би била достатъчна да я компенсира, а застрахователят е изплатил само 2 000 лв.
Разпечатката съдържа 28 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/286f6de5-cf71-4528-b4f6-783a1848e279